Най-голямото престъпление на приказната страна МУТРОЛАНДИЯ е начинът, по който тя се отнася към децата, към младите!

Aleksandra T. Machikova: Сълзи се стичат по бузите ми. Дори нямам глас да изрека всички ужасии, които се въртят в главата ми. Побой, изнасилване, психически тормоз... самота. Това преживяват децата оставени за осиновяване и то редовно. Най-страшното е, че са сами. Няма кой да избърше сълзите им, няма на кого да се опрат, няма кой да ги завие или да ги целуне по челото. Няма кого да нарекат мама. Няма кой да ги прегърне. Няма на кого да споделят. Те са сами. Сами стават сутрин и сами си лягат...

Тази седмица четох и слушах няколко интервюта със сираци и изгубих съня си. Толкова насилие и безразличие ли успяхме да отгледаме? 11 годишно дете изнасилено от 9 мъже, по-големите момчета изнасилват по-малките, т нар "възпитатели" не хаят. Заключват вратите и каквото става вътре не е тяхна работа. Сценарий далечен от сладкото ми детство и уреденото ми настояще.

За информация, в България системата е следната: Първо бебенцето постъпва в дом за медико-социални грижи, който е за деца до три години. След това ще бъде прехвърлено в друг дом до към 7 години. И от там в дома за юноши до 18, където стават най-големите извращения. Възможно е и детето да попадне в дом от семеен тип (няколко деца в къща с един настойник), но засега това е рядък късмет. През цялото това време, докато го прехвърлят тук и там, всяко дете жадува само едно - истинско вкъщи, ала преживява какво ли не. Не успява да изгради лично пространство, губи себе си и надеждата, че днес ще го отведат.

Нахлуват ярки спомени в главата ми от пътите, когато посещавах дома за бебета и деца до 3 години в Габрово и в Плевен. Децата се скупчват около теб и всяко иска да му обърнеш внимание. Изведнъж се оказвах обградена и не знаех какво да направя. Да си призная даже бях малко изплашена, а сега се срамувам от това.

През 2017а година има новопостъпили 713 бебета в тази въртележка на ужасите. Колко ли ще са тази година? Това не е просто едно число, а безброй човешки животи. Давам дума пред себе си, че това няма да са последните ми посещения.

И така докато си стоим на топло в офиса на удобен стол и недоволстваме, че ни е забил ексела, трябва да знаем, че има и друга реалност, други съдби на деца, бебета, тинейджъри, които са сами. Днес те ще заспят сами и в тъмното ще се страхуват и мечтаят за това, което ние приемаме за даденост. И най-важното, ние можем да променим статуквото - ако поискаме.

Miroslav Dzhokanov: Майките на инвалиди защитават децата си. Браво за което! Кой обаче да защити изоставените деца в България? Няма кой - те са сами ... Тези самотни деца всеки ден живеят във филм на ужасите и този филм няма край. Той е 24х7.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Кошмар! Приказната страна МУТРОЛАНДИЯ е държава на безчовечността, а най-голямото й престъпление е начинът, по който тя се отнася към децата!!! Да, най-голямото престъпление на приказната страна МУТРОЛАНДИЯ е начинът, по който тя се отнася към децата!!! И това важи не само за сираците, а за всички млади, за всички деца, за всички ученици!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo