Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 18 ноември 2018 г.

Как да станем поне малко повече ЧОВЕЦИ?!


На село съм от 3 дена - да си почина от напреженията във връзка с решението на ВКС по моето съдебно дело. Но тази утрин заваля сняг. :-( От три дни е доста студено - а 86 годишната бездомница баба Марийка от Пловдив продължава да "спи" на плочките на тротоара!!!

Чудовищно е това, че никой от тия, които знаят за това - имам предвид най-вече тия, които живеят наоколо в топлите си жилища и гледат през прозорците си как бабата трепери от студ там, на тротоара! - не се трогна дотам, че да прояви човещината си и да предложи подслон на горката възрастна жена!!! (Пък макар и като я пусне да преспи на матрак, поставен на входа - или в пустеещата лятна кухня на двора, да речем!) Не, оказа се, че наоколо явно е пълно с оскотели от безчувственост хора (от хора без сърца и без души!), а ЧОВЕЦИ, изглежда, няма изобщо, което е много тъжно, направо е печално.

Вчера се включих за кратко на живо по фейсбук за да покажа колко е уютно пред горящата камина в стария ми роден дом - и след като завърши включването ми в един момент осъзнах колко грозно съм постъпил предвид това, че бездомната ми приятелка баба Марийка в този момент е зъзнела някъде там на улицата, в тъй културния и хуманен европейски, с извинение, град Пловдив!!!

В интерес на истината ще кажа, че съм предлагал на баба Марийка да дойде да живее в Долна баня, в празния дом, в който съм се родил, но тя категорично отказа: продължава да държи да живее само в квартала, в който е живяла вече близо 40 години (щото там са и котките и кучетата, за които тя се грижи всеки ден, става дума за бездомни улични котки и кучета - бездомни и улични като самата нея!). Та значи ето как в началото на рождественските пости аз извърших голям грях: три дни живея на топло тук, на село, а в същото време баба Марийка зъзне от студ там нейде на тротоара по улица "Пещерско шосе"!

Чувствам се крайно гадно откакто осъзнах този мой грях, който ме приравнява по "нравственост" със зяпачите без сърце, които всеки ден гледат как баба Марийка спи на плочките на ледения тротоар, а те си стоят на топло в уютните стаи! Виждате ли колко много сме грешни всички ние, дори и такива идиоти като мен, които уж много държим на морала - и на човечността?!

Бях решил да постоя повече време тук, на село (все пак съм безработен!), ала предвид това, че положението на баба Марийка е страшно в настъпващата зима, днес се връщам в Пловдив с крехката надежда, че ще мога нещичко да направя - та да помогна тя да бъде подслонена някъде.

Иначе казано, окончателно се провали моята друга още по-крехка надежда, а именно, че в душата на някой от наблюдаващите безчувствено мъките на старата жена може да се роди известна човешка съпричастност и той да направи нещо добро - като я спаси, приютявайки, подслонявайки я някъде!

Не, оказва се, че такъв човек няма - а може би има?! Може би е станало чудо и някой от този квартал вече е приютил бабичката на топло и уютно?! Дали като пристигна в Пловдив няма да бъда изненадан?! Да, дали пък не е станало такова чудо, как мислите - или и тази моя надежда, че някой ЧОВЕК е подслонил вече бездомната бабичка е пълна фантастика?!

Как мислите, кажете де, дали пък не е възможно такова чудо - или аз съм пълен идиот, щом допускам случването на подобна чудесна евентуалност?!

И още нещичко искам да ви запитам: как се чувствате сега в топлата си стая след като разбрахте, че и в тази ледена нощ баба Марийка е спала на плочките на тротоара?! Като гледате прехвърчането на снега какви емоции се появяват в безгрижните ви и тъй отдадени на човещината и на доброто сърца?

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави, но преди всичко друго не е зле да помислите върху това как по-напред да станете поне малко повече ЧОВЕЦИ!



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

5 коментара:

Анонимен каза...

Вие колко пъти й предложихте да спи у вазе, мистер Грънчарич? М?

Анонимен каза...

Г-н Грънчаров, ако ви извикат пред съда трябва да говорите само позитивни неща за училището, за директорката, защото ако говорите лошо, съдиите ще си кажат, че наистина не сте за връщане, поради изострените ви отношения с нея. Намерете една хубава нейна черта - целеустремена, борбена и т.н. и само добри неща. Може да кажете: "Благодаря за плодотворната си работа с г-жа директорката, надявам се да имам още възможности за продуктивна дейност в това училище и с тези колеги." Нищо негативно. Те много добре знаят, че имате лошо отношение към човека, който вие е уволнил, но не трябва да й давате коз. Дано не представи фейсбука в съда. Не позволявайте да се приема. Но надали.

Ангел Грънчаров каза...

Не мога да лъжа пред съда. Тази особа няма качества да бъде директор. Аз съм й го заявявал на учителски съвет. Погрешен й е подходът, погрешни са й разбиранията, всичко й е погрешно. Тя вреди на училището. Голяма грешка е, че я туриха директорка. Тия неща ще кажа пред съда. Пред съд се говори само истината.

Анонимен каза...

Като искате да сте без работа. Не е ваша работа да казвате коя е тя. Никой й няма да ви пита. Аз го пиша в случай, че се отплеснете.

Надя Кирилова

Ангел Грънчаров каза...

Ангел
Не, именно моя работа е да казвам каква е тя. Като са я назначавали трябвало е да са мислили. Аз съм демократ. Системата е недемократична. Аз работя отвътре за промяната й, за демократизирането й. Не съм казал, че искам да съм без работа. Напротив.

Ще ги принудя да ме слушат висшестоящите безотговорни началства. Налага се. То така трябва да бъде по принцип. Правилното е не низините да слушат върховете, както е у нас, а обратното, върховете да се вслушват в това, което мислим ние, хората, гражданите. Всичко у нас трябва да бъде променено коренно. И най-вече робският манталитет трябва да бъде премахнат или надмогнат.