Мили Боже, помогни на много свестния човек и учител Неделин да премине успешно изпитанието - и пак един ден да може да застане пред благодарните си ученици!!!

Страшно е да си принуден да живееш без никакви доходи и то само защото мутренската държавна власт не те допуска до никаква работа! В последните 4 години цели три години съм без работа, а аз съм учител по философия и гражданско образование; наглеците даже и съпругата ми, също учителка, уволниха - за да накажат мен - защото се осмелих открито да пиша и говоря за безобразията и беззаконията, които се вършат в катастрофиралата тотално (не)образователна и (не)възпитателна система на България. Да, уволняват ме два пъти и то по чисто политически причини: да оставим това, че съм блогър, който всекидневно коментира и анализира - и то именно според правдата! - истинската ситуация в свидното ни отечество!

Но за друго ми е сега думата, искам нещо друго да изтъкна, то нищо че е "съвсем лично", е много важно според мен. Поставен съм в ужасно унизително положение от разпищолилите се бюрократи (които, разбира се, изпълняват поръчка да ме репресират безпощадно от своите политически покровители!), да, аз в толкова унизително положение не съм поставян никога, даже опитах да стана... пазач, и там, като разбраха кой съм, ми отказаха да ми дадат работата, в тия условия за мен е вече безкрайно трудно всеки ден да търся някакви средства за съществуване, понякога не мога да си платя даже билетчето за автобуса - защото в джоба ми има само жълти монети; нека да се знае на какви унижения съм подложен, нека да знаете на какво са способни тия, на които вие още гласувате доверие да ви управляват - и да държат всички властнически постове в пропадащата ни заради тях държава!

Всъщност държавата ни пропада не толкова заради калпавите и крадливи, крайно корумпирани управници, тя пропада най-вече заради вашата примиреност с техните безочия и беззакония! Безброй пъти съм повтарял тази истина за главната причина за бедите ни, ето, и сега ще го повторя, и утре, ако съм още жив, пак ще го повторя! НИЕ САМИТЕ СМЕ ГЛАВНИТЕ ВИНОВНИЦИ ЗА ТОВА В КАКВО ПОЛОЖЕНИЕ Е СВИДНОТО НИ ОТЕЧЕСТВО, да, нашето собствено ПОТРЕСАВАЩО БЕЗРАЗЛИЧИЕ е главната причина да сме в това страшно положение!

(Вероятно сега си казвате: "Амче то, положението, не е чак толкова страшно бе, Грънчаров, преувеличаваш, положението може да е страшно, но само за теб, щото си опраскан и уволнен, но за нас, дето си кютим, положение съвсем не е страшно, ний си работим, живеем, ето, правителството увеличи заплатите дори и на даскалите, и ти ако си беше мълчал, щеше да живееш сносно, но сега си така защото си си виновен сам?!" Нали точно това си казахте, нали точно това ви мина през акъла, признайте си де?!)

Както и да е, ето, оказа се, че дори и в моето крайно унизително положение може да има хора, които са по-зле и от мен, дето всеки ден си броя стотинките било за хляб, било за билетчето за автобуса; оказа се, че има хора, които са в по-тежко положение дори и от мен! (Бездомната баба Марийка, на 86 години, която всеки ден спи на плочките на тротоара - !!! - и то пред напълно безразличните погледи на живеещите наоколо (!!!!!!), да, никой от живеещите наоколо не се трогна дотам, че да направи нещо и да я подслони някъде, примерно, в... запуснатия курник да я беше пуснал да пренощува пак щеше да е нещо, да, ето че баба Марийка е по-зле дори и от мен: до момента, в който мутрите, дето са на власт, не се сетят да направят някаква далавера че да ми отнемат дори и апартамента, та и аз като баба Марийка да остана бездомен и да се наложи като нея да почна да спя на плочките на тротоара!) Но се оказва, че не само клетата баба Марийка е по-зле от мен, има друг човек, който е по-зле дори и от мен, дето си броя всеки ден жълтите стотинки (щото от много месеци нямам, ведно със съпругата ми, никакви доходи!), и този друг човек, моля ви се, също е учител!!!

Вие не знаете нищо за този човек, но аз знам, ето, налага се да ви кажа и не само това, налага се да ви помоля да помогнете поне на него, мен ме оставете, моята глава нека да я ядат кучетата ако трябва. Защото един друг човек, също учител, при това не "скандалист" като мен, а положителна личност, се оказа в значително по-тежко положение дори и от мен! Ето какво имам предвид, ще ви разкажа вкратце неговата история, не съм го питал за това, не ме е упълномощил, но го правя по порива на сърцето си, аз съм приучен да слушам, за разлика от вас, тъкмо това, което сърцето ми говори.

Ето вкратце неговата история. Този човек, безработен учител като мен, също като мен опраскан от същото училище учител, вярно, него го опраскаха по-фино, но още по-грозно: той години наред работи в това училище "по заместване", заместваше учителя по френски език и този по история (има и двете специалности, и не само ги има, но е и перфектен специалист и по двете, при това е невероятно добър като учител!), в един момент като се оваканти едното от тия двете учителски места, именно мястото на учителя по история, директорката чисто и просто взе на това място не него, а, естествено, някаква друга учителка, разбирате ли колко грозно и несправедливо пък беше това негово уж по-фино опраскване?! И тъй несправедливо опрасканият перфектен учител по история Неделин Бояджиев стана безработен, и него никъде не го взеха повече от година (!!!), в което време той до такава степен, предполагам, се притесни от случващата се с него така грозна несправедливост, че се разболя и то много сериозно; и почна често да влиза в болници, дълго време се оказва, че докторите не можеха да открият вярната му диагноза (!!!), и това у Нашенско съвсем не е рядкост, а човекът все повече се влошаваше, ето, сега той е в Хирургиите на Пещерско шосе, накрая май му установиха точната диагноза, и му предстои съвсем скоро доста тежка операция на... сърцето! Да, на учителите като него, на нас, истинските учители, оказва се, сърцето ни е най-важният орган, ето, заради преживените несправедливости болестта ни удря тъкмо в сърцето, учителското сърце, знайте това от мен, е много крехко и трябва да се щади, а не да се натоварва безпощадно!

И така стигаме до следващия пункт: самият Неделин смята, че се е разболял не толкова заради стреса от тъй финото му опраскване от пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин", а - отбележете добре! - заради ПРЕТОВАРВАНЕТО, което е било по време на ония години, в които той много често заместваше в тази историческа ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" и отсъстващия учител по френски, и болната бивша учителка по история, да, той наистина не се щадеше, ето, плати за тази своя всеотдайност със здравето си! И сега му предстои операция по смяна на едната клапа на сърцето му, разбирате ли, увредила се е едната клапа на сърцето му дотам, че се налага смяната й!

Какво да кажа на приятеля си (с него много често по време на периодите на съвместното ни учителстване в ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" си разговаряхме в учителската стая, аз даже допускам, че тази е причината той също като мен да бъде опраскан, вярно, опраскаха го "по-фино", но сега чувствам вина за опраскването му - щото той в най-тежките периоди ЕДИНСТВЕН се осмеляваше да разговаря с тъй ненавистния "НАРОДЕН ВРАГ" Грънчаров; да, той не се поддаде на параноята, владееща "тъй сплотения колектив" на ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" да отбягва заклетия "народен враг", ето, той също като мен плати голяма цена, аз, моля ви се, се чувствам по тази причина отговорен и виновен, трябваше да му кажа тогава да не разговаря с мен в учителската стая след като всички ги е страх и поголовно мълчат, но откъде да съм знаел, че нещата ще приемат такъв страшен поврат?! Но това, че не се съм знаел не ме извинява, нали така?!

Както и да е, станалото - станало, не може да се върнем назад във времето и да поправим пропуснатото. Сега имам към вас само една молба: моля ви, сред вас има и добри хора, дайте да се молим на Бога за оздравяването на Неделин, дайте заедно да измолим от тъй великодушния наш Бог Христос да даде живот и здраве на Неделин - и да направи така, че операцията му да бъде успешна! Само затова ви моля пък вас. Друг няма да се сети да ви помоли за това, ето, аз поемам този риск, вярно, има хора, които ще ме обявят за отмъстителен злодей, че пиша всичко това, ще кажат директно, че го пиша не за друго, а само за да разваля... тъй светлия имидж на тяхната тъй любима директорка, която, както е известно, е права даже и когато съгреши, нали така?! Нека да ме наричат злодей, нека аз да съм за тях античовек, нека да съм народен враг, аз пък поемам съзнателно този риск, щото, моля ви се, съм заклет учител по философия и етика и пиша всичкото това щото съм дълбоко убеден, че то има дълбок НРАВСТВЕН и също така ВЪЗПИТАТЕЛЕН смисъл именно за вас самите, за поправянето ви, за преобразяването ви, за това да станете по-добри и човечни! И за подобряването на моите и на Наделин ученици от ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" пиша всичко това, е, заради тази висша за мен цел нека да съм и враг, и злодей, и отмъстителен злобар, нека, готов съм да платя и тази цена!

И сега да се върна на началото, искам да свържа всичките тия неща в една цялост. Значи моята беда е, че всекидневно се унижавам да мисля как да преживея деня, като продам някоя книга или като попаднат у мен някакви пари, те мигновено, разбира се, отиват за да връщам стари дългове и за да плащам проклетите сметки; моето сърце засега все още държи, но не се знае кога и то ще лупне, нищо чудно моето сърце в един момент да се умори от преживените беди и внезапно да спре (то не е наред с ритъма и препуска като бясно комай непрекъснато!), както и да е, но засега, слава Богу, съм още жив! Но ето че на Неделин предстои много тежко изпитание, на фона на което аз комай съм нещо като... "щастливец", нали така излиза?! (Прав е този проклет евреин Айнщайн, че всичко било относително, нали така излиза, ето, че и в в сферата на бедите властва теорията му!) А и Бог въпреки всичко се грижи за всичко и помага на ония, които са в беда: примерно на баба Марийка, да речем, й дава някаква невероятна сила, че издържа все още на студа, ето, не се е простудила още и все още е жива! (Това не значи, че вие трябва да оставите всички работи на Бог и да продължавате да гледате клетата бабичка съвсем безучастно, щото Бог, предполагам, чрез нея ИМЕННО ВАС ИЗПИТВА колко струвате като човеци и личности!) Та мисълта ми е, че за баба Марийка Бог се грижи, той също така се грижи и за мен, ето, сърцето ми още не се е задъхало дотам, че да спре, все още не е спряло, а пък в добавка на това ще ви кажа и това как Бог ми помага дори и да решавам някак тъй проклетия проблем с вечната немотия на това дяволско изобретение, имам предвид парите. Чуйте какви чудни неща ми се случват в това отношение! Думи просто нямам, длъжен съм да ви разкажа и за тия Божии чудесии!

Купувам си лекарствата и аптекарката ми казва, че отдавна не съм си плащал здравните застраховки (у нас нашата хуманна държава е хуманна дотам, че взема тия застраховки дори от хора като мен, които нямат никакви доходи, т.е. държавата успява да взема пари дори и от съвсем нямащите никакви пари!); ако не си платя натрупалите се застраховки, щяло да се наложи един какво си, абе трябва да намеря отнякъде тия пари! Тръгвам си с подкосени крака и с наведена глава, бре, откъде да намеря толкова пари (между другото, здравни застраховки и то в още по-голям обем трябва да плаща и моята съпруга, така че работата става съвсем тежка!)?! Вървя по улицата и се чудя накъде да поема и какво да правя. Връщам се в къщи съвсем отчаян. Пускам компютъра. И какво да видя, чудо на чудесата, и то невиждано се е случило: мой далечен приятел от една много далечна задокеанска страна кой знае защо точно в този момент е решил ей-така, поради доброто си сърце, предполагам, да ми прати една сума пари, представяте ли си, с която аз не само мога да платя здравните осигуровки (моите и на свидната ми, но клета съпруга), но дори и да се издължа на един човек, който ми помогна преди време да си платя ремонта на моята стара, раздрънкана отвсякъде кола!!! Виждате ли на какво е способен всемогъщият Бог: успял е да повлияе на този далечен сънародник - и той направи нещо невиждано за българин, а именно да помогне ФИНАНСОВО и то на човек, с когото при това никога не се е срещал - и с когото най-вероятно и никога няма да се срещне наживо! Това е, за мен това е чудо, а вие ако искайте продължавайте да вярвате, че чудеса в нашия живот нямало!

Втори случай, още по-невероятен, пак ми се случи наскоро. С жена ми обсъждаме, че нямаме никакви пари, дори за хляб. Отчаян, аз излизам на своя граждански протест, там ходя всеки ден, представям също така и книгите си, с крехката надежда някой нашенец да дръзне и да направи отчаяно дръзка и героична направо постъпка: да се охарчи малко като си купи "напълно непотребна книга", написана при това от съвсем неизвестен автор като мен, някакъв си там уволнен "поради пълна некадърност" учител. Е, да, ама нашенецът е стоик и аз се връщам след няколко часа с подкосени крака в къщи, естествено е, че никой нашенец не си е купил моя книга, връщам се по-беден отколкото бях, т.е. няма ги и двата лева, които имах преди, те отидоха за билетчета за автобуса. Влизам в къщи, а жена ми я намирам в необичайно радостно положение: горката, дали не се е побъркала?! Тя се смее като ме гледа толкова намръщен и отчаян, а аз понечвам да се прекръстя: мили Боже, помогни ми на моята съпруга да не превърти в този тежък за нас двамата момент!

А жени ми се смее, тя знае, че не съм продал нито една книга, и пак се смее, почва да ме хваща яд: какво има, жено, какво ти става, какво весело има в положението ни?! А тя ми вика: абе намерих парички малко! Как така намери, какво направи, да не си ходила тук на... пиацата за проститутки, не се обаче в първа младост?! Тя още повече се смее. Хващам я за ръцете да ми каже откъде е намерила пари, откраднала ли е?! Не, не съм откраднала, вика тя, намерих ги!!!

Как така ги намери, защо лъжеш, къде ги намери, я не се подигравай с мен?! А тя вика: ето къде ги намерих, подреждах книгите, изведнъж една книга падна и от страниците й изхвърчаха няколко банкноти! Я не се майтапи, това вече веднъж ни се случи, аз намерих забравени няколко дребни банкноти в евро, но нима може да се случи още веднъж?! Да, случи се, ето в тази книга, ти в нея крил ли си пари наскоро?! Не, не съм крил, откъде от мен пари, че да ги крия даже?! Ами ето, изпаднаха тия десетачки оттук, цели 40 лева намерих! И се радва като дете моята свидна съпруга! Аз пък си мисля, че това нещо е само по силите на Бог, вие каквото искате си мислете, аз така мисля.

Е, изхарчихме ги тия 40 лева, паднали сякаш направо от... небето! Оня ден пак сме без пари. Чудя се какво да правя, мили Боже, писна ми вече, няма и няма откъде! Блъскам си главата вече в монитора от безсилие. И в този момент от фейсбук ми се обажда един човек и казва: г-н Грънчаров, аз не съм забравил обещанието си да си купя книги от Вас, хайде днес да се срещнем и да ми донесете ето тия три книги! Боже мили, как е възможно пък такова едно чудо - човек, при това българин, да дръзне на такава героична постъпка, а именно да си купи книга от маргинален автор като мен, пишещ непопулярни и непазарни философски и психологически книги?! Да, ама ето че за всемогъщия Бог няма невъзможни чудеса, и това чудо се случи вчера! И аз спечелих цели 20 лева, които ни спасиха от гладна смърт (временно, разбира се). Купих кило леща и кило боб за 10 лева (плюс лук и няколко чушки), ето че цяла седмица ще имаме от какво да си варим манджата! И гладни няма да умрем.

Така живеем ний, безработните учители, и двамата съпрузи Грънчарови сме безработни, но оцеляваме някак досега, подобно на това както оцеляват птичките, които също като нас нито сеят, нито жънат, а Бог дори и за тях (нас) се грижи да не умрем! Това исках да ви кажа. Хубав ден! Дано разказът ми е имам известна поука и за вас! Бъдете здрави! И ви моля много: дайте заедно да се помолим за оздравяването на учителя Неделин Бояджиев, на когото му предстои едно доста тежко изпитание! Мили Боже, помогни на този много свестен човек и учител да премине успешно изпитанието и пак един ден да може да застане пред благодарните му ученици!!! Амин!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo