Кратки изявления в утрото на празника на Св. Архангел Михаил, денят, в който празнувам именния си ден

Това е документ, удостоверяващ психичното ми здраве... :-) Да пази Господ де, щото в този наш лудешки "обществен", с извинение, живот и при стреса, който преживявам аз специално след две репресивни уволнения през последните 4 години (нивото на стреса при уволнение, според изследванията, се равнява на нивото на стреса, преживяван при смъртта на най-близък човек от семейството!), след 4 тежки съдебни процеса, които трябваше да водя за да си върна правата и достойнството, след като в същите тия 4 години починаха двама най-близки мои хора (брат и майка, Бог да ги прости!), цяло чудо е че Бог все още ме пази!

А за какво ме пази, с какъв умисъл ме пази, аз това, разбира се, с точност не зная; но мога да се досещам де: пази ме за да свърша някаква работа, която за момента никой друг не се залавя. А именно: да правя нужното за да настъпи практическа, действителна, реална промяна в моята сфера на изява, именно образователната, аз, както е известно, съм учител по философия и гражданско образование.

И според силите си се старая да си гледам съвестно работата, но това, както се оказа, е нетърпимо за властващите образователни бюрократи, които точно заради това, че си гледам съвестно работата, се захванаха да водят безпощадна война с мен, опитвайки се да ме смажат, да ме унищожат. Е, разпищолилите се властващи бюрократи, няма как, срещнаха моя отпор; а пък през цялото това време обществото, гражданите, с нищожни изключения, гледаха и продължават да гледат само сеир, почти никой не си направи труда да ме подкрепи! (Тук слагам също така и лидерите на демократичните партии в Пловдив, които също не си мръднаха пръста с нещичко да ме подкрепят; аз тях съм ги подкрепял с каквото мога, те обаче нищичко не направиха да ми помогнат в трудните за мен времена!)

Което, разбира се, е много жалко, но какво да се прави; всъщност тия неща именно показват, че трябва да се прави едно-единствено нещо: да продължа да се боря докато имам сили - за да настъпи един ден промяната в главите и в манталитета най-вече у колкото се може повече хора.

Вчера, както е известно, в 11 часа на обявеното място в центъра на Пловдив (на площада пред Халите), където бях обявил, че ще чакам небезразличните към проблемите на образованието граждани на Пловдив, готови да участват в една гражданска акция и инициатива, дойде... само един човек, до 11.15 часа не се появи друг човек, да, от близо половин милион граждани на Пловдив се оказа, че небезразличен към проблемите на образованието е само една дама, която при това по занятие е учителка в детска градина. С тази госпожа след това си поговорихме в едно кафене, пихме чай и обсъдихме тежката, плачевната ситуация. Искам да благодаря на госпожа Славка Михайлова, детска учителка, която вчера ме подкрепи не само морално, но и ми донесе торбичка, в която имаше бурканче мед, пакет кафе, един шоколад, един тоалетен сапун и пр., наред с това тя подари и букет цветя (хризантеми), които на безработната ми съпруга, също учителка, също като мен репресивно уволнена за да отмъстят на мен, дето се осмелих да се изявя като борец срещу злотворната административна система в образованието, която се нуждае от коренна и същностна промяна, това констатирахме с госпожа Михайлова.

Беше ми много приятно да разговарям с тази съвестна гражданка и човек, изслушах най-внимателно разказа за нейните собствени главоболия във връзка с това, че тя е изключително талантлива и творчески изявяваща се учителка (показа ми разни картички и други неща, които са правени от децата, на които тя е водила занятия по труд и творчество, даже ми подари две чудесни такива картички за спомен!). Знае се, системата у нас е устроена така, че не търпи талантливите учители, колкото си по-талантлив и колкото повече работиш в интерес на учениците, толкова повече системата не те търпи (г-жа Михайлова също в момента е безработна, това се подразбира, нали така, то друго комай не е възможно да бъде!).

И тъй, намерих само един гражданин, в случая гражданка от потребните за предлаганата от мен акция поне 5-10 небезразлични към проблемите на образованието на своите деца и внуци пловдивчани. Ще продължа да търся останалите, аз лесно не се отказвам. Търся обаче именно доброволци, не ща аз да ангажирам свои приятели, не, искам тия хора сами да проявят желание и готовност и сами да ме потърсят, съвсем свободно ми се иска те да се приобщят към групата, която се стремя да сформирам. Интересно ми е колко такива граждани ще успея да намеря. До момента намерих 1 човек. Което, да си призная, е голямо постижение!

Днес от 11 часа пък съм в студиото на Пловдивската обществена телевизия, ще водя своето предаване там. И преди предаването, и след него (то свършва в 12 часа), пред сградата на ПОтв съм на разположение, който гражданин иска да покаже подкрепата си и да се включи в инициативата, да заповяда там. Оттук-нататък всеки ден ще обявявам такъв час и място за подобни срещи. Много ме вълнува дали ще успея да намеря такива граждани. Ако в срок до 10 дни не успея да намеря 5-10 човека доброволци (т.е. напълно свободно включили се граждани, изрично подчертавам това!), това ще ме принуди да изключа от списъка с приятелите си във фейсбук всички до един пловдивчани, аз с напълно безразлични, с преизпълнени с безразличие сеирджии не ща да имам никакви отношения.

Това исках да ви кажа тази сутрин, в сутринта на празника на Св. Архангел Михаил, деня, който празнувам като свои имен ден. Желая ви хубав ден!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo