Защо да не избираме управниците си не с гласуване, а с... жребий?

Атинският законодател Солон постановил, че гражданинът, не участващ в дискусии, извършва престъпление. Защото демокрация без непрекъснати дебати по истински важните въпроси не може да съществува, тя е практически невъзможна. А най-важните въпроси, които днес и времето поставя, са за това как в съвременните условия да направим така, че демокрацията да съществува ефективно, преодолявайки недостатъците си. Демокрацията, разбира се, не е съвършено управление, тя има много недостатъци, демокрацията, тъй да се рече, наистина е нещо много лошо, както твърди и великият политик Уинстън Чърчил, но там е работата, че всички останали форми на управление са още по-лоши от нея. Искам тук да поставя най-важния според мен въпрос, който е свързан с главния по моето убеждение проблем пред демокрацията, обозначаващ най-сериозния й дефект. И ще предложа един твърде спорен вариант за излизането от това противоречие, който обаче според мен, въпреки необичайността си, съдържа нещо, което се надявам да ни предразположи към сериозно замисляне и още по-отго-ворна дискусия: този вариант съдържа в себе си една разумност, която не бива да бъде пренебрегвана.

Вчера написах кратък текст, чието заглавие съдържа въпроса: Кога демокрацията ще загине - и кога ще бъде спасена? Привеждам го тук в целия му обем (то наистина е много кратко) – за да мога да продължа от него:

Демокрацията е осъдена на загиване ако тия, които са повече, продължат да побеждават тия, които са умни и прави! Казвам това във връзка с тезата на Соломон Паси, изказана вчера: "Големият въпрос на демокрацията е дали тези, които са повече, или тези, които са по-умни, са по-силните." И още нещо, и още един необходим извод, който сме длъжни да си направим:

Ако тия, които са умни и прави (думата "право" на повечето езици значи и дясно!) изобретят ефективен начин умните и правите да вземат надмощие над тия, които са много, едва тогава демокрацията не само ще бъде спасена, но и ще проработи в интерес както на тия, които са много, така и на тия, които са умни и са прави.

Умните (и правите) не само трябва да надмогнат аристократичното си високомерие и презрение спрямо тия, които са много (и по тази причина са и неумни, и посредствени, и немислещи, и объркани, и вярващи на какви ли не глупости и илюзии и пр.), но и трябва да започнат да разговарят с мнозинството на такъв ясен, понятен, прост и въздействащ език, че това мнозинство не само да започне да се убеждава в тяхната правота и разумност, но и да започне да върви след тях, именно след разумните и правите (десните); едва тогава и демокрацията ще бъде спасена, и управлението ще стане разумно, и просперитетът ще дойде неминуемо, и тиранията на простаците, хитреците, тарикатите, далавераджиите ще бъде съкрушена.

Една демокрация е истинска и работеща само ако е успяла да изработи нужните механизми мнозинството да се вслушва в гласа на умните и правите (десните), които по начало са малцинство.

Престане ли мнозинството да си избира простаци за водачи и управници, престане ли то да слуша простаците, почне ли да се вслушва в гласовете на разумните и правите (десните) и почне ли да върви след тях, едва тогава краят на тиранията на простаците (мутрите, ченгетата, комунистите и пр.) вече е дошъл – и едва тогава ще дойде и краят на бедността ни, впрочем!

Продължавам сега нататък, опирайки се на вече казаното. Цялата работа значи се свежда до това как да стане така, че мнозинството не само да започне да се вслушва в гласа на умните, мъдрите, разумните, мислещите и също така на специалистите по различните проблеми, но и да започне да върви подир тях, да започне да ги подкрепя. И аз вече казах, че само тогава демокрацията ще бъде спасена, а пък всички ще бъдат облагодетелствани от нейните плодове. Най-обла-годетелствани, разбира се, ще бъдат тези, които в днешно време са най-ощетени, това са именно представителите на мнозинството, което, както знаем, е способно да прави какви ли не глупости, подкрепяйки демагозите, лъжците, шарлатаните, мошениците и пр. в политиката. Разбира се, за всичко, което това мнозинство прави, то плаща жестока, ала справедлива цена. Неслучайно великият философ Хегел е изказал едно най-популярно изказване: "Всеки народ е достоен за своето правителство", т.е. всеки народ си заслужава управниците. Е, ония народи, мнозинството от които е на такова умствено ниво, че е склонно да подкрепя най-разумните сред политиците си, да подкрепя ония от тях, които са прави, такива културни, издигнати в умствено отношение и умерени в желанията си народи са и най-благоденстващите, мисля, че не е нужно да давам примери за това кои са тия народи (датският народ, да речем, е точно такъв, скандинавските, швейцарския, английския, американския и прочие).

Знаем също толкова известните думи на великата Маргарет Тачър за онова критично мнозинство от разбиращи и обичащи, влюбени в свободата хора, без което демокрация (и благоденствие) наистина не може да има. Народи като нашия обаче, сред които разбиращите що е свобода са едно незначително малцинство, именно точно на това основание не могат да си устроят живота по подобаващия начин, такива именно народи пак на същото основание са склонни да си въобразяват, че тиранията ("силната ръка") е за предпочитане пред тъй несъвършената и наистина тромаво действащата демокрация, която много често изпада в невъзможност да реши дори и най-прости въпроси (примерно видяхте как Европейският съюз крайно много се заплете в несложния иначе въпрос за емигрантите). Стигна се дотам, че една традиционна, добре функционираща и улегнала демокрация като английската стигна дотам, че да се издъни по въпроса за излизането на Обединеното Кралство от Европейския съюз: нацията се раздели почти по равно, а привържениците на напускането победиха с незначително мнозинство, което, както и да го погледнем, съвсем не означава, че този вариант е наистина верният, добрият, правилният, разумният, справедливият и пр., нали така? Нима може тъй хазартно да се определя бъдещето на толкова велика нация като английската, при това става дума в случая и за нация, която е създателка на съвременната демокрация?! Каква разумност, моля ви се, има в това да победи с незначителен превес от гласовете една теза, която изобщо не звучи убедително – и в чиято несъстоятелност скоро се убедиха дори и тия, които преди няколко месеца са стояли твърдо зад нея?! Казаното е съвсем явен симптом за това, че съвременната демокрация е в голяма криза, да, демокрацията ни несъмнено е твърде болна, което вероятно вещае дори и достигането на предсмъртно състояние; необходими са спешни мерки за спасяването на демокрацията, която въпреки всичко така добре се свързва с идеята за свобода, от която човечеството едва ли ще се откаже така лесно в нашия толкова напреднал и цивилизован век.

Примерът на Америка е още по-показателен. Америка (пък и Англия) доскоро бяха образцови демокрации, служещи като пример за вдъхновение и следване от народи като нашия, които комай никога не са имали шанса да живеят в истински демократични условия, т.е. не са имали също така и щастието да берат и да се ползват от нейните иначе толкова сладки плодове. Но ето че и американската демокрация напоследък показва големи несъвършенства и дефекти. Оказа се, че в избора на сегашния президент (Тръмп) не всичко е било според нормите и механизмите на истинската демокрация: много е вероятно (а има и факти за това) доказаните врагове на демокрацията като кагебистите на Путин да са се намесили до такава степен в американските избори, че да са ги опорочили напълно. Как са се намесили ли? Ами "помогнали" са медийно, а вероятно и финансово да бъде избран удобният на Путин кандидат; видяхме как се държа Тръмп на последната си среща с Путин, Америка никога не е преживявала такова едно унижение: самият американски президент да говори срещу службите на своята велика страна – и да угажда на руския тиранин, да се съгласява с него, да говори неща, които са му тъй приятни за ухото! В Америка, моля ви се, било имало прекалено много симпатизанти на "консерватора" Путин, което означава, че в демократичната Америка, в най-твърдия бастион на свободата и на демокрацията явно има вече много хора, които са привърженици на тиранията; Путин бил много "харесван" на Запад, бил нещо като идол, да, представяте ли ли, в демократичния свят имало все повече и повече хора, покланящи се на тиранин, в очите на който, по думите на тъй мъдрия сенатор Джон Маккейн, всъщност се четат само три букви: "КГБ". Очевидно нещата са сериозни, разбира се, тиранична путинска Русия съвсем не е прокопсала, връщайки се отново в тиранията и робството след краткия подем на демокрацията през "лошите години" на последното десетилетие на тъй трагичния за руснаците ХХ век, в които руснаците за първи път видяха що е демокрация – и вероятно мнозина от тях се ужасиха от нея (със свобода лесно не се живее, но за сметка на това единствено с нея се живее достойно и богато!).

Значи дори и изборите в Америка са опорочени, нечестни, манипулирани и то от чужда, враждебна на свободата и демокрацията сила или от една доказано тиранична и войнствена, агресивна държава като Русия. В Англия руското КГБ също си прави каквото иска (случаят Литвиненко, случаят Скрипал и прочие), да не говорим пък за това какво си позволява да прави КГБ в страните от Източна Европа – и особено пък България, най-верният сателит на комунистическата империя на злото СССР! Във Франция и в Германия КГБ и Путин също се месят най-брутално, ето ви един многозначителен и крайно фрапиращ, съвсем скандален пример: предишният германски канцлер Г. Шрьодер веднага след напускането на канцлерското кресло за "добра служба" беше възнаграден от господарите си с високо платена служба в Газпром!!! Разбира се, имаме големи основания да смятаме, че бежанският поток към Западна Европа е предизвикван и най-вероятно е организиран от вездесъщото КГБ, от все същата агресивна имперска сила Русия (тя и нейните пети колони са навсякъде, в многострадалната Сирия пък руснаците имат дори и военни бази!). Мисля че е предостатъчен този кратък, съвсем схематичен анализ на прословутото "международно положение" за да заключим, че демокрацията в целия свят е изправена пред големи изпитания, които застрашават бъдещето на целия свободен и цивилизован свят.

В България нещата са най-трагични и се изявяват в една хипертрофирана и дори гротескова форма. В 2001 г. заговор на КГБ-ДС тури на власт одиозната фигура на бившия Цар – тъй като очевидно кагебистко-комунистическо-ченге-сарската мафия беше твърде уязвена от управлението на премиера-реформатор Иван Костов, чието правителство значително накърни нейните преди всичко икономически интереси, но (което е още по-важно), извърши нещо, което съвсем не можеше да му бъде простено: извади България от руската имперска сфера и я ориентира към западния свят на свободата и демокрацията. Е, на този исторически поврат в развитието ни злотворните сили отговориха с най-коварен заговор, смъкнаха Костов от власт по единствено-възможния начин, а именно като домъкнаха и туриха на министър-председателския пост не кой да е, а... бившия Цар (цял свят още ни се смее за тая простотия, представяте ли си някога англичаните да полудеят дотам, че да турят Кралицата си за... премиер и за партиен лидер?!). Да, ама в България (скоро страната ни заслужено ще започне да се нарича МУТРОЛАНДИЯ дори и в официалните документи, прочее, ако сме верни на истината това неизбежно трябва да стане час по-скоро!) се оказа, че са възможни още по-големи глупости и простотии: когато тъй послушният спрямо ченгетата и толкова унизен Цар съвсем скоро се издъни като управник, комунисто-ченгесарско-кагебистката мафия нагласи така нещата, че тури на най-висшия държавен пост не кой да е, а... бившия бодигард на комунистическия диктатор Тодор Живков, тури на власт пожарникаря-каратист-футбалер Боко Борисов!!! Ние сме убедени, че светът още се забавлява от неръкотворните простотии, които доказа че е способен да върши българския гений, разбира се, че целият свят няма начин да не ни се чуди и възхищава, че сме способни на чак такива пищни глупости, идиотщини и простотии. Няма тук да разказвам какви сеирища и циркове устрои за годините на своите три (!!!) кабинета развихрилият се бодигард на Тодор Живков, който, за срам и резил на българите и България вече наистина управлява три мандата! (Спомнете си как разпищолилият се до крайна степен бивш бодигард и мутра ухилен ни обясняваше как намерил назначената от него луда министърка на здравето на една бензиностанция, нужно ли е да ви припомням неговите словесни шедьоври за филиите, намазани с мас, който са го направили такъв юнак, за пържолите, с които трябвало да бъдат възнаградени кучетата, намерили някакъв човешки труп, за това как министър Цецо с багер копаел и намирал... трупове, просто не е възможно да се изброят простотиите, които върховният управник на свидното ни отечество бълва неуморно всеки Божий ден!)

Руският генерал Решетников нареди на лидерката на БСП да издигне за кандидат за президент льотчика Румен Радев – понеже на руснаците не харесваше предишният президент Росен Плевнелиев и те направиха нужното той да не се кандидатира за втори мандат; Боко Борисов пък получи нареждане да издигне за президент съвсем неизбираемата смехотворна фигура на Цецка; и ето ви, президент на България стана недоразумението Румен Радев, което веднага тръгна по света за да адвокатства в полза на своите работодатели и господари, почна да адвокатства по Европа за свалянето на санкциите на Запада срещу Русия по повод на анексията на Крим! Давам и този наистина гротесков пример за да разберете колко наистина сериозни са нещата. Възниква логичният въпрос: дали враговете на свободата и демокрацията в Кремъл не правят всичкото това за да предизвикат пълното разочарование и недоверие на целокупния народ спрямо демокрацията, което, разбира се, е проправяне на пътя пред тиранията? (В самата Русия демокрацията отдавна беше убита и самият диктатор Путин вече управлява... пети мандат, избран "най-демократично" от напълно гротескова пародия на избори!)

България е едно най-слабо звено, младата и многострадална българска демокрация, едва родена, беше задушена до степен, в която в момента се намира в предсмъртната си агония. Но и в развитите демокрации на Запад, както видяхме, нещата съвсем не са бляскави, напротив, работите и там не вървят както бихме искали да вървят. Обясненията, които се дават, на тази всеобща криза на демокрацията, са външни и неубедителни: нямало, видите ли, силни лидери от ранга на Рейгън, Тачър и Кол, в момента сме имали злата несрета да имаме слаби лидери като Меркел, Юнкер, Мей, стигна се дотам президент на САЩ да стане шоуменът Тръмп – досущ по същия начин, по който у нас премиер стана, казахме, шоуменът Бойко Борисов, той иначе е бодигард, ала ченгетата платиха на медиите за да завладее малоумната народна душа в полето на чалга-културата, Боко преди да вземе властта стана медийна звезда, Сидеров също го натикаха в политиката все същите сили след негови телевизионни изяви, изобщо механиката на кагебистко-ченгесарската политическа инженерия е все една и съща. От което си правим извода, че е съвсем възможно и Тръмп да е държан под контрола на руснаците, досущ по същия начин, по който те имат за своя верна пионка и унгарския премиер Орбан (вербуван в тъй буйните му бандитски години, в които руснаците са му изготвили такъв хубав компромат, че той ще изпълнява каквото му каже Путин, щот, предполагаме, съвсем не му е приятно господарите му да го стискат всеки път яката за топките!)

Ченгетата след медийна кампания по оклеветяване и оплюване прогониха от българската политическа сцена единственият доказан на дело сериозен и отговорен политик и държавник – Иван Костов. Щото самото присъствие на политик от ранга на Иван Костов в Парламента беше тъй неизгодно за клоуни като Борисов, Сидеров, Нинова и останалите лидери-мижитурки. След това кукловодите си направиха Парламент по свой вкус, който копира изцяло Руската дума, в него вече няма нито един истински демократичен, проевропейски и сериозен политик, а има, както вече казах, само крещящи безличия, в сравнение с които дори и най-големият политически безличник Гоце Първанов (определен от един сериозен анализатор съвсем точно като "лицето на безличието"!) изглежда, моля ви се, като "личност"! (На мнозина от тях поради вопиющата им безличност човек даже не може да запомни дори имената, аз още не зная името на председателката на този циркаджийски Парламент, Ценка ли беше, Цецка ли беше, Цвета ли беше, Цура ли беше малкото й име – още не мога да го запомня и едва ли някога ще го запомня!) И след като описах що-годе пълно толкова тежката ситуация, сега искам да кажа нещо, което се налага да бъде сериозно обсъдено: става дума за това как да бъде оживена и спасена от гибел изнасилената и опорочена от комуно-кагебисто-ченгетата многострадална българска демокрация, която в момента е пародия и отрицание на самата идея за демокрация. Аз обаче въпреки всичко продължавам да съм убеден демократ, мен тиранията никога не може да ме съблазни, това, което имаме и което минава за "демокрация", не е никаква демокрация, демокрацията в истинския смисъл е нещо съвършено различно и при това е достойно за уважение и дори за възхищение.

Истинската демокрация функционира в условията на автентична медийна свобода, демокрацията не е нищо друго освен непрекъснат свободен дебат по истински важните въпроси, в който побеждават не най-кресливите, не най-силно викащите, а единствено умните, разумните, правите. Медиите у нас, имам предвид конвенционалните, са под контрола на ченгесарската мафия, която в безочието си стигна дотам (давам само един фрапантен пример) да сложи директора на руската телевизия АЛФА Кошлуков за директор на новините и водещ в националната държавна телевизия! Щом няма истински дебат по важните въпроси, щом няма условия за такъв дебат, значи няма и демокрация, тия две неща са дълбоко и неотделимо свързани. България е на 111 място по медийна свобода, което означава, че у нас няма свобода. Първото, което трябва да се направи, е да се отпуши общественият дебат, а това може да стане само чрез граждански натиск: обществената, държавната телевизия трябва да започне да си изпълнява предназначението, а именно да бъде истинска плуралистична трибуна, в която да се водят такива дебати, че в тях не само да участват истински демократи (истинският демократ няма начин да не е умен и дори разумен!), но и тези последните трябва да побеждават в дебатите: няма как в истински водените дебати да побеждават простаците, лъжците, демагозите и прочие, в тях следва да побеждават умните и способните, отдадените на истината и пр.)

Да, но как това да бъде направено? Как гражданите у нас да извоюват правата си след като у нас истински разумните, мислещи, отговорни и свободолюбиви граждани са нищожно малцинство, а пък злотворната, отровената обществена атмосфера доведе дотам, че мнозинство са именно апатичните, разочарованите, невярващите на нищо, немислещите, незаинтересованите и пр.?! Може ли да се промени този гибелен манталитет у масовия българин, който не само че не обича да мисли, но и не обича да се затруднява с изслушване на разумно мислещия?! Защото не е лъжа, че немислещите хора точно на това основание започват даже и да ненавиждат ония, които им говорят разумни думи – щото това, моля ви се, "ги обременявало"! Може би трябва спешно да се направи реформа в образованието и то такава, че от образователната ни система да започнат да излизат не тъпанари, а самостоятелно мислещи, обичащи да мислят (и да слушат разумно говорещите), предани на истината и самоотвержено търсещи я и пр. Да де, добре е оттук да се започне, нужно е практическо обучение на младите в мислене и в свобода, но как да направим тази фундаментална промяна след като самите учители на младите общо взето са с манталитета на типичния нашенски еснаф: сами не обичат да мислят, тарикати са, гледат си единствено дребния материален интерес, гледат си службицата, неспособни са на идеалистично служене, на бунт срещу обидните ограничения на системата са неспособни, нещо повече, чувстват се уютно в тази обезличностяваща система, щото ако системата се промени ще се окаже, че те самите стават негодни за нея?!

Грънчаров, видя ли сега докъде доведе нещата, сам признаваш, че си стигнал "до под кривата круша", нали така, нали това трябва да признаеш ако си честен? Да, така е, но точно това предизвикателство ме кара да продължа да търся изход от задънената улица. (Тук няма да говоря за моя проект за непосредствена и практическа реална демократизация и декомунизация на отношенията в конкретните образователно-възпитателни и личностно формиращи (училищни) общности, аз много съм писал и говорил за него, нещо повече, представил съм идеите си и в текстова форма, под формата на книги, нещо повече, описал съм и своите борби по реализирането на проекта ми на дело, на практика, в работата ми като учител по философия и гражданско образование в едно пловдивско училище, в една пловдивска гимназия.) Изход винаги има, важното е да сме достатъчно настойчиви в търсенето му, сторим ли това, няма начин да не го намерим.

Истински дебати в конвенционалните медии у нас не се водят, а се правят жалки опити за имитиране на такива дебати, поради което и демокрацията ни е такава, тя е менте-демокрация, тя е демокрация-фалшификат, тя е именно наужким-демокрация. Лъжем се, че уж сме демократични, за жалост се оказва, че дори и ония у нас, които се самоопределят като демократи, на практика, в поведението си демонстрират един типов недемократичен манталитет. Това, за жалост, важи дори и за нашите политици от демократичния спектър.

Добре де, в конвенционалните медии нямаме истински дебати, поради което демокрацията ни агонизира, но нима в интернет не се водят значително по-свободни дебати?! Може ли демокрацията ни да проработи именно на тази база: ако в интернет почнем да водим истински дебати (както навремето гърците са водили своите дебати на Агората), това няма ли да оживи демокрацията ни, да й вдъхне импулси за живот? А може би нашите демократични политици, на които им е мила демокрацията (и свободата), трябва да излязат на улицата и да започнат дебати там, сред самия непросветен и жаден за истина и разумност народ?! Щото наистина душата на толкова дълго лъгания народ вероятно е страшно жадна за истината (и смисъла), да, ала тази истина, този смисъл май няма кой да й го даде? Може би ни трябва съвършено нов, неконвенционален подход в самото политическо поведение, имам предвид поведението на политиците? Може би те трябва да излязат на улицата подобно на древните философи и демократи и да започнат най-откровен разговор с тъй жадния за истината народ, чиято душа е преситена от толкова много лъжи, от толкова много демагогия, от толкова много простащина?!

Демокрацията е нещо изключително трудно за правене и осъществяване, за сметка на това тиранията е нещо толкова лесно: един командва, всички се подчиняват – и са щастливи, че бремето на свободата е премахнато от раменете им. Със свобода лесно не се живее, но това не значи, че ако се откажем от свободата и живота ни ще стане "песен" – ний, живелите в условията на изцяло злотворния комунизъм поне знаем колко отровна е атмосферата в едно общество, в което няма свобода, а всички са роби. Да, ама ето че сега злите сили искат отново да ни съблазняват с "несъмнените предимства" на несвободния, на неотговорния, на робския живот в комуната, в която властва тиранията на вожда, на диктатора. Даже и в развитите западни страни сякаш има някакво пресищане от свободата, което е хранителна почва за растеж и разпространение на доктрините, които проповядват именно тъй илюзорните съблазни на несвободния живот. Ах, колко добре е държавата, подобно на грижовна майка, да се грижи за всички нас, а пък ний да й се отблагодарим с една-единствена "малка" жертва: като се откажем от проклетата свобода, с която наистина така трудно се живее! ("Свободата е страшно и опасно нещо...", твърди Достоевски.)

Аз от доста време пиша книга за реформирането на самата демокрация. И в писането на тази книга съм стигнал "до под кривата круша", както и тук стигнах до съвсем същото място. Този текст, който пиша в сутринта след празника на Свети Архангел Михаил, вероятно ще го присъединя към незавършената ми книга за демокрацията. Тук сега обаче искам да кажа онова, заради което започнах да пиша тази заран, но логиката на разсъждението ме отведе, както сами се убедихте, из съвсем други неразорани и буренясали ниви. Без кой знае какво извеждане ще ви поднеса накрая (щото ми писна да пиша вече) някои мои изводи, които ми е много интересно да разбера как ще бъдат възприети от мислещите читатели.

Ще се постарая да бъда пределно кратък. Американците си избраха за президент Тръмп, който едва ли е най-подходящият, най-добрият и най-разумни-ят за този отговорен пост човек; ний си имаме за вожд, учител и върховен оправник (нарочно пиша така тази дума, он нали ни оправя, а не ни управлява!) Боко Борисов, аз лично смятам, че първият срещнат на улицата човек нищо чудно да се окаже значително по-умен, по-разумен, по-способен да управлява от въпросния наш върховен оправяч. Руснаците си имат за оправяч пък кагебисткото джудже Путин, което се изявява като квартален хулиганин с разбойнически наклонности. Меркел пък е една лелка, която вместо да пържи кренвирши се е зафанала със съвсем непосилната й работа: да управлява една велика нация. И прочие. Повече примери едва ли са необходими. Към властта във всички страна напират откровени идиоти и лъжци, за които няма нищо свято – и все по-често такива шарлатани ще бъдат избирани за върховни управници. (Навремето същите тия германци си избраха за фюрер едно такова мустакато недоразумение, за което платиха огромна цена.) Какъв е изходът ли? Ще ви кажа какъв е.

С оглед демокрацията да бъде спасена трябва... да се откажем временно от нея. Щото демоните на злото (като Хитлер и Сталин, като техните последователи) почнаха да се преструват на демократи – и в името на демокрацията тя трябва да бъде временно елиминирана (докато отмине опасността).

Как се избира управител на голяма корпорация? С демократични избори, в които участват всички работещи в нея ли? Не, разбира се. Прави се конкурс и се търси най-способният управник, нали така? За изхода от конкурса решават пак не с гласуване, нали така? Решава собственикът, предполагам. Е, ако има много акционери, може и да се гласува, но едва ли. Важното е да се избере най-добрият, най-разумният, най-правилно мислещият. Собственикът на държавата кой е? Народът, нали така, т.е. всички ние. Но ние сме много. И сме различни, слава Богу. Това е хубаво, и лошо. Но с гласуване е крайно рисковано да се избира управникът на държавата. Той трябва да бъде определен и назначен въз основа на съвършено друг принцип. Ето как. Пак ще се поучим от древните гърци, които са изобретили демокрацията. И още тогава са видели дефектите й. Знаете, че и великият Платон е правил свой проект за идеалната държава. Много разум има в неговото предложение. Векове наред обаче то не се е сбъднало. Вероятно и това, което сега ще предложа, също няма да се сбъдне. Но това не значи, че трябва да си замълча. Ще кажа какво мисля, как аз решавам проблема, пък нека във възникналите евентуални дебати да се обсъди и това какво да се прави по-нататък.

Ето моя "недемократичен" модел за определяне на управници, на хората, които ще заемат всички държавни длъжности. Пак ще има партии, пак ще има държавен глава, премиер, министри и прочие. Всичко ще си има както е сега. Само че ще изменим принципа на определянето им. Ще внесем разумни корекции в него. И то именно за доброто на държавата, страната и народа.

Всяка партия предлага списък със свои кандидати за депутати, за премиер, за президент, за министри. Но се търси наистина най-доброто, с което разполага съответната партия. Има критерии (кои точно – трябва да се помисли допълнително!) за това на какви изисквания трябва да отговарят кандидатите за всички длъжности. Най-водещият е да са умни и морални личности. Да са специалисти в съответната област. Да са истински образовани. Да са се доказали като успешни мениджъри, примерно. И прочие. Не ме карайте да решавам всичко аз. Вие също трябва да предлагате и решавате. Значи всяка партия предлага най-качествени личности за управници във всяка една сфера, за всяка една държавна длъжност. И ето след това идва новият момент, който, казах, е нов доколкото е "добре забравен стар", т.е. древните са го прилагали. Ето колко е интересно всичко обаче, гениално просто е. Примерно партия ГЕРБ предлага за премиер Боко Борисов. Партия ДСБ, примерно, предлага Радан Кънев за премиер. БКП, пардон, БСП предлага... Александър Симов, да речем. Или Дърева. АТАКА предлага Сидеров, естествено. ДА БЪЛГАРИЯ предлага Христо Иванов, примерно. Партия еди-коя си предлага еди-кой си.

И една съществена добавка: всеки гражданин има правото да се самопредложи за премиер, стига да не го стискат обувките. Аз, примерно, предлагам самия себе си. Значи в този национален конкурс за кандидати за премиер участват и партии, и самостоятелни личности. Примерно Веждю Рашидов може да се самопредложи не за академик, а за премиер. Стига да осъзнае, че като се самопредложи, народът нема да посрещне кандидатурата му с дружен смях. След това общият списък с кандидати се подлага на обсъждане в т.н. Съвет на мъдреците. Аз предложих преди време да се създаде такъв орган, който да стои над всички власти, подобно на някакво божество. Как ще се избере този орган е отделна тема. Но да допуснем, че вече имаме такъв орган (състоящ се от доказано авторитетни, морални, изявени в духовно, в умствено и пр. отношение личности!).

Мъдреците имат правото да отхвърлят ония предложения на партии и на самостоятелно издигнали се кандидати, които са куриозни и смешни. Примерно един държащ на достойнството си Съвет на мъдреците непременно ще задраска от списъка на кандидат-премиерите и Боко, и Вежди, и Сидеров и прочие, щото партиите наистина трябва хубаво да мислят преди да предложат своя кандидат. И вместо Боко ГЕРБ да бяха предложили някой наистина способен и умен човек (стига да се намира такъв в техните редици, в което много се съмнявам). Щом са предложили недостоен, той отпада.

Накрая след тази процедура остават малко на брой, но за сметка на това истински способни личности. И от тях чрез... лотария се избира един, на когото се дават примерно две-три (или четири) години мандат за да опита да осъществи програмата си. Дава му се и длъжната за това власт. За две до четири години един умен и способен управник може да направи много. Разбира се, той няма абсолютна власт, той ще се съветва с избран по същия принцип Парламент, съставен също от най-качествени и способни, добри и разумни парламентаристи. Просто в една урна се слагат имената на съответните одобрени от Съвета на мъдреците кандидати и се изтегля от някое дете името на този, който, да кажем, ще стане депутат или министър, или премиер, или президент дори.

Тази ми е идеята. Изморих се да пиша и затова спирам дотук. Можете да почнете с подигравките и оплюванията. Хубав ден ви желая!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo