Шоуто на "мъдреца", на "най-честния народен човек" Слави Учиндолский е нещо като храм, то е "духовна", с извинение, институция.
В тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ чалгата е религия и затова самият "светец" Слави е нещо като втори Иван Рилски! (Сидеров пък, с извинение, е нашият втори Васил Левски, а Боко - наш втори Путин!)
Познавам и що-годе нормални хора, които казват, при това без да се майтапят: "Нашта последна надежда е он, нашият народен трибун Слави Учиндолеца!"! :-(
Затова скоро очакваме системата да бъде сменена така, че Слави да бъде обявен за Цар, а пък неговите "сценаристи" ще станат Министерски съвет. Оня другият, как се казваше бе, да, Иво Сиромахов, ще бъде провъзгласен за народен патриарх или за главен прокурор, нема никакво значение.
Психиатрите у нас съвсем не си гледат работата и целият народ полудя...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар