Кога рипането на хоро на площада е израз на... дебилщина?

Ето какво написах на страницата си във Фейсбук (където сложих и клипчето, дето е най-долу, заснето снощи от Централния площад в Пловдив):

На Агората (градския площад, форума) в Пловдив всяка неделя не се водят дебати, не се разговаря, не се търси истината по най-важните човешки въпроси (както някога е било на древногръцката Агора, примерно атинската!), а се играе... хоро! Не че има нещо лошо в играенето на хоро, в танците, напротив, хубаво е, но все пак хорото не може да замести дискусиите, разговорите, нали така? Човек има нужда и да разговаря, да мисли, да казва открито какво мисли, ето тази нужда ние сме позанемарили, да не кажа - отказали сме се от нея почти напълно. А това, простете, не е човешко.

По тази причина преди време си позволих да свържа рипането на хорото с... малоумието, с дебилщината (тогава именно заявих, че колкото човек е по-малоумен, толкова повече му се рипа хоро!). На провокацията ми тогава никой не обърна внимание, изглежда не ме разбраха (което е обичайно), или пък ме обявиха набързо за човек, на когото, понеже говори пълни глупости, не бива да му се обръща внимание. (Което не разбираме сме склонни да го обявим за глупост - за да си успокоим душата.)

И ето, подновявам тази тема: ние, българите, като не излизаме на Агората (на улицата) да правим събрания, демонстрации, протести, да обсъждаме важните въпроси и гласно да заявяваме на управниците какво мислим за тях, като сме се отказали по този начин от УЧАСТИЕ в политическия живот (а гражданите имат не просто важна, а имат съдбовно важна роля и отговорност в него), като сме ДЕЗЕРТИРАЛИ от своя граждански дълг, с това чисто и просто показваме, че сме станали ИДИОТИ (гръцката дума "идиот" е била изобретена за да обозначи хората, които открито заявяват, че за тях политиката не е важна, т.е. които са дезертирали от политическия живот).

И за да подчертаем, че това е точно така, а именно, че сме идиоти (ако предпочитате, другата дума за обозначаване на същото е ДЕБИЛИ), ние излизаме на този същия площад (или мегдан), създаден по начало за да могат да се съберат там много граждани и да водят своите политически дебати, и вместо да си изпълняваме всеки ден гражданския дълг, излизаме веднъж седмично на площада за да рипаме хоро!!! Не да дебатираме, не да дискутираме, не да изразяваме недоволството си от калпавите си управници, а за да рипаме хоро! Правете си какво това означава (а иначе хорото само по себе си е нещо хубаво, но когато заменя нуждата от всекидневни протести, е чисто и просто проява на нескривана дебилщина!)!!!

Аз ще приема, че тия иначе тъй симпатични (външно) хора имат право да играят всяка седмица хоро на мегдана (Агората) само когато същите тия хора също така стриктно си изпълняват и гражданския дълг; ако не го правят това последното, значи тия хора, простете, сами признават, че са дебили (или идиоти). Толкова.

На същия този площад ако се правят поне веднъж седмично протести, в неделя вече ще имаме правото да поиграем и хоро; но само да играем хоро и съвсем да не си изпълняваме гражданския дълг, си е чиста дебилщина.

Вижте братята сърби какво правят тия дни: хиляди протестират и то всеки ден срещу корумпираната власт: какво, нашата власт да не би да е по-малко корумпирана от сръбската?! А пък сърбите нима не обичат да играят хоро?! Ако сърбите (вместо да протестират) играеха всеки ден хоро, нима тяхното нямаше да е дебилщина?!

Да, ама сърбите (и румънците, и гърците, и македонците...) се държат като достойни граждани, а ние сами преценете как се държим! Аз вече ви помогнах да си отговорите като ви разтълкувах какво значи тъкмо на Агората редовно да рипаш хоро - вместо да правиш онова, за което тази Агора е създадена! (Да се играе хоро на мегдана и на площада е нещо вторично, първичното обаче е съвсем друго!). И още нещо ще ви кажа: само хора, които са си уредили добре общия дом (държавата, страната), имат право да играят хоро, да се забавляват, щом като ние, българите, не сме направили нужното нашата непрокопсала демокрация да проработи, щом не си изпълняваме гражданския дълг, щом сме си занемарили задълженията и отговорностите си като зрели граждани, ние нямаме моралното право да играем хора, ръченици и прочие, нямаме никакво право да се забавляваме, а ако продължаваме въпреки всичко да го правим, с това само показваме на целия свят, че сме именно нация, съставена предимно от дебили! Това исках да ви кажа. А иначе скачайте колкото искате, играйте си хора колкото искате, веселете се (вашата веселост обаче дали не е твърде патологична, на какво, моля ви се, се радвате и веселите толкова?!), но се запитайте какво всичко това означава, какъв е неговият смисъл!!!

Приятни размисли ви желая! Можете вече да почнете да ме плюете; може също така да почнете да мълчите - за да изразите презрението си към човека, който ви е направил добрината да каже какво мисли...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo