С Божията помощ имам чудесния предрождественски шанс да стана учител в МГ, но да видим дали партиите ще успеят да победят самия Бог!

Вчера ми звънна по телефона един приятел и ме попита ще кандидатствам ли за учителското място по философия в Математическа Гимназия "Акад. К. Попов" в Пловдив; аз не знаех, че има обявено такова място, оказа се, че то е обявено на 10 декември, срокът за подаване на документи е днес, 13 декември. Иначе казано, ако не беше ми се обадил този доброжелател, този мой приятел аз нямаше изобщо да разбера, че има такова обявено място тъкмо като за мен, тъй да се рече (сега не е време за подобни обяви и никой не се надява да се случи такова нещо, по тази причина, предполагам, и други евентуални кандидати за въпросното учителско място не знаят за него, ето, аз сега ги уведомявам, нека да кандидатстват и те!). Разбира се, че ще кандидатствам, разбира се, че ще си подам документите, не, не е глупаво, че давам гласност, че популяризирам учителското място по философия в МГ, нека да кандидатстват повече хора, няма лошо, нека да бъде обаче избран най-добрият, нека този път всичко да бъде съвсем справедливо (ако си бях затраял, както се прави, нямаше да е справедливо, нека да могат да кандидатстват и други хора); знаете, аз продължавам (засега съвсем неуспешно) да проучвам въпроса има ли директор на гимназия в Пловдив и Пловдивско, който да е истински заинтересован тъкмо от най-важното, именно от качеството на обучението на учениците от неговото училище по философия, т.е. искам да разбера има ли директор, който на това основание да дръзне да назначи за учител по философия именно мен; за да си продължа проучванията, и днес ще подам документите си. Има и допълнителни основания да го сторя, ето какви.

Първо, дълги години това специално учителско място беше заемано от моя колега от катедрата по "Марксизъм-ленинизъм" в ПУ Стоян Зайков, той се пенсионира, като освободи мястото, аз се надявах, че директорът Старибратов ще има добрината да го даде на мен, щото то ми се полагаше, тъй да се рече, един вид по право (няма да задълбавам по въпроса защо така мисля, но имам нещо предвид); той тогава, в 2014 (или 2015 беше, не се сещам сега, пък не ми се проверява?!) година, назначи на това място активиста на АТАКА Михаил Казанджиев, поради което ми се наложи да го дам в Комисията за защита от дискриминация. Както и да е, за голяма моя изнинада г-н Старибратов вече не е директор на МГ (научавам това от публикация с твърде изразителното заглавие Съдени и бити напират за школски директори в Пловдив и с подзаглавие "Най-жестока се очертава борбата за Математическата, ЕГ „Иван Вазов” и ОУ „Душо Хаджидеков”"), там също така научавам нещо не по-малко интересно, цитирам го изцяло: "Така от битката отпада Михаил Казанджиев, който бе експерт по география и зам.-кмет на район „Южен”, а сега преподава философия в Математическата". Не ми е известно защо колегата Казанджиев е освободил мястото по философия, понеже неговата партия (АТАКА) сега пак е във властта, нищо чудно отново да се е издигнал на някакъв висок държавен пост, не знам, няма да се учудя ако е станал, примерно, заместник-министър на образованието или дори посланик в... Тюркменистан, да речем, на заслужилите в партийните борби хора като него трябва да се дават колкото се може по-високи държавни служби, нали така?! Да, ама ето, моя милост сега излиза на сцената и ще участва в битката за овакантилото се кой знае защо учителско място по философия в МГ, не крия, че имам съвсем слаба надежда, с Божията помощ, да спечеля тази битка, което, разбира се, е твърде несигурно, да не кажа направо невъзможно (нека да бъдем реалисти, нима може да се даде държавна служба на такъв вечен опозиционер като мен?!). Като капак на всичко аз имам и други непростими грехове, примерно съм реформатор в образователната сфера, боря се за промени, като капак на всичко обичам демокрацията, демократ съм, което е равносилно в нашите условия на смъртна присъда, нали така?! Но, повтарям, с Божията помощ всичко на този свят може да бъде направено или постигнато. Ето какво имам предвид.

Всъщност аз лично смятам не без основание, че всъщност само по силите на Бог е да направи такова чудо, а именно в самото навечерие на Рождество Христово в МГ да се оваканти не някое друго място, а тъкмо мястото на учител по философия. Да, само Бог може да нагласи нещата така, че да даде такъв един велик шанс на властващата в образователната сфера... администрация (да не я наричаме бюрокрация този път, да не я наричаме... "мафия" този път!) да реши що-годе с достойнство епичния си конфликт с моя скромна милост: назначават ме мен за учител по философия в МГ, а пък в пловдивската ПГЕЕ продължава да си царува за вечни времена тъй любимата не само на сплотения колектив, но и на цялото МОН (и на цялото РУО) славна и иначе доста войнствена директорка, нали така, ето, виждате колко разумно се нареждат нещата с Божията премъдрост!). Дали ще заглъхне съвсем конфликта ми се нея (който, както е известно, е преди всичко на чисто политическа и най-вече на чисто нравствена основа!) ако му назначат за учител по философия в МГ е доста интересна тема за размисъл, но засега се въздържам да вещая по нея. Но след като (да допуснем) аз си намеря любимата работа, аз съм такъв, че забравям за всичко останало и се увличам в нея; освен това нека да не изпускаме "изнапредвид" (както обичат да се изразяват най-учените хора у нас) несъмнения факт, че добрият и тъй великодушен Бог дава на властващите в образователната сфера на Пловдив такъв напрево безценен шанс да си изкупят поне малко греха към моя скромна милост, да си намалят отчасти вината за всичко онова, което ми причиниха, нали така?! А пък аз съм също така доста великодушен и като добър християнин бих простил и не бих търсил възмездие, стига, разбира се, някой от тях да има добрината също така и да ме помоли за извинение за причиненото ми, за стореното ми, щот, както е известно от философията на морала, няма как да има опрощение (и оневиняване) без искрено покаяние, нали така? Та мисълта ми е, че нещата могат да се наредят прекрасно ако властващите се възползват от открилия им се Божий шанс, но да видим де, у Нашенско, както е известно, почти не се ползваме от нито от Божиите шансове, нито от разума си, тъй че, пак да кажа, за мен е твърде любопитно да видя какво ще се случи, не че не се досещам де, но като изследовател на душите съм длъжен да проверя всичко на практика. Прочее, аз бях решил (тази нощ от вълнения почти не спах!) тия всичките неща да не ги пиша тук, а да ги кажа на Началничката на РУО в Пловдив г-жа Киркова, ала след това прецених, че не е правилно да лишаваме гражданството от тъй безценните ми мисли, затова и ги написах и тук (пък и тя може да се информира как мисля оттук, знаем, че цялото РУО в Пловдив всяка сутрин не прави друго освен да чете блога ми, въпреки вродената си скромност съм длъжен да заявя и тази истина. (В пловдивската ПГЕЕ пък четат блога ми по два-три пъти на ден, преди закуска, след обилния обед и след вечеря, за да си подобряват храносмилането!) А ето и още нещо, което мен специално така силно ме впечатли, че затова с право подозирам, че тук няма начин да не се е намесил самия Господ. Нека за целта да цитирам нещо от приведената по-горе статия:

Най-голяма конкуренция се очаква за овакантеното място на Ивайло Старибратов, който напусна директорския пост в Математическата в началото на тази учебна година, както и за мястото на Вихра Ерамян начело на ЕГ „Иван Вазов”, за което и самата тя кандидатства. Бившият преподавател по информатика в МГ и настоящ експерт по професионално образование в РУО - Веселина Карапеева, е сред вероятните фаворити за шефския пост в Математическата. Съперници са две от настоящите зам.-директорки - Ирена Душкова и Гергана Петрова. В конкурса се включва и главният учител по химия от МГ Мария Баракова - първият преподавател по химия и опазване на околната среда от Пловдив, участвал в квалификационен курс в ЦЕРН. Временно изпълняващият длъжността Алина Сомова не е подала документи.

Обърнете внимание на последното, на подчертаното изречение, в момента значи директорската длъжност се изпълнява от г-жа Алина Сомова. Ний с нея се познаваме от едно време, от времето, в което моя милост преподаваше философия в СОУ "Симон Боливар" в кв. Изгрев, а пък тя беше там заместник-директорка. (После аз бях опраскан от новата директорка, а малко след мен тя опраска и нея!) с г-жа Сомова не съм имал някакви отношения, освен чисто колегиални, но държа тук да кажа, че нещо от онова време ми тежи на съвестта, ще си го призная тук, с оглед да ми олекне малко. Става дума за следното.

Там директор беше г-н Иван Панайотов, Бог да го прости, той мен ме назначи, той е назначил и нея за своя заместничка. Г-н Панайотов, както е редно, си беше комунист, но също така беше, смея да си позволя да кажа, личност от един по-голям мащаб, едва сега оценявам това, самият факт, че беше взел мен за учител по философия, е доста показателен в това отношение, той доказва констатацията ми. Да, обаче тогава беше славното седесарско и демократично време, беше времето на мъчителното раждане на младата и непрокопсала българска демокрация, моя милост, както е редно, беше страстен демократ (говоря за времето 1992-1999, в тия 7 години съм работил във въпросното училище). С г-н Панайотов общо взето имахме джентълменски отношения, но сега признавам, че поради младостта си (и на чисто политическа основа най-вече) аз допуснах спрямо него голяма несправедливост, която ме мъчи: понеже е комунист, аз отвреме-навреме го ръфах като малко пале по време на учителските съвети, държах общо взето глупави речи, а той, човекът, ме търпеше стоически, в интерес на истината не ме опраска, което говори много за мащаба на неговата личност, нали така?! Имали сме какви ли не спорове по време на съветите, а той въпреки всичко ме изтърпя, не ме опраска, което говори за титанична търпимост и великодушие, крайно необичайни, прочее, за комунистите, нали така? (Ето, оказва се, че е възможно и комунист да е личност, вярно, като изключение, но все пак е възможно: макар че колкото повече е личност, той толкова по-малко е комунист де, но това е от само себе си разбиращо се!) А ето сега и моят грях, който още не мога да си го простя, ще си го призная, та белким

ми олекне малко. Става дума за следната глупост, която аз направих в момента, в който СДС взе властта.

Аз бях тогава, казах вече, седесар, не само идеен и ценностен, но и за първи път бях в партия, бях партиен член на СДС (щом взе властта СДС стана и партия, преди това беше коалиция от партии). В това ми качество аз ходех и на партийни събрания в кварталния клуб на СДС и бях доста активен, правех какви ли не дебати там (довели дотам, че заради пословичното ми правдолюбие аз успях да предизвикам главно прагматично мислещите кариеристични здрави сили дотам, че те в един момент не издържаха и в 1999 г. организираха изритването, опраскването ми от партията, а малко след това и от работата ми като учител!). Да, но преди това в един момент в клуба взе да се говори, че трябва да махнем комунистите от директорските постове; аз бях този, който настояваше да бъде махнат от поста си и г-н Панайотов, директора на училището, в което работех (само щот беше комунист!), не знам дали той е бил в пенсионна възраст, но е било възможно да е бил в предпенсионна възраст, това не знам, което не знам, не го знам. Е, аз помогнах той да бъде махнат от поста си, въпреки че в някои моменти съм имал усещането, че не е добре това, което правя специално спрямо него (та той ме взе на работа в не по-малко тежък момент от този сегашния!), но политическото у мен взе надмощие, аз смятах, че като дойде директор седесарин, работите ще стават бляскави! Е, проведе се конкурс за директор, аз не участвах в него въпреки настояванията от клуба (тогава още не бях се изпокарал с партийните си другари; явих се за директор обаче друго училище и понеже не послушах партийната воля, разбира се, бях наказан: назначена беше за директор на училището друга персона, имаща по-големи връзки от моите, нека да си говорим самата истина, и тогава беше така, и сега е така, у Нашенско за директори на училища не се назначават други освен тия, които имат най-големите връзки в управляващата партия!); в резултат на моето училище директор стана една друга особа, която ми се отблагодари за това, че помогнах да вземе властта по крайно специфичен начин: изрита ме от работа, първото, което направи като директорка беше да изрита мен от работа! (Вярно, първо нагласи нещата така, че часовете по философия да паднат под половин щат, тъй че аз тогава даже не ми се наложи да воювам с нея, тръгнах си, в интерес на истината, "по взаимно съгласие", въпреки че можех да й скъсам нервите (поради инвалидност бях защитен от закона и тя не можеше да ме уволни, щеше да ме търпи до второто пришествие, но аз й направих добрината и подадох молба за напускане по взаимно съгласие!). Та да оставим това, важното е, че проявих крещяща несправедливост спрямо стария директор Панайотов, той сега е покойник, но ето, изповядвам си греха, ако има безсмъртие на душата, неговата душа сега може да разбере за моето покаяние, вярно, направено доста късно (но нали знаете, признатият грях е половин грях, не знам дали това важи за признатата глупост!).

Това е. Та г-жа Сомова, дето сега по една чиста случайност е директор на МГ и ще трябва да решава кой да стане учител по философия тия дни, нека да знае и това, че не съм чак такъв идиот, за какъвто някога, с пълно основание, предполагам, ме е възприемала. Имам и душа, имам си всичко, което е потребно за това един учител по философия да бъде на длъжното ниво. И съм много опитен, вярно, имам атестат за "пълна некадърност", издаден от тъй войнствената директорка на пловдивската ПГЕЕ, но това, в очевидния за всички контекст, се разбира вече от целия свят като проява на пълното й безсилие да ме опраска по що-годе несмехотворен мотив (тя обаче избра да ме опраска по най-смехотворния!). Но ето, и в този контекст е твърде интересно какво ще стане с моята кандидадатура, нали така, драги дами и господа, другарки и другари съдебни заседатели и заседателки, вие нещо много се умълчахте, кажете нещо де, стига сте мълчали?!

Днес ще ида значи да си подам документите, а преди това ще си водя предаването по ПОтв. (А може би трябва да ида да подам документите си преди предаването, с оглед да не се окаже, че съм изпуснал срока, макар да не вярвам, че ще приемат документи само до обед, но знае ли се?) Не знам също така дали вече не е решено кой е директорът на МГ в момента, не знам дали новият директор вече не е встъпил в длъжност; ами ако се окаже, че директор на МГ вече е станал г-н... Михаил Казанджиев?! (Логично е, нали, става директор и напуска работата си като учител по философия, нали така?) Това е още по-възможно предвид несъмнения факт, че неговата партия АТАКА в момента държи фактически целата власт, тъй че е напълно справедливо тъкмо той да е новият директор. Ако е така, можем само да го поздравим с поста му и да му кажем, че ето, Бог му дава шанс да си покаже великодушието и да приеме несъмнения факт, че аз съм (скромно казано) най-силната кандидатура, все пак е философ, а за философите истината е нещо свято, нали така?! Майтапя се де, но да видим, казусът си го бива, нали така?! Само по силите на великия и тъй мъдър Бог са такива превъзходно заплетени казуси, нали така?! Е, да поздравим Божията проницателност - и да се смирим пред съзнанието за Божието величие! Аз само за това призовавам. С друг ресурс аз не разполагам освен с този: да се моля Бог да ми помага, щото, знайно е, Бог също не по-малко от философите уважава истината и справедливостта, нали така? Да, моят единствен съюзник е Бог, ала с властта отношенията ми са така изпортени (та употребя тази лошо звучаща, ала вярна дума!), че наистина ще бъде велико предрождественско чудо на чудесата тия дни да се разбере, че моя скромна милост е станала не по-малко скромен учител по философия в тъй знаменитата пловдивска МГ! Чудеса у Нашенско не стават, тъй ли? Знам, но защо пък да не опитаме, а?

Желая ви хубав ден! Бъдете здрави! До скоро. Пак, надявам се, ще говорим по тъй вълнуващия казус - и то съвсем скоро...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo