Киану Рийвс израства в проблемно семейство – баща му е арестуван за продажба на хероин, когато Рийвс е съвсем малко дете, майка му се прехранва като стриптизьорка. В детството си сменя няколко доведени бащи. Ето какво е споделил и самият Киану Рийвс:
Повечето хора ме познават, но не знаят историята ми. На 3-годишна възраст гледах как баща ми си тръгва. През годините посещавах 4 различни училища и се борих с дислексия, което правеше образованието ми още по-голямо предизвикателство, отколкото е за повечето хора. В крайна сметка напуснах гимназия без да завърша.
Когато бях на 23, най-близкият ми приятел, Ривър Финикс почина от свръхдоза.
През 1998 година срещнах Дженифър Сайм. Влюбихме се от пръв поглед и през 1999 година Дженифър забременя с дъщеря ни. За съжаление, след 8 месеца, детето се роди мъртво. Бяхме покрусени от смъртта ѝ и това доведе до края на връзката ни. 18 месеца по-късно Дженифър почина в катастрофа пред очите ми...
По-малката ми сестра бе болна от левкимия. Днес тя е здрава, а аз дарих 70% от приходите си от филма „Матрицата“ на болници, които лекуват заболяването.
Аз съм една от малкото холивудски звезди без имение. Нямам бодигардове и не нося скъпи дрехи. И въпреки, че ме оценяват на 100 милиона долара, все още се возя в метрото и ми харесва!
Затова, в края на краищата, смятам, че всички можем да се съгласим, че дори в лицето на трагедията, един силен, стабилен човек може да израсте и успее. Независимо какво се случва в живота ти, можеш да го превъзмогнеш! Животът си заслужава живеенето.
... Аз не мога да стана част от такъв свят, в който съпрузите обличат жените си като жени с леко поведение, излагайки на показ всичко, което трябва да бъде съкровено. Където няма понятия като чест и достойнство и в думите на хората може да се вярва само, когато казват „обещавам". Където жените не искат деца, а мъжете не искат семейство. Където нещастниците се смятат за успешни, карайки колите на бащите си, а всеки, който има малко власт се опитва да ти докаже, че си нищожество. Където хората лицемерно твърдят, че вярват в Бог с чаша алкохол в ръка и без всякакво понятие за религията си. Където ревността е срамна, а скромността - недостатък. Където хората са забравили за любовта, а просто търсят най-добрия вариант за партньор. Където хората ремонтират колите си при най-малкия шум без да пестят нито пари, нито време, а самите те изглеждат толкова жалки, че само скъпата кола може да го скрие. Където момчета пропиват парите на родителите си в нощни клубове, клатейки се под примитивни звуци, а момичета се влюбват в тях заради това. Където мъжете и жените отдавна вече не се различават и където всичко това се нарича „свобода на избора", но тези, които избират друг път, биват заклеймявани. Аз избирам свой път, жалко само, че не срещнах разбиране от хората, в които най-много го търсих.
Киану Рийвс (Цитиран от Ivan Metodiev)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар