Предрождественско, сиреч очистително-освобождаващо - за нашата презряна масова и родна психология

Приятел, който редовно чете моя блог ми изпрати статията със заглавие Philosopher explains the 4 steps to winning an argument with an extremist (Learn how to be a better debater) от Walter Sinnott-Armstrong. Разбирам намека му с този жест: ето, виж, и в други, доста по-напреднали от нас страни правят това, което и ти се мъчиш да правиш в тъй изостанала и несъвременна приказна страна МУТРОЛАНДИЯ! Прочетох я. И за сетен път се убеждавам, че е съвсем естествено огромната част от хората (включително и мои приятели, афиширащи се като демократи!), да не разбират смисъла на това, което правя. Когато някой прави нещо ново и различно, няма как всички да го приветстват, налага му се години наред да води битка с тоталното неразбиране на окръжаващите. (Това именно е най-точния критерий за това дали предлагаш нещо ново: щом околните не те приветстват с овации, а ако не те освиркват, то поне те обгръщат с ледено мълчание, значи всичко е о`кей, значи правиш нещо ново, значи всичко е наред.

А аз като философ от години (и особено в последните няколко) водя титанична битка за разрешаването на конфликта на напредничавите сили (да ги нарека така) с ретроградно (не)мислещите властващи блюстители или цербери на тъй удобната им административно-командна система в образованието. И моят подход, оказва се (според тезата на приведената статия), е напълно съвременен: аз стоически предлагам комай всеки ден дебати (дискусии, диалог), а противната страна всеки ден мълчаливо отхвърля предложенията и предизвикателствата ми - тя е крещящо недиалогична и недемократична! (да, и мълчанието може не само да говори, но то дори може и да крещи!) а в същото време тази противна страна, ползвайки се от властващото си положение, не прави друго освен да ме репресира, освен да ми отговаря с терор, произвол и пр.; да, ама аз за момента, с Божията помощ, не се отказвам и продължавам да водя тази неравна борба.

Но това, така да се каже, е само "едната страна на медала", другата страна е, че всъщност моят най-голям враг е равнодушието, безразличието на огромната маса от граждани; и ето, аз фактически (както това може да се види дори и при простото разлистване на блога ми) продължавам всекидневно с какви ли не провокации (към мисълта, но и спрямо поведението!), с оглед да разклатя това безразличие-равнодушие-малодушие, непрекъснато опитвайки да предизвиквам дебати по какви ли не въпроси, като се почне от политически, та се мине през психологически и нравствени, та се стигне дори до организационни, управленски, спрямо най-вече сферата, в която работя пряко, именно образователната. Този и смисъла на моята тъй активна, да не я нарека бурна дейност, спрямо която обществото общо взето проявява, както е известно, нашето типично българско равнодушие (разбира се, има изключения, имам и известна подкрепа, но това са отделно взети личности, имащи родствени с моите разбирания, ала, за жалост, обществена, гражданска подкрепа до този момент нямам, независимо от опитите и предизвикателствата ми да я предизвикам, да я провокирам!). Ето тази е арената на моята всекидневна битка, спрямо която дори и кръговете, афиширащи се като носители на все същите ценности и идеи (демократични, свободолюбиви, правдолюбиви) се отнасят общо взето с все същото ледено мълчание, което в конкретния случай се дължи на един друг нашенски феномен, твърде много разпространен: става дума за тъй колосалната българска завист (по думите на Елин Пелин, знаете, ако някога се роди български гений, то това ще бъде геният на завистта!). Да, съвсем нарочно, пак провокативно, си позволявам да направя това обобщение, именно с оглед да провокирам дебат, та нали истината е значимото и важното?! Да, ама не: у нас, като им кажеш някаква истина, особено публично, масово почват да се цупят, почват да се обиждат, ти им правиш благодеяние, ти им правиш добро, а те, вместо да са ти благодарни, не само ти се обиждат, не, това е малко, българският гений тук се проявява в това, че почват направо да те мразят. Е, извратени сме, нещо в реакциите ни има сбъркано, държим се напълно неадекватно, не можем изобщо да се разберем, инатливи сме, а коренът на всички тия български беди е все един и същ: мързи ни да мислим (ще се позволя да прибягна до това по същество още Сократово обяснение!). Съзнанието на невежия, не обичащия да мисли, мразещия истинското познание (разумното, сиреч философското) на тази почва обраства с какви ли не плевели (да го нарека така) или пороци, той неминуемо почва да се озлобява, всъщност точно такива са били навремето тия, които са съдили самия Сократ за "вредите", които, моля ви се, им бил нанесъл, те осъждат на смърт учителя си, те и го убиват; днес, за моя голяма чест, същия този човешки тип прави същото и спрямо мен, да, и мен също ме убиват, но по един по"съвременен", тъй да се рече, начин, по-перфидно ме убиват, а и по-мъчително, но не по-малко жестоко. Но да оставим това, има нещо значително по-важно, истински интересно, което искам тази сутрин да фиксирам в текст.

Всъщност аз непрекъснато, всеки ден се радвам (до степен на нескриван ентусиазъм) на благодатта, която се съдържа в живота, който по необходимост водя. Моят човешки и философски дълг не ми позволява да бъда безразличен, ето, аз всъщност само това правя, небезразличен съм, показвам небезразличието си, върша си, иначе казано, работата като учител, като философ, върша я при това най-съвестно, и ето, в замяна на това инертното, немислещото, обхванато от тъпи и злобни емоции обществото се опитва да ми отмъсти, първо, с леденото си безразличие, а на второ място, с жестоките ответни удари, които ми нанася. Ще дам пример, за да не съм прекалено абстрактен, което немислещите оценяват като "голословие" или дори "празнословие" (поради немощност на мисълта те другояче и не могат да реагират).

Епичният ми конфликт с властващите бюрократи в образованието тънкият "демократичен слой" в обществото ни оцени като "чисто лични или личностни разпри" на един обиден заради уволнението си учител по философия и по гражданско образование с някаква си там неадекватно държаща се директорка. Тезата за т.н. "чисто личностен конфликт" беше изразена по този начин не само от председателя на ДСБ в Пловдив Йордан Иванов, но и от активистите на партия "Да България", които като веднъж ме поканиха на среща за да разговаряме за проблемите в образованието, отидох, дадоха ми думата, разказах какво мисля, подарих им мои книги по темата за реформирането на образователната област, диалогът ни тогава беше чудесен, като мина тази наистина вдъхновяваща среща хората от въпросната партия ми обещаха да продължим дебатите, аз, моля ви се, се ентусиазирах невероятно (да, човек наистина се нуждае от известна подкрепа на толкова самотните му борби!), а после нали се сещате какво стана?! Ами стана каквото обикновено става в нашенските условия: тия хора от "Да България" забравиха за обещанието си, щяха уж да се запознаят с книгите ми, щяха да ме поканят на нова такава тяхна проява за образованието, не, мина повече от година, нищо, мълчат си! А и аз имам обичай никому да не се натрапвам и затова също си мълча. Но от случилото се аз си правя извода, че и те си направиха типичния нашенски извод: "нема пушек без огън", тази родна мъдрост е общоизвестна, значи този въпросният Грънчаров, най-вероятно се е забъркал в такава една каша щото и той си има "личностни особености", има си недостатъци, нали така, как така други хора (и дори организации) си работят чудесно с властващите в образованието началства, нещо повече, дори успяват някакви свои "проектчета" да реализират, дори и парички успяват да изсмучат, ето, щом другите могат, а Грънчаров е "отвсякъде гонен, навсякъде неприет", значи базисният проблем е, оказва се, неговата "тъй своеобразна личност", то това е най-близкото до ума обяснение, защо пък това обяснение да не е вярно?! Аз обаче от личността си не се срамувам, естествено, че проблемът не е моята личност, аз имам суверенното право като личност да бъда какъвто си искам, а който намира проблема тъкмо в моята личност, да има много здраве от мен, но явно се е объркал или заплел доста сериозно. И тъй, аз нямам абсолютно никаква подкрепа от т.н. демократични сили, което означава фактически следното: въпросните демократични сили на практика се солидаризират с поведението на властващите, които именно ме репресират, общата им теза за "чисто личностния по характера си конфликт" си сближава, нещо повече, те не искат да покажат публична подкрепа или солидарност с моите тъй самотни и отчаяни борби защото, видите ли, това щяло било да им оцапа... бляскавия имидж, моля ви се! А не искат да ме подкрепят по простичката причина, че всичкото това им се вижда "необществено", става дума за конфликта ми се властващите бюрократи в образованието, то било, моля ви се, "на чисто личностна основа", причината пък е "чепатия характер" на този "бивш учител" Грънчаров, е, нека този въпросният Грънчаров да си поочука главата в разни стени, та да му увре акълът - и или да пропадне съвсем, нищо не пречи и да загине, но ний, за да не си оцапаме имиджа, ще стоим само и отстрани ще гледаме сеир, е, нема да ръкопляскаме над издевателствата над него, но чисто и просто ще си мълчим, щото, моля ви се, добре знаем, че мълчанието убива най-ефективно, нали така?! Прочее, ако имаше някаква макар и най-мижава реакция от страна на въпросните "демократични среди" по моя казус, това, естествено, би помогнало казусът отдавна да е вече решен, и то в най-благоприятната не толкова за мен самия, а най-вече за обществото посока. В скобки ще кажа, че никога няма да простя на моя избраник и съидейник, така да се рече, Светослав Малинов, аз на два пъти му пиша писмо, при това публично, отворено писмо, той обаче не благоволи да реагира дори и с една най-простичка дума, замълча си, аз на това основание за този човек няма повече никога да гласувам, щото той си позволи да покаже такова високомерие, каквото аз не съм очаквал от него; да, знам добре, ще кажете, че ето пример, че моя милост поставя "личностното" над "общественото", е, нека да бъде така, аз пък смятам, че отделната личност не е нищо, което може да бъде игнорирано, а е, за ваша изненада, нещо, с което ни се налага да се съобразяваме - и дори да уважаваме априори!

Малее, Грънчаров, колко си зъл човек, ето, и самия Светослав Малинов, опитен политик, намрази щото не ти бил обърнал никакво внимание, кой си ти бе, Грънчаров, че Малинов да ти обърне внимание, ти да не се мислиш за толкова важен, че даже евродепутат да ти обърне внимание?! Да беше някакъв важен човек, Малинов щеше непременно да ти обърне внимание, но ти фактически си никой, нали така?! Е, аз може да не съм "важна клечка", но за сметка на това съм човек и на това основание с пълно право изисквам да се ползвам от правата си - и изисквам към мен да се отнасят като към личност; аз не споделям типичната нашенска тъпа теория, че и човеците у Мутроландия се делят на две категории: важни и неважни, известни и неизвестни, "звезди" и нищожества, "велики" и нищожни, публични и непублични (абе, мама му стара, що да кажеш "публична жена" звучи лошо, а да кажеш "публична личност" звучи толкова авторитетно, че разните му там нашенски публични личности до такава степен са навирили нослета, че с тях изобщо не може да се разговаря?!), е, аз няма как да простя на Светослав Малинов заради това, че се престори, че не е видял моето персонално адресирано до него обръщение! Да, крайно съм разочарован, че този уважаван на времето от мен човек допусна да се изложи толкова пред мен! (Излишно е да казвам, че една дума от негова страна можеше да повлияе на разпищолилите се властници в образованието, да, ама той като си замълча, се нареди до тях, призна, че е от тяхната каста, е, тогава да има много здраве от мен, но аз за него повече няма да гласувам! И дори, за да му изнеса безценен урок (аз съм учител и като такъв съм много... добродетелен, непрекъснато правя разни добрини на хората!), ето, пиша тук за случилото се, надявайки се да си извлече длъжната поука? Да, крайно съм разочарован заради това, че мислещ човек като Малинов допусна да стане роб на общобългарското пренебрежение към учителите: абе какъв е тоя там Грънчаров, че се е разкрещял толкова, той ще ми пише на мен лично писмо, видите ли, някакъв си там "прост учител" ще ме занимава мен, великия, с глупостите си! (Абсолютно същата реакция прочетох в очите на друго едно величие, този път пловдивско, но също така демократично, имам предвид адв. Екимджиев, аз даже му платих огромен хонорар (въпреки че съм безработен!) за да разговарям с него, той тогава не благоволи изобщо да вникне в случая ми, а го стори щото като разбра, че съм учител, направи многозначителна гримаса!) Както и да е, аз може да имам някаква "лоша слава", хич не ми пука обаче от това, може да съм всякакъв като личност, но изисквам същото уважение, с което аз се отнасям към всички други хора, човеци и личности.

Между другото, да вметна и това: понеже вече втора година се мъча нещо да направя за да се облекчи съдбата на едно нещастно ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО като бездомната баба Марийка, по-голямата част от "приятелите" ми, като разбраха за това мое "поредно падение" (Да си човек у Нашенско се смята за падение!!!), гнусливо нацупиха нежните си устнички - и дори престанаха да разговарят с мен, особено пък публично, щото ако народът разбере, че дружат с мен, това непременно щяло било, моля ви се, да оцапа техния тъй бляскав и чист имидж, нещо повече - като едното нищо щяло било да затрудни... кариерата им! Защо ще я затрудни ли? Ами как защо, то е очевидно бе, драги дами и господа съдебни заседатели?! Та това очевадно, че въпросният субект Грънчаров нема начин да не съвсем луд щом като не се гнуси от баба Марийка, а, напротив, е неин приятел, помага й с каквото може, опитва се с нещичко да спомогне за облекчаването на съдбата й! Да, очевидно тоя Грънчаров, щом падна, моля ви се, до нивото на баба Марийка, не заслужава не само да говорим с него, но дори и да го погледнем, щото ако го погледнем, това ще оскверни нашия тъй светъл имидж! Тук съм длъжен да вметна, че жертви и роби на тази презряна родна психология се оказаха, за жалост, и мои бивши ученици, с морала, с личността, с постиженията на които навремето съм се гордял, те сега станаха "много важни персони", адвокати и прочие, няма да споменавам имена, които обаче, като се ориентираха в нашите тъй гнуснави родни нрави, се повлияха от тях дотам, че ето, са съвсем пленени от тъпите си представи как у Нашенско се прави бляскава кариера; да, конформизмът и кариеризмът у Нашенско са бичовете, дето плющят немилостиво върху толкова много български глави, че е невъзможно даже да ги изброим!

Както и да е, стига съм ровил в мръсотиите, сега сме светли и благодатни дни, които са веднъж в годината. Макар че никой не ни е освобождавал от задължението да почитаме истината, нали така?! Да си завърша мисълта обаче, с която почнах. Ето едно признание (имам предвид цитираната статия - и факта, че точно на мен я изпрати моят приятел) от международно, да не кажа световно ниво, че моите борби за реално демократизиране и декомунизиране (това означава очовечаване!) на отношенията в училищните общности не са "некакви си там глупости" на "съвсем откачил маргинал" като "тоя там тъй суетен нещастник Грънчаров". Да, това, че издавам вече 11 години списание ИДЕИ, у нас знаете как беше оценено, нали се досещате сами или требва да ви кажа? Ами то е близко до ума: с пълно пренебрежение и мълчание беше посрещнато, естествено, сакън пък някой да се притече с нещичко да помогне, не, ний това не можем да допуснем, нали така?! (Между другото, имах преговори са сътрудничество с НБУ, с ПУ, с бившия философски институт към БАН, с кого ли не, хора от голям духовен мащаб като проф. Богдан Богданов, Бог да го прости, или моя състудент проф. Христо Тодоров откликнаха, вярно, не успяхме да се разберем, но е факт, че списание ИДЕИ е международно признато и авторитетно, но у Нашенско е обгръщано с все същото ледено мълчание и абсолютно никаква подкрепа отникъде!) И още други примери мога да давам, но не ми е това мисълта. Мисълта ми е следната: когато човек се занимава с нещо истинско, то нека дребнавите душички наоколо да беснеят, да мълчат, да цупят презрително нослета и устенца, нека да те обявяват за луд, за маргинал, за идиот, за "лош човек", за скандален, майната им на всички тях, щом обаче този човек продължава да е с истината, нему Бог помага, ето това е истински важното, той, в крайна сметка, и ще победи: онова, което Бог подкрепя, то няма начин да не стигне един ден до своето заслужено тържество. (Отделна тема е това, че у Нашенско е изключение приживе да оценим тия, които имат някаква заслуга, ний първом гледаме да спомогнем за убиването им, пък после некой ден може и да ги оценим, може и да не ги оценим, майната им на личностите у Нашенско, да си личност у нас е същинско проклятие!)

Спирам дотук. И ще завърша с нещо съвсем скандално, нека да стои и то тук, та ония, които ще се почувстват "крайно обидени" от това правдиво есе, да се позарадват малко: щото така ще им потвърдя убеждението, че наистина тоя Грънчаров е "изключително лош човек", от който требва да стоим колкото се може по-далеч.

Аз наистина съм безработен от много време и в последните 7-8 месеца съм съвсем без никакви средства за съществуване, респективно съм в най-унизителното положение в живота си. Всеки ден търся някакъв изход, ето, тия дни стигнах дотам да търся някакъв начин да се уредя поне за кондуктор в обществения транспорт, щото след като дори и за пазач не ме вземат, аз друга възможност не виждам, за учител, както е известно, аз вече решително не мога да си намеря работа, а пък понеже не съм здрав, ето, търся някаква по-лека работа, за да издържа някак; не и не, дори и за кондуктор не ме вземат (за момента, наложи ми се дори да търся връзки, да видим какво ще стане, а причината е, че съм... "известно лице", щото водя предаване "по телевизоро", моля ви се!). Е, аз по тази причина, в отчайващото положение, което се намирам, апелирах за помощ, в смисъл обявих предрождественска разпродажба на моите книги и на списанието, което издавам. Знаете какво стана после, нали знаете? Намериха се анонимни завистливи идиоти, които публично заявиха, че понеже съм бил "нарушител на закона", санким, "измамник", те като бдителни граждани щели били да напишат донос до... Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество!!! Спрях, естествено, обявата си. Тук-там някой човек прави призиви (включително и в блога ми) който иска, на чисто човешка основа, да помогне на мен и на семейството ми (съпругата ми фактически също е безработна). Искам в тази връзка да кажа следното, което е твърде важно.

Знаете, че дори и работещите от ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", училището, от което бях изритан така немилостиво (аз именно в него водих и продължавам да водя своите отчаяни борби за демократизация, за разумно решаване на конфликти, даже и книга написах по този повод, която обаче, поради безпаричие, още не мога да издам!), та значи дори от ТЕТ-а колегите откликнаха, събрали били сумата от... 41 лева (!!!), аз вече писах за това, даже написах специално обръщение до тях по този повод, на което нямам отговор, по причина на това, естествено, не отидох да взема тия пари (и едва ли ще ги взема де, но това е отделна тема). Но като давам гласност по тия неща, аз добре съзнавам, че рискувам да си създам образа на някакъв... мошеник и дори паразит, който спекулира с нещастията си - с оглед да смуче благинки от разнежилите се тъпанари (у нас за тъпи и за луди най-вече са възприемани и оценявани именно ония, които са склонни да направят някому добро!). Убеден съм, че някои хора сигурно вече си мислят, че тоя Грънчаров очевидно не е толкова прост, за какъвто се представя, и сигурно веке е успял да изсмуче... колосални средства, за които отново требе непременно да бъде сезирани компетентните данъчни органи и дори прословутата... КПКОНПИ, имам предвид Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество! С оглед на това съм длъжен да заявя следното:

До този момент на тия кажи-речи всекидневни призиви спрямо общността някой да се притече на помощ към семейството ми покрай Рождество Христово са откликнали:

- 1 (словом: един) човек си поръча 2 (словом: две!) мои книжки, изпратих му ги, той прие без никаква съпротива промоционалната отстъпка от 50%, изпрати ми този човек 10 (словом: десет) лева след като му изпратих въпросните книжки (той си избра най-малките и най-евтините, респективно!);

- 3 (словом: трима) човека до този момент са откликнали и са ми пратили помощ в размер до една банкнота, моля да не си мислите че банкнотата е от най-едрите, сакън, от по-дребните е, е, не са от по 5 или по 10 лева, но са малко по-височки, абе събраната по тази начин сума е някъде към 120 (словом: сто и двадесет) лева;

- 1 (словом: един) човек ми подари една торба хранителни продукти, не мога да кажа каква е общата сума пари за тия продукти щото е грозно да седна сега да изчислявам колко струват тия въпросните продукти (от които обаче ще живеем скромно кажи-речи цели две седмици, ний сме свикнали да живеем съвсем бедно!);

- 1 човек, живеещ в чужбина, българин, ми изпрати общо 25,46 EUR (словом: нема да го пиша, че е дълго), втори българин, живеещ в Китай, ми изпрати сумата от 2,49 EUR (пратил е 3 евро, но има такса, по системата paypal става дума ми ги е пратил.

- Имам и обещания от още 2-ма човека, че щели да ми помогнат и да ми пратят по една банкнота когато вземат заплатите си.

Това е всичко. Принуждавам се да пиша това, щото не ми е безразлично по мой адрес да се говорят какви ли не небивалици! (До този момент митичният милиардер Джордж Сорос не ми е изпратил и 1 (словом: един) пробит долар даже, това изрично държа да го подчертая!!) Освен това пиша тия неща, за да е по-приятен съня на ония завистчии, които, предполагам, не могат нощем да спят като сънуват колко много... пачки пари печели тъй неприятният им мошеник Ангел Грънчаров - и затова, като се събудят, се чувстват морално длъжни непременно да пишат поредния си донос хем до данъчните, хем до... Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество!

Толкова. Бъдете здрави! Аз да бързам че трябва да ходя до Здравната каса за заверка на новата си книжка, апропо, не мога да намеря средства да си платя здравните застраховки за последните два месеца, това е положението, мислете ме за мошеник колкото си искате, но такава е тъжната истина около битието ми; като си платя днес и лекарствата колосалните ми богатства пак ще се стопят, но здраве да е, имам още фасул и леща за варене, и ориз имаме, олио само требва днес да купя, че е свършило, да, имаме и 10 яйца, пишете го непременно в поредния си донос до КПКОНПИ, хей, да не забравите и това да пишете, че от КПКОНПИ могат да погнат вас за укривателство!!! (Ако те забравят, бдителната прокуратура ще ме погне, само напишете сигнал и до нея!) Хубав ден ви желая!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo