Защо така оглушително мълчите?!

Хрумна ми тия дни една крайно екстравагантна (необичайна, такива са повечето, които ми се явяват в душата!) идея, искам да ви попитам как ви звучи, как я възприемате; ето, моля, произнесете се, за мен е важно да разбера какво мислите:

От години водя борба (особено интензивно в последните 5-6 години) със своеволията, безобразията и беззаконията на тъй арогантната (тя е такава защото е всевластна!) образователна бюрокрация, имам предвид директори на училища, инспектори, министерски чиновници - и с обслужващите интересите на тази каста министри, депутати от Комисията по образование и наука в Парламента, началници на РУО и пр. Освен конкретните протестни акции, а също и съвсем практически дела по реформирането (реалното демократизиране, декомунизиране) на отношенията в училищната общност, в която от години съм учител по философия и гражданско образование, написах и купища доклади, жалби, апели, отворени писма, обръщения към учителите, учениците, родителите и какво ли не още, направих много клипчета, в които анализирам ситуацията, правя конкретни предложения за истинска промяна и какво ли не още; издавам и две списания, в които същите тия проблеми около образованието, възпитанието, духовното и личностното израстване също са водещи; написах и издадох цяла една поредица от книги пак по същите - образователни, възпитателни, личностно формиращи - проблеми. Всичко това го правя, воден единствено от съзнанието за дълг, по чисто алтруистични и идеалистични причини, вдъхновяван съм от ценностите, в които вярвам. И цялата тази огромна работа я върша напълно безвъзмездно, на ползу роду, про боно и прочие, и стотинка не съм получил отникъде, а най-малко пък от страна на държавата или обществото, напротив, влизал съм и продължавам да влизам в огромни разходи. Пардон, не е истина, че нищо в замяна не съм получил, напротив, получих какво ли не, инструментариума на побеснялата и тъй арогантна властваща бюрокрация е богат: получих в замяна, за отплата... уволнения, какви ли не репресии, гонения, гаври, издевателства, бях подложен на невиждан административен терор и произвол, яростните, бесните бюрократи подложиха на репресии не само мен, а и съпругата ми, и нея уволняваха, и нея оставяха и оставят да живее ведно с мен в най-унизителни условия, без каквито и да било доходи, без средства за съществуване (в момента семейството ни се "издържа" от мизерен хонорар за водени от нея часове по английски в размер на жалките 200 лв. месечно!). Мен, разбира се, бюрократите тормозят още по-настървено: подавам документите си за вакантни учителски места, не ме вземат никъде, даже и на местата, за които никой друг не кандидатства, дават часовете по философия на учители-неспециалисти, само и само да не ги дадат на мен!

Както и да е, но думата ми е за съвсем друго нещо. Ако се погледне от друг ъгъл ще трябва да се признае, аз в тия години фактически съм извършвал спрямо същите тия властващи бюрократи едни иначе високоплатени образователни или консултантски услуги, да, аз фактически обучавам тия същите бюрократи, мъча се да им помогна да разберат някои твърде важни истини, които те би следвало отдавна да знаят след като са та такива отговорни постове, ала не, те не само не знаят, ами и открито ги поругават; добре де, не е ли справедливо аз все пак да поискам от същата тази неблагодарна (не знаеща изобщо на кой свят живее) властваща образователна бюрокрация едно солидно парично обезщетение за целия този огромен свой труд?! Имам ли аз право да поискам всъщност не от нея, от бюрокрацията, а от вас, данъкоплатците, поне вие да ми се отплатите за целия труд, който положих за вашето благо, за благото и за доброто на вашите деца и внуци?! Щото все пак не бюрократите дават всички средства, дето се пропиляват без особена полза в образователната система, а тия средства ги давате вие, данъкоплатците, нали така? Значи не трябва да моля бюрократите, независимо от постовете им, за някакво справедливо и дължимо обезщетение за труда си (и за възмездяване на понесените най-вече морални, но също така и материални щети!)? А, какво ще кажете по този прелюбопитен казус?

Вероятно сега ви хрумва ето това съображение: да, ама ти, Грънчаров, нали водиш съдебно дяло, ако спечелиш дялото, ще получиш некакво си там обезщетение, за друго не можеш да претендираш, щот ний сме страна на закона, правото, законността, справедливостта и прочие?! Да, ама аз вече съм печелил такова дело, съдът ме е връщал на работа, знам какво е обезщетението, никакво не е обезщетението, щото се връщат заплатите само за шест месеца, и то след като обезщетеният човек върне парите, които пък е получил като обезщетение за безработица, т.е. получава само за тия 6 месеца някакви си там мижави пари, а за останалите, в които е бил безработен, не получава абсолютно нищо (аз сега, ето, вече съм без работа година и девет месеца, сиреч, 21 месеца до момента съм без работа, а краят на делото при това още не се види!) Освен това тук става дума за друго, става дума за труда, който съм положил за ограмотяването на властващите образователни бюрократи, щото аз с тях фактически провеждам най-разностранни курсове и уроци и по психология, и по философия на правото, и по гражданско съзнание, и по демокрация, и по етика, и по духовност, и против аморализма им, и против волунтаризма им, сиреч, им правя безценни услуги, за които обаче не получавам АБСОЛЮТНО НИЩИЧКО! Е съгласете се, че това е съвсем несправедливо, нали така? Трябва или не трябва да ми бъде платено за труда, който съм положил по ограмотяването на тъй неграмотните и некадърни ваши управници, що вие, данъкоплатците, продължавате кой знае защо още да ги търпите?! Май трябва, а? Или не трябва? Кажете, ала ви моля да се аргументирате, става дума за нещо базисно и принципно.

Щото аз като се трудя тук без отдих, всекидневно, полагам исполински труд, и то без никакво заплащане, се чувствам ОГРАБЕН от тия, които аз ограмотявам, те си получават тлъстите заплати, при това не се развиват никак, не показват признаци на промяна и развитие, а аз нищо не получавам, излиза, че те именно ме ограбват, вземат парите, които се полагат на мен, нали така излиза де, разсъждавайте поне малко?! Аз работя, на мен не се плаща, те не работят, а само седят и топлят креслата си, пък получават завидно добри и тлъсти заплати, как да е справедливо това, кажете де, защо така се умълчахте?! Вас именно питам, драги и уважаеми дами и господа, другарки и другари съдебни заседатели и заседателки?! Защо така оглушително мълчите?!

Ако ти, драги ми Грънчаров, беше успял на нещо да научиш въпросните властващи бюрократи, те сами вече щяха да са се сетили, че са ти ДЛЪЖНИЦИ и щяха сами да предложат да ти заплатят безценния консултантски и обучителен труд, който си положил за тяхното ограмотяване, за тяхното ценностно и личностно пробуждане и прочие, нали така ще ми кажете? Но понеже трудът ти очевидно не е довел до такъв ефект на прогрес, значи трудът ти изглежда не е достатъчно качествен, нали този ще ви бъде аргументът в полза на тезата, че е справедливо нищо да не получа? Но аз ви съветвам, че труда, който аз полагам, е изключително сложен и духовен по характера си, тук бързи и магически резултати не може да се очакват, става дума за ПРОМЯНА В СЪЗНАНИЯТА, В ДУШИТЕ, за която се иска много време. Но трудът си е труд и трябва да се заплаща.

Потърси си правата в съда бе, Грънчаров, заведи ново дяло за тия обезщетения! Но нито властващите бюрократи сами доброволно ще се съгласят да се обезщетят, нито ний, техните работодатели, ний, дето сме данъкоплатци и като такива сме работодатели на всички в държавата, не щем да поправим несправедливостта и нема да ти дадем абсолютно нищо. Това ли ще ми отговорите? Ами пожалуйста, давам и този шанс, ето, кажете го сами. С интерес ще изслушам тезите ви.

Всеки народ си заслужава управниците, това е мисъл, това е изказване на философа Хегел. (Всеки народ е достоен за своето правителство!) Е, значи причината за това, че имате такива безскрупулни и аморални, изцяло разпищолили се управници сте именно вие, данъкоплатците, дето издържате тази паразитираща във властта каста. Берете им вие срама и позора. Аз пък бях длъжен да ви кажа това, което ви казах, и печеля само това, че съвестта ми, за разлика от вашата, е съвсем чиста. Пак е печалба това, а, какво ще кажете? Или ми се смеете сега и си викате: щом си такъв глупак да работиш за без пари, мри тогава, а ний ще гледаме и ще ти се радваме как се гърчиш...

Хубав ден ви желая! Знам, че не сте чак толкова пропаднали морално, ама знае ли се. Възможни са изненади. В тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ нема невъзможни неща. И чудеса нема. Тук всичко е хептен гнуснаво и безнадеждно. Или не съм прав, а, или греша? Кажете де, защо мълчите? Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo