... 5. Първо се уверете, че планирате действията си и добре организирате живота си, а в резултат на това ще последва щастие. ...
... 12. Ако ви харесва да мечтаете, тогава се уверете, че се стремите само към цели и мечти, които могат да бъдат постигнати. Поддържайте мечтите си истински, защото в противен случай ще загубите фокуса си и ще се разочаровате, ако не успеете да постигнете нереалистична цел. ...
... 16. Винаги ще има хора, които ще ви критикуват и обиждат. И все пак не трябва да обръщате внимание на това. Не забравяйте, че в деня, в който най-накрая постигнете целите си, всички критики и обиди няма да означават нищо за вас. Те просто ще изчезнат. ...
... 20. Няма такова нещо като женска или мъжка логика. Има я само способността да бъдеш мъдър и да мислиш правилно. ...
... 21. Твоето щастие нараства, когато го споделяш с други хора и ги правиш щастливи. Споделете радостта си и с враговете си и им дайте да разберат, че се чувствате по-добре от тях.
Кратък мой коментар: Ето някои мои реплики към най-неверните според мен правила на този психолог:
Нима можем да планираме и да организираме живота си? Да поставим живота си под разумен контрол - до какво ли ще доведе това? Какво дължим на неразумното (ирационалното) в живота си?
Мечта ли е онова, което може да бъде постигнато? Ако не мечтаем за невъзможното, какво ли е станало с нас? Изречението "Блажени ония, които искат невъзможното" какъв смисъл има?
Тия, които ни критикуват, ни помагат, те ни правят добро. Как така да не им обръщаме внимание, та те искат нещо важно да ни кажат? (Макар често да не успяват да налучкат най-подходящата форма за това!) Който постигне "всичките си цели", има ли смисъл още да живее?
Да си мъдър и да "мислиш правилно" са две взаимно изключващи се неща. Мъдрият е мъдър именно защото признава правото ни да бъдем различни - да мислим според себе си, според оригиналната си личност. Няма някакво единствено "правилно мислене", задължително за всички. Разумното мислене съвпада с мъдростта, ала при него разумността се изразява именно в това, че признаваме и почитаме свободата на мисълта - това така велико благо на човека!
Ако споделим радостта си със своите врагове (а те са такива защото са хем зли, хем са тъпи: мъдрият, разумният човек на никого не е враг!), това още повече ще ги озлоби; те ще са щастливи ако ние страдаме. Аз примерно поради извънредната си човечност правя всеки ден така, че враговете ми да се радват на моите нещастия - и така им помагам да затъват в неадекватността си, надявайки се един ден сами да почувстват и осъзнаят, че са потънали в такива лайна, че така повече не може да се живее. Правя по този начин добри услуги и на враговете си...
Апропо, самата идея за формулиране на някакви "общозадължителни правила" за поведение е твърде невярна, да не кажа тъпа. Нима психолозите още не са осъзнали, че в този наш живот единственият задължителен алгоритъм е СВОБОДАТА - и според него всеки има суверенното право да прави живота си както иска, да, всеки има правото да живее както намери за добре - на своя отговорност обаче. Психологията като наука съдържа в самата себе си неразрешимо противоречие: бидейки наука, тя е длъжна да игнорира феномена свобода, игнорирайки феномена свобода си позволява съвсем субективно да формулира каквито си иска правила, нямащи съществено отношение към живота ни, щото животът за човека е именно свобода! Ето как непочитането на свободата неминуемо поражда този кошмарен за психологическата наука произвол и субективизъм! Психологията колкото повече иска да е наука, толкова повече затъва в блатото на псевдонауката, на "науката"-менте. Който психолог е що-годе разумен, бяга от тази гибелна възможност като започне да философства, т.е. като се впусне да работи в полето на философията. Единствено разумна и смислена е философската (а не научната) психология.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар