Преди няколко години директорка на софийска гимназия (с която никога не съм се срещал или общувал) прояви необичайно силна агресия срещу мен - по повод на конфликта ми с директорката на училището, в което работя години наред, имам предвид пловдивската ПГЕЕ (и от което в последните години бях опраскван-уволняван два пъти!). Всеки ден в чатове и във фейсбук бях подлаган на бясно оплюване от тази другарка от София, без да си крие самоличността тя ме обиждаше по най-грозен начин, без да крие името си, аз толкова много злоба в живота си не бях срещал. Понеже съм диалогичен въпреки всичко се опитвах да разговарям с тази оплювачка, съмнявах се дали е реално съществуващо лице, не и не, срещу мен се изсипваха пороища плюнки и гнусотии! Нещо повече, тази същата директорка даже беше настроила и неколцина ученици от училището, което тя ръководеше, които също се държаха крайно грозно с мен. Предположих, че тя се познава по някаква линия с моята директорка и по този начин, предположих, й оказваше един вид другарска (или сестринска) подкрепа - според извратените представи на комунистите (а най-вероятно ме мразеше по чисто политическа линия!). В един момент не издържах на всекидневната агресия и се принудих да блокирам нахалницата ведно с неколцината подкрепящи я ученици-простаци.
Минаха няколко години. Днес една моя фейсбук-приятелка ме помоли да харесам една нейна страница. С изненада открих, че тя е от същото училище, на което директорка е моята въпросна оплювачка. Ето как протече диалога ни с нея, копирам го от месинджъра (по понятни причини скривам имената на директорката и на училището, което тя дълги години е възглавявала):
- Още ли ви е директорка онази зла баба-комуноидка?
- Тя почина.
- Почина ли? Ама наистина ли?
- Да, почина от рак.
- Друга възрастна директорка имали ли сте?
- Не.
- Значи е тя. Бог да я прости! Много ме мразеше тя... Не знам защо.
- Жалко.
Да, представяте ли си: онази задочна моя оплювачка била починала! Може да е грях, но си помислих, признавам си, ето какво: все пак има някаква висша справедливост на този свят, като правиш зло другиму, то в един момент ти се стоварва на собствената глава! Дано не е много грешна тази моя мисъл, но си признавам, че ми мина през главата.
Затова, приятели, никога не правете зло на друг човек! Много е тъпо това, повярвайте ми! Правете само добро! И тогава и вам добро ще се връща! Толкова е просто това. Нима е толкова трудно да се разбере?!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
8 коментара:
Да се радвате на нечия смърт (и то от рак) е най-низкото положение, до което до момента сте изпадал.
Не се радвам на ничия смърт, другарко. Само си правя длъжния извод. На Вас всичко Ви изглежда иначе, съвсем различно от истината понеже душата Ви е твърде много извратена. Злобата Ви пречи, другарко. Но погледнете извода ми. Тая злоба се връща върху Вас самата. Тъпо е. Време е да се вразумите поне малко.
Има възмездие! Бог вижда всичко и наказва справедливо! Които хули Бог му отнема живота!
Цветан Ташев
Оказва се, че е точно така. Бог вижда и наказва справедливо. По тази причина има огромен смисъл да не допускаме злоба спрямо другите.
Вие сте много добър човек и бог няма да ви остави !
Blaga Krumova
Светът е една съвършено справедлива система. Всеки получава това което е заслужил с мислите си, действията си, и отношението си към околния свят.
Томи Томев.
Дивашката ви радост по повод нечия смърт никак не ви прави чест.
олеее олееее луди хора .
Публикуване на коментар