Да емигрирам - или да не емигрирам?! – туй е въпросът...

Да емигрирам - или да не емигрирам?! To be, or not to be?! Да бъда или не бъда? – туй е въпросът...

Дали е по-достойно за душата

да понесеш камшиците, стрелите

на бясната съдба, или да се

опълчиш сам срещу море от мъки

и да им туриш край? Умри, заспи —

не повече… И знай, че твоя сън

е краят на сърдечна скръб и хиляди

жестоки удари – дял на плътта!

О, ето край желан! Умри, заспи…

Заспи или пък може би – сънувай?…

Да, и това е пречката; защото

какви ли сънища ще ни споходят

сред тоя смъртен сън, когато ний

отхвърлим всеки земен смут и мъка?

И туй ни спира. Този страх превръща

живота в дълголетна нищета.

Кой би понасял гаврите и бича

на времето, неправдата на силния,

на гордия презрението, мъките

горчиви на отвъргната любов,

потъпкването на законите,

безочието на властта, онуй

презрение, което получава

смиреното достойнство в награда

от недостойнството – кой би търпял

това, щом може да намери мир

с едно замахване? Кой би желал

да носи това бреме и да страда,

да стене в тоз мъчителен живот?

Но ужасът пред нещо след смъртта —

страната неоткрита, от която

не се е връщал никой пътник още —

смущава волята и ето, че

по-скоро сме готови да търпим

сегашните злини, отколкото

към други неизвестни да се хвърлим.

Така съзнанието ни създава

от всички нас страхливци; и така

естественият цвят на смелостта

изтлява в бледността на наште мисли.

Дела на сила и величие

пред този страх изменят своя път

и губят име на дела… Но тихо!

Вълшебната Офелия!… Спомни,

о, нимфо, всички мои грехове

в молитвите си.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo