В днешна Русия поставят съветското минало на пиедестал. Не всичко в СССР било лошо – и животът бил прекрасен, и нахлуването в Афганистан – правилно, а това за празните магазини - чиста клевета! Но ние помним как беше.
... В юридически смисъл Русия е правоприемник на СССР. Имат ли обаче право сегашните руски власти със задна дата да ревизират и отменят политически решения, приети от висшето ръководство на вече несъществуваща държава? Ако Русия се развиваше като нормална страна, нейното ръководство нямаше да реабилитира съветската власт, а щеше да признае нейните прегрешения, да се дистанцира от създадените по онова време престъпни структури и да се извини пред руските граждани за всички злини, които са им били причинени. А и да се извини пред всичките други държави, които по различно време са били в сферата на съветското влияние. За съжаление този процес на преосмисляне на миналото, който едва бе започнал в годините на Перестройката, твърде бързо приключи още в началото на 1990-те години и бе заменен с пълзяща реабилитация на съветското минало, чийто триумф наблюдаваме днес.
Ставащото днес ми напомня за печално известния „трупен синод“, проведен в Рим през 897 година срещу бившия папа Формоза. По нареждане на неговия наследник на папския престол, тялото на починалия било ексхумирано, трупът бил изправен пред съда в папски одежди, разпитан и осъден за престъпления, които били уж извършени от папата приживе. В днешна Русия сега правят точно обратното: властите с почести ексхумират прогнилия труп на съветската власт, поставят го на пиедестал и го обявяват за източник на всичко славно и велико, което е било и ще бъде в руската история. А всички, които не са съгласни да приемат зловонния мирис за благоухание, биват заклеймявани като врагове на отечеството и фалшификатори на историята. ...
... През 2018 година цялата руска власт - от президента до дребния местен чиновник - прославя съветското минало. Из цяла Русия трескаво се поставят все нови и нови паметни плочи - ту за 100-годишнината на Комсомола, ту за 100-годишнината на военното контраразузнаване, или за всевъзможни деятели и постижения, които по съветско време са останали незачетени. Да не говорим, че художествената стойност на повечето от тези недозрели монументи е по-ниска и от тази на кичозните градински джуджета. ...
... Наблюдавайки всички тези игри, е важно да се помни, че те не са в състояние да променят истината: СССР се разпадна през 1991 година и нито КПСС, нито Комсомолът, КГБ или славната Съветска армия съумяха да го спасят. Още повече, че в самия си край СССР и сам призна част от своите грешки, в това число и нахлуването в Афганистан. Главното е, че никакви документи и постановления на Държавната дума не могат да възкресят онези 15 000 съветски войници, които загинаха в Афганистан. Нито пък другите руски граждани, които и днес загиват в разни безсмислени войни. ... Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар