Из: Руската дубина по троянската ни гърбина, ИВО ИНДЖЕВ
... Ако националният интерес е в това да припечелиш от нещастието на съседа и да допринесеш за неговото демонстративно обесване на въжето на руската газова маневра, какъвто е случаят с Украйна, тогава какво прави България в ЕС и в НАТО? Това не е авторски въпрос в този текст. Задават си го със сигурност в централите на ЕС и НАТО. Онова, което не знаем само, е докъде трябва да стигне орбанизацията на сегашното управление, за да загуби подкрепата си във въпросните централи.
Количеството пари на хоризонта, при неясни перспективи във времето и капризите на пазарното ценовото образуване на летливата субстанция, не могат да са единственото важно обстоятелство при формирането на националната политика на България, която отгоре на всичко е най-големият бенефициент на западни помощи в Европа на глава от населението. В противен случай и други въпроси от (над)национално значение можеха с лекота да се решат на кантара на руските подкупи.
Москва със сигурност може да надцака американската, италианската или шведската оферта чрез по-евтино предложение за превъоръжаване на българската бойна авиация. Но не посягаме към тази възможност, нали? Чак такова нахалство нашите путинофили не смеят да покажат пред спонсорите на България в Брюксел. Но се пита в задачата: с какво прокопаването на България по дължина под контрола на “Газпром” и обвързването ни с още руска зависимост в енергийния сектор е по-различно като стратегически ресурс за влияние от една руска самолетна ескадрила?
Както споменавам за подкупите няма предвид само най-буквалното пазаруване на български лобисти. Путин предложи преди 5 години напълно открито на украинския президент Янукович да се откаже от подписването на предприсъединителния договор на Украйна за членство в ЕС срещу сумата от 20 милиарда долара. Това със сигурност е най-големия публично обявяван някога подкуп. Янукович захапа стръвта. Излъганите му сънародници излязоха на протести именно по този повод. След това започнаха да ги бият, да ги отвличат и да намират трупове на протестиращи в околностите на Киев. Такава е предисторията на радикализацията на Майдана и на цялата драма в Украйна, подпалена от подкупа на Путин, предложен от него в края на 2013 г.
Спрямо България Путин разигра моркова под формата “Южен поток”, а след това го превърна в тояга с назидателен (като за “братушките” си тук) надпис “Турски поток”. Сега той отново вади моркова пред муцуната на троянското си магаре и то пръхти обнадеждено без да мисли за следващата тояга. Къде ти стратегическо мислене у едно магаре, което мисли със стомаха си ден за ден!
Тъжно е, но при липсата на алтернатива в политиката, при която уж алтернативната БСП дебне за руския кокал още по-настървено и явно от ГЕРБ, британското списание “Индипендънт” има всички основания да се присмее отново, че българите пак си искат “още от същото”. А същото в случая е поредната руска гьостерица (дубина на руски, което още значи и “глупак”) по троянската магарешка гърбина и по остатъчното достойнство на българите, наблюдаващи безпомощно коледната разпродажба на нашето европейско бъдеще с търгашески аргументи. Това дори не е черен петък, а е направо черен Петър, който ни се е паднал в омагьосаната колода карти.
Руска дубина по троянската ни гърбина! (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Защо Ботев видя българските русофили като фекалии от дръгливото магаре Русия?, Автор: Георги Георгиев
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар