За рубладжиите е ясно, но как да си отговорим на простия въпрос: от какво да се поучим, какво да уважаваме в Империята на злото?
Ето как отговаря на този много добър въпрос умен, бих казал проницателен коментатор, привеждам изказването му изцяло:
На политическата им система или на правата на човека в Русия се възхищавате? На икономиката им и на идеологията им ли? На двете джуджета, сменящи се във властта? На новите им технологии ли? Новите постижения в медицината, в стандарта на живот или на новите им производства?? От тях ли, копачите на нефт и газ, да се поучим? Друго могат ли? На железариите им ли да се възхищаваме? На философията им ли? На целта им от векове - да заграбват чужди земи и територии?! Да станем като ТЯХ, а именно изостанал народ, с малки изключения НИКОГА не живял в условията на демокрация?! Такива мужици ли да станем?! Да си имаме и ние путинци за по 30 години напред? Какво, какво да вземем, да научим, да поучим от тази изостанала Империя?! Начинът им на живот ли?! Телевизиите и филмите?! И заплатите им ли?! На какво?! Песните на Кобзон ли?? Е, малко балет имат, още от царско време, но балетистите БЯГАТ от тази държава! :-) Да се учим от олигарсите им ли, от крадците им ли?! Или да взимаме уроци от руската МАФИЯ по цял свят?! За какво по-точно да уважаваме Империята на ЗЛОТО?! Не се сещам за какво! (Написа: Al..):-)
Воаля, драги рубладжии и русороби, пажалуйста, отговорете на този същия тъй прост въпрос: умирам от нетърпение да разбера на какво именно вие се възхищавате толкова у Русия, вашата Матушка-кърмилница?! Само на това, че бозаете така сито от руските цицки ли се възхищавате, признайте си го де?! Слушам, чакам да видя от какво именно и по-точно се възхищавате у Русия, драги рубладжийски продажни гадини?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
3 коментара:
Pretty nice post. I just stumbled upon your weblog
and wished to say that I've really enjoyed surfing around your blog posts.
After all I'll be subscribing to your rss feed and I hope you write again soon!
Нетърпимостта към мигрантите е достатъчна причина да подкрепяме Русия. И да вземаме пример от нея в тва отношение.
Как на какво?!?
На нивото на образованието в Ленинградский ордена Ленина и ордена Трудового Красного Знамени государственный университет имени А. А. Жданова !
Или ти, Грънчаров не си съгласен?!?
Публикуване на коментар