Многозначителна случка във влака, показваща, че България има бъдеще - и че не бива изобщо да се отчайваме!

Под публикацията със заглавие Поклон пред Ян Палах, жертвал себе си в борбата за свобода, в борбата против комунизма в блога ми се състоя интересна дискусия - за българския и руския "ентелект", т.е., по нашенски казано, акъл! - между мен и мой далечен приятел от Австралия (с когото никога не сме разговаряли на живо - и вероятно никога и няма да разговаряме на живо де!), какво той ми написа можете да видите там, а как аз му отвърнах, го публикувам тук, отделно; щото за мен историята, която разказвам там, има особено голям смисъл:

Здрасти!

Съгласен съм за това, което пишеш за българите. Прав си. Но не мога да разбера защо толкова много си заблуден за руснаците - и особено за технио "ентелект"?! Навярно защото никога не си бил у Русия, ако отидеш, още на гарата като пристигнеш в Москва, да речем, ще разлюбиш Русията: щото още там, по мръсотията и по смрадта ще разбереш, че Русия е досущ същата като България, само дето всичко мръсно и гнусно, що е в България, там е уголемено според това колко пъти Русия е по-голема от България!!! Запомни тази моя формула, един ден, като се освободиш от заблудите си спрямо Русия, ще си ми особено много благодарен заради нея.

Гледай този филм "Празник", ще разбереш много за манталитета, който успя да създаде комунизмът - и така широката руска душа оскотя дотам, че направо побесня, а в наше време, във времето на путинщината, даже и съвсем обезумя. И в същото време ти, автралиецо, ми говориш за некакъв си там неизмеримо велик руски ентелект?! Абе тая Австралия да не е на Луната, че те е направила такъв лунатик?!

Понеже съм даскал ще се опитам да ти кажа какво има в този филм, което мен специално ме впечатли. Открих, за свой ужас, че руската широка и ентелектуална душа е също тъй дребничка и малодушна досущ като бълхарската, както ти я наричаш. А и понятията на тъй ентелектуалната руска душа са също толкова изкривени като българските. Изобщо, за наш кошмар, българи и руснаци по манталитет особено след изстъпленията на комунизма) сме, за жалост, напълно еднакви. Тоест и ний сме тъпи, долни, прости, нахални, вманиачени че сме "най-великите" и прочие - тъкмо като руснаците. От което следва, че съдбата на България ще бъде още по-жалка от руската - щото ний, за разлика от руснаците, сме толкова малки, че сме нещо подобно именно на бълхите. Разбира се, че не сме за Европа, ний сме за Евразия - за да изгнием в руско-азиатската смрад (за руските посрани нужници рекох да се въздържа да спомена тоя път, ама нема начин, тази метафора е необходима: щото тя изразява точно руската душа, да, руската душа точно съответства на един добре осран и попикан смрадлив руски нужник!

Но така или иначе се разфилософствах, ще ти кажа нещо, което ми се чини за важно, ще разкажа какво ми се случи вчера, във влака, като пътувах за Костенец (щото се оказа, че автобусът, минаващ през Долна баня, той е за Благоевград, поради авария нямало да пътува, та затова взех влака). А пък се наложи да пътувам по този начин щото много вали тия дни, а пък чистачките на колата ми са развалиха, една изгнила пружина се скъса, те не чистят свястно без нея, срамота е да се претрепя по пътя и да погина и то по толкова глупава причина: заради едни развалени чистачки на колата, които не мога да поправя поради крайната си бедност! Да, но съм благодарен, че пътувах във влака, щото изглежда Бог се погрижи да ми даде нов знак, този път доста благоприятен, знак, който аз тълкувам в смисъл, че бъдещето на България въпреки всичко казано по-горе няма да е толкова трагично като бъдещето на Русия (която едва ли изобщо ще излекува от комплексите и от идиотщините си своята тъй широка, необятна и "ентелектуална", пази Боже, руска душа!)

Та ето какво се случи вчера във влака. В отделението на вагона, в което седнах, беше почти пълно, имаше към 20-тина човека общо. Седнах на едно място и си извадих книга. По едно време влезе един шумен нашенец, попита свободно ли е мястото до една дума, пардон, другарка, седна срещу нея и от този момент, без да спира, почна да дърдори, ето вкратце неговата реч, която той произнасяше с нескриван патос, самовъзприемайки се, естествено, като некакъв народен трибун, да не кажа направо пророк:

- Абе, хора, вижте колко лош тоя нов вагон, който проклетите европейци са ни дали за луди пари обаче! И е съвсем стар, но за луди пари са ни го дали, те нищо без пари не дават... Ех, едно време при бай Тодор какви хубави влакове имаше, тук гледам има млади хора, да им кажа колко убаво беше при бай Тодор, която целият ни народ нема никога да прежали! Щото сега народът пъшка под грозното европейско робство, а пък европейците ни тровят с отровни храни, и сиренето вече не е сирене, и млекото нема нищо общо с истинското млеко от крави, и кашкавалът не е кашкавал, а се прави от Бог знае какво, ех, какъв вкусен кашкавал имаше по времето на Тодор Живков, народеее, видя ли докъде те докара проклетата демокрация?! Събориха европейците и американците всичките ни заводи и ни направиха свои роби, сега единствената ни надежда е мила Русия на Путин, да ни е жив и здрав, он ни е единствената надежда, он ке ни ослободи от европейско робство, както навремето руските и съветските богатири ни ослободиха от турското и от фашисткото робство!

И тъй нататък, и так далее, и прочие, и ала-бала, и тинтири-минтири, все в тоя дух продължаваше беззъбия и рошав старец, който имаше вид на току-що избягал от психиатрията. А народът слушаше приказките му и... мълчеше, а некои даже стенеха, Боже мили, нима стенеха щото и те "мислеха" като него ли?! В един момент моя милост не издържа и се провикнах от мястото си:

- Хей, ало, ти къде се намираш бе, ти нема ли да престанеш с тия глупости?! Ти откъде се взе бе, ти да не сметаш че всички ние тук сме длъжни да ти слушаме глупостите?! За какво европейско робство дрънкаш ти бе, безумецо, да не си избягал от психиатрията?! Я го виж ти, ще ми фали той Тодор Живков, комунистическа пропаганда ще ми прави, ще ми надува глава, я млъквай бе?!!

Казах това на висок глас и очаквах от страна на народа, признавам си, да скочи срещу мен; да, ама не, за моя крайна изненада се оказа, че народът подкрепи мен, особено по-младите!!! Те не само че ме подкрепиха, ами след моето провикване почнаха, усмихнати, да задават разни мъчни въпроси на стареца, от които той в един момент почва хептен да се обърква! А на мен почна да ми капе мед на сърцето, щот от този момент почти не ми се налагаше да се обаждам (е, обадих се още два-три пъти де!), най-хубавото беше, че предимно младите се изявиха и скокнаха да защищават днешна европейска България! Особено се отличи едно момиче, което седеше наблизо до тодорживковиста-путинец, оказа се, че момичето било завършило университет на Запад, но се беше върнало, то най-активно и най-квалифицирано срази не очаквалия такъв отпор рошав и беззъб дядка! Нема сега да описвам цялата дискусия, но ще кажа нещичко от нея.

Примерно един сравнително млад човек, некъде към 30-35 години, заяви, че нищо хубаво не било имало пре комунизма, щото баща му му бил казал, че надницата му при комунизма била 4 лева и 13 стотинки! Дядката току-що беше казал, че сите българе при комунизма лятно време ходели "за без пари" на почивка на морето, тоя младеж му каза, че това са пълни глупости, къде пък са се побрали на морето като тогава почти е немало хотели - и най-вероятно са отсядали в прогнилите бараки на разните там предприятия. Младежът цитираше все баща си и дядо си, щот сам немаше непосредствени сведения за живота при комунизма, за който той в един момент не бил никакъв живот, а бил най-гадно робство, толкова гадно, че ето, идиоти като тоя рошав дядка още жалят за него, щото истински роб е само тоя, който дори и след като има шанс да живее свободно, почва да жали за робството си! Говореше тоя младеж тия думи на тодорживковиста-путинец, а на мен мед ми капеше на сърцето, щото на мен лично не ми се налагаше да се намесвам, младият човек казваше това, което аз мисля - и което аз бих казал на дядката-живковист, ала просто тоя път не ми се налагаше. В един момент аз допълних с нещо думите на младежа, подсилих ги, той се изправи от мястото си (седеше с гръб към мен) да погледне кой говори и като ме видя, мигновено каза:

- О, господин Грънчаров, толкова много се радвам, че Ви срещам! Аз съм Ваш ученик, от ТЕТ-Ленин, завърших преди доста години вече, но много се радвам, че се засичаме случайно тук, и то при такива обстоятелства!

И аз го познах, е, ясно е, че ми стана много приятно, а пък младежът обясни на пътуващите във влака, че съм неговия учител по философия. Тогава именно всички се обърнаха да ме видят кой съм, някои от гражданите ми кимнаха, някаква дама от Стамболийски каза, че ме била гледала по телевизията, установи, че съм водещият на предаването "На Агората...". Такива работи, ний, учителите, на това най-много се радваме, за нас тази е най-голямата награда: да срещнеш свой ученик, който се представя достойно в един такъв спонтанно възникнал обществен дебат и то, моля ти се, във влака! Знам, да, знам добре, че зложелателите ми във блога веднага ще заявят, че съм си бил измислял всичко, че цялата тази история е съчинена от мен, че е лъжлива, но на мен изобщо не ми пука от приказките на тия злобари, аз тях друго и не очаквам да кажат (ако точно те пък ме пофалят за нещо, ще умра от срам!).

Как свърши историята около дядката-живковист-путинист ли, който си мечтаеше богатирът Путин да освободи българското робско племе от "европейското робство" ли? По едно време онова момиче, дето било завършило в Англия, му рече да иде да разсмее съседния вагон, а нас да ни остави, щото наистина се бяхме вече посмели на изцепките му донасита. Дядката отначало се заинати да се махне, ала в един момент видя, че тук положението е неудържимо и затова си тръгна, за раздяла казвайки ето тия думи:

- Майната ви тогава! Продължавайте да си стенете под европейско робство, аз вече съм стар, аз поне се наживях при комунизма! Ала вие, младите, много ще страдате тепърва - щом слушате приказките на тоя там продажник на западните империалисти, дето бил учил някои от вас на философия!!! Много хубава философия ви е научил, нема що!

Под дружния смях на нашето отделение на вагона той си взе дисагите и си тръгна. Интересно е, че наблизо до дядото имаше един поп, който нито веднъж не се обади по време на целия дебат между младите и дядката-живковист-путинец, по лицето му разбрах, че той явно изцяло споделяше приказките на откачения дядка, ала не посмя да каже нищо в негова защита. Така предполагам де, не мога да съм сигурен, но е факт, че Божият служител през цялото време мълча, не подкрепи нито младите, нито дядката. Това е в общи линии, завършвам.

Знаеш ли защо ти пиша това? Щото за мен наистина е знаменателно случилото се, не само заради тая случайност, че мой ученик беше най-активен в дебатите (след това си поговорихме с него, разказа ми как живее, оказа се, че е постигнал доста успехи и се надява още повече да постигне!), но друго е нещото, което ме изуми, ето кое е то. Аз винаги като се обадя някъде в някакви дискусия, било на живо, било в Мрежата или по телевизията, винаги все съм, така да се каже, в малцинство, а много често съм и съвсем сам, сам срещу всички, повечето му плюят, много рядко някой да ме подкрепи, е, има и такива, дето ме подкрепят, но е факт, че са малко. Но ето вчера в този влак се оказа, че почти всички ме подкрепиха, а най-радостно ми е това, че ме подкрепиха предимно млади хора, ето това за мен е знаменателно, това за мен е добър знак, от него си правя извода, че България я очаква добро, достойно бъдеще. Радостно за мен също е и това, че констатирах, че проевропейските настроения сред народа са налице, са преобладаващи, ето, случката във влака от вчера за мен е нещо като най-точна социология, мен друга и не ми трябва: от 20-тина случайно събрали се пътници в това отделение на вагона на влака Пловдив-София проевропейски настроени се оказаха почти всички, с изключение на побъркания и осмян дядка-живковист-путинец - и крайно умълчания, но с нескривано злобно изражение на лицето поп. Това е. Само двама - против 18-тина. Е, да има и още 2-3 неориентирани. 

Но най-радостното е, че имаше такива младежи, които самостоятелно изнесоха дискусията с живковиста-путинец, дето дрънкаше врели-некипели за "европейското робство", аз слушах и на сърцето ми, признавам си, ми капеше мед, да, това е моята радост, излиза, че ненапразно съм работил в тия години (аз винаги съм си бил демократ, поклонник на Запада, на Европа, на Америка, стар седесар съм, такива са моите ценност, с тия свои ценности и ще си умра!) Но след вчерашната случка дори и да умра скоро, ще си умра значително по-спокоен - след тази така знаменателна за мен случка във влака.

Това е. Бъди здрав! Здраве желая и на всички други, което ще прочетат това мое писмо до теб, щото аз ще го публикувам и в блога си. Умствено здраве най-вече ви желая на всички. От здрав разсъдък, от здрав разум имаме нужда всички, щото идиотщините и тъпотиите около нас са прекалено много...

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo