Котаракът Мачо ме чакаше... чакал ме е три седмици; котешката любов към човека не знае предел.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
4 коментара:
Прекрасен!
Marinela Asenova
Страхотен котарак. Гледайте си го.
Emiliya Ivanova
Там е работата, че той е на село (в Долна баня), а аз засега все още живея в Пловдив. Той не е наш котарак, живее вероятно и у някоя баба, но се беше превързал към майка ми, Бог да я прости, тя го хранеше, а като почина, той още сякаш я чака; аз сега я заместих и когато съм в родната си къща, го храня. Но като ме няма, той се връща при другата си баба. Изключително е умен и аз бих казал дори и мъдър котарак...
По-скоро котешката любов към храната.
Публикуване на коментар