Предложение за дискусия: Как да надмогнем обезпътеността на българския дух - кой е пътят на България?

Картините са от един български художник, който също се нарича Янко Янев!

Групова снимка на сътрудниците на списание „Златорог”, 1925 - 1927 г. Янев е шести прав отляво надясно на третия ред. Източник: Държавна агенция „Архиви“. От ляво на дясно: седнали на пода: Йордан Стратиев, Никола Фурнаджиев, Йордан Стубел, Ангел Каралийчев; седнали на столове: Николай Лилиев, Дора Габе, Владимир Василев, Спиридон Казанджиев, Анна Каменова, Николай Райнов; прави първи ред: Георги Цанев, Владимир Полянов, Цвета Ленкова-Василева, Георги Райчев, Елисавета Багряна, Янко Янев, Асен Златаров, Найден Шейтанов; прави втори ред: Димитър Шишманов, Чавдар Мутафов, Симеон Андреев.

Из: ИЗТОК ИЛИ ЗАПАД, Янко Янев

Това, което най-много липсва в нашия политически и духовен живот, е историческото мислене. Каквито и да са формите, в които българският дух изразява своята творческа сила, каквито и събития да обуславят неговото движение, винаги той се е развивал случайно, без каквато и да е вътрешна необходимост и последователност. Може би ние сме най-безисторичният народ, който живее днес, не само защото не създаваме исторически смисъл на живота си и нямаме чувство за историческата съдбовност на света; не само защото животът ни увяхва, преди да се е разлистил; не само, че злобата задушава всеки нов и животворен порив, но главно поради туй, че всичко в нашата страна става без каквато и да е обща историческа цел. Онова, що определя облика на всеки национален организъм, не е нищо друго освен историческото съзнание за силите и възможностите на тоя организъм, който трябва да се развива по някакъв определен път. Народ, който не вижда пред себе си път, който продължава да съществува потиснат от собственото си бедствие, от собствената си анархия, от собственото си безличие, няма никакво световно оправдание и е обречен на гибел. Ние преживяваме съдбоносни времена - най-страшните в историята на новия свят, - когато вихри са раздрусали до дъно всички досегашни мирогледи на социално-политическото и асоциалното съзнание; когато отново и с някакъв тържествен жест се поставя въпросът за смисъла и същината на човека, за големия град, за обнищения масов безработник, за хипнотизирания от разсъдъчни фикции морален изрод, за филистерството на досегашния учен, на досегашния възпитател, за великата заръчба на вожда, за пробуждането на националния и героичен човек; когато най-сетне времето и пространството са се променили, а заедно с това и законите на обществения, на съзерцателния и физически свят; когато се извършва тая паника на предела между две епохи, ние, потомците на безстрашни отци, стоим обезпътени. ...

... По своята същност българският дух е езически и в тоя смисъл той представлява синтеза на западното и славянското начало, на закона и анархията, на знанието и предчувствието. Затова той не може да се привежда към която и да е категория на историко-философското мислене - нито към германската или северно-готична култура, нито към тая на романското и класическо съзнание. Той е повече от едното и другото, защото ги съдържа в зародиш, който рано или късно ще се развие и ще даде плод. В тоя велик синтез са скрити всички сили на нашето възраждане.

С идеята за това западнославянско строение на духа ни съвсем не се изчерпва проблемата, която поставяме. Трябва, преди всичко, тая проблема да бъде поставена; разрешението й може да впрегне усилията на цялата интелигенция за творческа работа. С нея може да се открие новата епоха на нашия народ, да започне новото му определяне като духовна и политическа сила. Предстоят ни исторически задачи. Ние сме най-първичният и девствено-стихиен народ, който още не е казал своята дума. Тепърва ще почне нашата героическа епопея. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

ОЩЕ ТЕКСТОВЕ ОТ ЯНКО ЯНЕВ, информация за автора можете да откриете ето тук: ГЕРОИЧНИЯТ ЧОВЕК ЯНКО ЯНЕВ, представен е от Таня Гергова

ДОБАВКА: Тия дни получих следното писмо:

Здравейте, Г-н Грънчаров! Аз съм В. Г. и правя проучване за българските автори, работили през 30-те години на ХХ век. Интересува ме какво е мнението Ви относно този текст. Как според Вас е изследвано българското общество от автора? В коя методологическа парадигма работи Янко Янев и според Вас имат ли отношение изразените оценки в текста към съвременното българско общество?

Благодаря Ви предварително!

Ще се радвам да прочета мнението Ви! Искам да Ви кажа, че много ще се радвам да прочета вашите размишления. Тъй като не съм от България, не мога да съотнеса този текст със сегашното общество. Затова ще съм Ви много благодарна!

И също така ще се радвам да обменяме информация!

Сърдечни поздрави!

В. Г.

Обещах да отговоря, да изпълня молбата на В. Г., ето, днес намерих време да изпълня обещанието си. Ето какво написах тази заран:

Здравейте, В. Г.,

Много Ви благодаря за писмото, за текста на Янко Янев и за въпросите, които ми зададохте, те за мен лично са много интересни, освен това ги оценявам като крайно необходими въпроси. Едва тази сутрин намерих време да прочета внимателно изпратения ми текст, а днес, живот и здраве да е, ще напиша и ще Ви изпратя своя отговор. Понеже съм изгонен (да се надяваме - временно) от образователната система на България преподавател по философия, затова единствено чрез Мрежата общувам със своите приятели, ученици или последователи (ако мога да нарека така читателите си); аз всъщност съм философ-блогър, затова си позволих да дам гласност на Вашето предложение в блога си; надеждата ми е, че и други хора сред читателите ми ще се включат в една наистина по дълбокото ми убеждение потребна, необходима дискусия по изключително важния проблем, който философът Янко Янев е поставил преди малко по-малко от век.

Ще се радвам да не възразите, ще се радвам да одобрите инициативата ми, смятам, че евентуална по-широка дискусия ще е полезна не само за Вашето изследване, а и изобщо, ще е полезна най-вече за това ние, съвременните българи, да осъзнаем някои съдбовни истини за самите себе си, да се опитаме да потърсим своя път, сиреч, да направим нужното за да надмогнем ОБЕЗПЪТЕНОСТТА си. Между другото аз съм издател и главен редактор на философското списание ИДЕИ, което излиза вече повече от 10 години, ако желаете, можем да пренесем тази дискусия от блога ми и там, на страниците на списанието, ще се радвам и Вие да се включите в нея, нищо че сте, така да се каже, извън нашата тукашна родна атмосфера и действителност (погледът отвън може да забележи, да види онова, което ние, дето се намираме отвътре, съвсем не можем да забележим или видим).

Аз вече реших, че ще публикувам текста на Я.Янев в следващата книжка на списание ИДЕИ (списанието излиза и в хартиен вид), ще предложа на читателите му да се включат в инициираната от Вас дискусия. Понеже не съм взел Вашето съгласие, в блога си сега-засега съм сложил само Вашите инициали, запазил съм Ви анонимността, но ако дадете съгласието си, можем да поправим това.

Ще ми е много приятно като начало накратко да се представите, интересно ми е да науча нещо за Вашата личност и за Вашите изследвания. Ще се радвам на бъдещо плодотворно сътрудничество!

Желая Ви хубав ден!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo