В "културната столица на Европа" арогантни управници в образованието принуждават философ, за да оцелее, да стане... месар!

Вчера аз, философ, писател и учител дългогодишен учител по философия и гражданско образование от град Пловдив, се видях принуден да попитам за работа като продавач в... месарски магазин. :-(

Ще разкажа накратко тази многозначителна история. Да, почувствах се признавам, унизен, но след това една мисъл ме успокои донякъде: нормално е в тъй приказната страна Мутроландия философи да работят като... месари - щом като мутра е премиер, нали така?

Работил съм 32 години като преподавател по философия в университет и в гимназии, но ето, оказа се, че за властващите в образованието съм неудобен като такъв, изглежда ще ми се наложи да завърша кариерата си като се прехранвам, като си изкарвам средства за преживяване като работещ в... месарница. (Между другото, философът Спиноза се е прехранвал като е шлифовал стъкла за очила!) С една дума казано: от преподавател на духовни неща (идеи, мисли, ценности...) май ще ми се наложи да стана просто... продавател на месо!

И тъй: вчера реших да предприема нещо за да си търся работа, щото без пари наистина не се живее. Реших първо да ида в РУО-Пловдив да попитам: има ли някакъв резултат от моята жалба, в която доказах, че директори на училища в две пловдивски градчета (от областта) са отхвърлили моята кандидатура за учител по философия и са назначили нередовни учители да преподават философия; отидох, питах, оказа се, че РУО нищо не е направило по този въпрос, което означава, че ще ми се наложи да пиша нова жалба в Комисията за защита от дискриминация. След това потеглих по Главната улица и по пътя реших: нямам друг изход при създалото се положение, ще ида да опитам да си намеря някаква друга работа; случайно видях, че два магазина за месо (!!!) в Ж.К. Тракия, моя квартал (очевидно бизнеса с продажба на месо у нас просперира, за разлика от бизнеса с продажбата на идеи!) търсят персонал. Е, отидох, попитах, казаха ми, че в сряда ще дойде собственикът-управител и щяло да има нещо като "интервю"; смятам да се явя и ще ви информирам за станалото - а също така и за моите усещания-чувства, преживени по време на поредното ми унижение.

Другата възможност за мен е да опитам да стана... кондуктор в градския транспорт, и там търсят хора, нарочно го пиша за да разбера дали "здравите сили" няма, като разберат за намерението ми, да се обадят "там, където трябва", с оглед на лицето Грънчаров да бъде отказана и тази работа. (Пиша това, щото преди време като писах, че ще ходя да питам в една фирма, предлагаща работа като пазач - в училища! - докато отида до офиса на фирмата някой вече беше звъннал на управителя и го беше инструктирал да не взема "лицето Грънчаров" на такава работа; управителят вече беше подготвен и за целта ме излъга, че вече си били намерили нужните хора, вече било нямало вакантни места! (Виждате ли колко е опасно в Мутроландия някой да си позволява публично да говори и да пише срещу кадри на вездесъщата ДС?!)

И тъй, ще опитам да стана тия дни поне... месар. (Съдебното дяло, с което директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" обжалва решението на Окръжен съд в Пловдив, отменящо заповедта й за моето уволнение, ще се гледа на открито заседание във Върховния Касационен съд на 13 февруари, след около месец.) Та значи ето какъв многозначителен факт се появи в самото начало на годината, в която Пловдив, моля ви се, ще е европейска столица на културата: философ, писател, дългогодишен учител по философия и гражданско образование в същия този така културен град Пловдив е подложен от самозабравилата се властваща администрация в държавното образование на такива репресии (само защото не е типов учител, само защото е дръзнал да бъде учител-личност!), подложен е на такива унижения и на такъв терор, че се е видял принуден, за да оживее някак, да му се налага да става... месар! Нали е твърде многозначителна тази история, а, какво ще кажете, защо се умълчахте така, драги ми дами и господа, другарки и другари съдебни заседателки и заседатели?!

Ний, българите, сме способни с какво ли не да учудваме не само Европа, но и целия свят, ето, в моя случай, пак правим нещо безпрецедентно: гаврите с личността на един философ ще бъдат увенчани по наистина безпрецедентен начин, а именно като този въпросният философ, именно моя милост, бъде принуден да изпие и тази горчива чаша, а именно, да стане... месар! Сюрреалистично е това, нали, абсурдът е на висота, гротеската си я бива, нали така, тя има чисто нашенски, съвсем мутренски мащаб, нали така? Изобщо не зная дали си давате сметка какво означава това един философ да бъде заставен да се вижда принуден да оцелее и да оживее като стане... месар?! Ще ви помогна да разберете точния смисъл на тази велика гротеска, зер, това ми е работата като философ, да помагам на хората да постигнат един по-дълбок смисъл.

Понеже едва ли ще ви се наложи да преживеете някога това, което аз сега преживявам (моят жизнен опит от последните години особено е невероятно богат на смисъл, е направо безценен!), та по тази причина и няма как сами да постигнете този (без)ценен смисъл, ето затова моята намеса в случая е оправдана. Опитайте се да осмислите поне ето това: за да стане един човек философ и то в истинския смисъл знаете ли какво се иска - и колко много... пари са инвестирани в туй нещо (налага ми се, за да ме разберете, да използвам близки на съзнанието ви термини)? Първо, за да станеш истински философ се иска самият Бог да е отредил това нещо, да е направил така, че философията да е твоя съдба, сиреч, трябва да се родиш със съответното призвание. По този пункт Бог е направил нужното, то всъщност е и решаващото условие (пълно е с хора, дето се напъват да станат философи, ала това не им се удава по причина на това, че Бог не е благоволил да им даде нужната дарба, а на мен, очевидно, ми е дал тази дарба, което за мен самия пък вече е велика отговорност - да изпълня Божията поръка!)

На второ място, освен Божият дар, освен таланта, се иска и много труд, знаете ли колко много труд се иска за да станеш истински философ?! Няма как да го знаете защото едва ли вие самите сте такива философи, ето, пак на мен ми се налага да ви го кажа. Ами иска се денонощен всеотдаен труд, иска се много четене, мислене най-вече, да, мисленето е главното, трудът за философа е именно това, да мисли, да разсъждава, да търси автентичния смисъл на нещата. И аз това нещо го правя всеки ден и дори нощ като постоянно мисля, а пък на тази база след това се иска и да "материализираш" мислите си в слово, сиреч да говориш, да пишеш също. Е, аз и това правя постоянно. И като студент, и като учител всеки ден само това правя: чета (така общувам с душите на великите ми предходници във философията, разговарям с духовете на Платон, Кант, Ницше, Хегел,у Хйдегер, Сартр...), говоря (постоянно обсъждам какви ли не въпроси с жадни за истината преди всичко млади хора, ученици, студенти и пр.), изключително много пиша, да, въплъщавам мислите си в писано слово, това, така да се каже, е най-основна сфера на изява на моя дух - щото така запазвам мислите си за бъдните поколения, по този начин ще разговарям с разни хора даже и когато вече няма да съм жив, по този начин, директно казано, си осигурявам безсмъртие, вечност. (Страхотно е след години човеци да могат да влизат в общение с мен благодарение на книгите ми, да възприемат моите идеи, това е нещо наистина велико, просто нямам думи да ви обясня колко грандиозно нещо е това!)

Та значи аз съм вложил във формирането на моя дух интензивна работа ето вече повече от... 50 години (тръгвам на училище на 7 годинки, но и преди това духът ми е бил формиран от моите родители и от самия живот, да не подценяваме ранното детство, не бива да правим тази грешка, то е решаващ етап!). И ето, след като имам съответната подготовка, квалификация и пр., след като имам и съответните постижения (много книги съм написал и издал, издавам и две списания, и пиша блогове, и телевизионни предавания водя и т.н.), изведнъж се оказва, че злите сили по повод на моите изяви са насъбрали толкова много бяс, че решават, моля ви се, да ме унищожат, да ме ликвидират, да ме убият направо! И почват най-злостна кампания по моето дискредитиране като и личност, и като философ, и като учител, и като граждански деец - щото учителстването е обществена (общочовешка) по характера си дейност, да не говорим, че тя също така е и духовна мисия! И какво правят тия зли сили ли? Ами знайно е какво правят те, те си имат цял богат арсенал от изпитани средства: почват да пишат доноси, жалби, почва се ропот "абе тоя там Грънчаров много си позволява бе, прави се на интересен, не преподава правилно, нарушава правилника", държи се, моля ви се, "невъзпитано", имал съм бил, моля ви се, манталитета едва ли не някакъв злодей, почнаха се "възмутените народни маси" да организират същински трибунали, отпочнаха се дирижирани от дирекцията заседания на т.н. "народен съд", на които аз бях заклеймен като най-долен човек, като заклет враг на човещината, на образованието, на науката, на прогреса, на какво ли не още!!! (По досущ същия начин хунвейбините по време на "културната революция" в Китай са се гаврели, тормозели и дори пребивали своите най-достойни учители, обявявайки ги за "народни врагове", за "продажници на американския империализъм", за "слуги на буржоазията", мен пък ме обявиха, моля ви се, за "соросоид", както си му е редът!!!

И тогава върховната народна власт, в лицето но трудно скриващата ликуването си директорка, в отговор на въжделенията на "целия народ" ми връчи заповед за опраскване, пардон, за уволнение, а един "истински учител", при вестта за изритването ми от училището благоволи да простене с мъченическа интонация:

- Еееее, най-после, другарко-госпожо директор, ние откога чакаме да го изритате, целият сплотен около Вас колектив в тоз величав момент коленопреклонно ляга във вашите нозе - за да ви се отблагодари, че ни отървахте от този така зъл народен враг!

Кой именно е казал тия тъй вълнуващи думи ний сега нема да казваме, знаем му името, он преподава... физкултура в ТЕТ "Ленин", сички ще се сетят коя е тази тъй сюрреалистична персона, способна на този тъй величав духовен подвиг! Както и да е. Мисълта ми е, че всички тия невероятно лудешки ексцесии се случиха в тъй културния хилядолетен град Пловдив, който с право е обявен за столица на европейската култура - или за културна столица на Европа, по-точно казано. Доста е "културна" разправата с моя скромна милост, нали така? Имаме ли шанс да засенчим Атина, която преди 2500 години също е тормозила своя философ Сократ и дори го е убила?! Имаме, разбира се, колко му е, ний и Атина ще засенчим - щот сме значително по-големи бабаити от някакви си там древни атиняни!

И тъй, моя милост, философът, който е напреднал дотам, че умее да  ви помага (по същия начин както и Сократ) в душите ви да се раждат безценни идеи (мисли), вместо това ще ви продава... месо - и какво излиза от тази жестока гротеска? Ето какво излиза, ето я истината по въпросния казус: ний от твоите глупави идеи нужда немаме бе, Грънчаров, нам месо ни дай, пържоли нам ни дай; да ти пикаем на идеите, ний искаме главно и единствено много месо,  искаме мазно месо, ний пържоли искаме; я го виж ти, ще ни баламосва той с некакви си там идеи?!

Мен вие, тъй културни пловдивчани, ме убивате не чрез отрова, както постъпили атиняните, а чрез унижения, убивате ме по психологически начин, щот времената сега са модерни и твърде напреднали. Даже и това, че съм с болно сърце не спря мъчители ми, които явно неслучайно са така безпощадни. С какво толкова ги подразних ли? Ще кажа и това и приключвам с това свое сутрешно есе.

Цялата работа е, че застраших катастрофалното и плачевното статукво в образованието, което обаче е така изгодно най-вече за властващите, но и е доста изгодно и за добре вградената в него конформистична маса от учители. Аз съм открит привърженик на обучително-образователни-възпитателни-личност-формиращи технологии и подходи в управлението, които ще направят непотребна цялата тази сива маса от посредствени служители на анахроничната система. Да, аз съм привърженик на същностната, коренната промяна в образованието на България: либерализиране, реално демократизиране, декомунизиране на тази най-важна сфера на живота на обществото предлагам, иначе казано, предлагам в сферата на българското образование да настъпи... Страшният съд, Апокалипсисът! Е, за да си запази монопола във властта образователната бюрокрация с право видя в мое лице свой смъртен враг, те затова са така безпощадни, аз от тях друго и не съм очаквал. Но от вас, драги потърпевши жертви на толкова разпищолилия се комунизъм в системата на образованието, аз, не крия, очаквах нещо друго. Но, уви, не го получих. Какво очаквах от вас, гражданите ли? Ще кажа и това и приключвам.

Очаквах едно-единствено нещо: НЕБЕЗРАЗЛИЧИЕ очаквах. Очаквах барем да се възмутите истински като описвах всеки ден случващото се с мен. Не и не, оказа се, че вие сте твърди като скали, като гранитни камъни сте твърди! С малки изключения гаврите над мен вие ги приехте с пълно мълчание. Мълчанието е злото, твърди Иво Инджев. За вас очевидно обаче е злато. Целият "сплотен колектив" на моето училище мълча и продължава да мълчи, мълчат от страх. И от привикналост към униженията мълчат. А вие, гражданите, защо мълчите? От малоумие ли мълчите? Или от безчувственост? Немате сърца, затова ли мълчите? Или духът ви е загинал? Или не разбирате какво става? Или сте претръпнали на всякакви гаври и моята не ви впечатлява изобщо?! Чудно ми е защо душите ви са изпълнени с такова пагубно безразличие. То е симптом на страшно обезчовечаване - ако ми позволите да го диагностицирам. Толкова.

Бъдете здрави! Хубав ден ви желая! Продължавайте да мълчите! Утре обаче и като на вашите глави се стоварят чудовищата, произведени от вашето мълчание, да не вземете да се оплаквате? Да, безразличието ражда чудовища. Щото с безразличието си вие насърчавате арогантната власт да продължи да безчинства. Вие участвате в безчинствата чрез безразличието си. Загряхте ли сега в какво е проблемът? Вие сте виновни за беззаконията и безчинствата на арогантната власт - щото ако не бяхте безразлични тя нямаше и да посмее да си помисли да безчинства и да прави беззакония.

Сфанахте ли поне това? Или и то не ви е по силите? Блазе ви...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo