Най-вкусна е най-простата храна. Моят учител Сократ се е хранел предимно с хлебец и маслинки.
В това отношение станах като него, а дали ще ме постигне другата част от Сократовата съдба ще се разбере съвсем скоро: съдебният процес във Върховния съд, заведен от опитващата се да отнеме преподавателските ми права и жадна за реванш самозабравила се властница ще се проведе на 13 февруари. (Ако тя спечели най-сетне това дело, това ще ме убие - и Сократовата участ ще споходи и мен: опозореният учител по философия не може да не умре от преживяното унижение...)
Тъй че моята Голгота е на 13 февруари, съвсем скоро...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
7 коментара:
НЕ ВЯРВАМ ДА СПЕЧЕЛИТЕ ДЕЛОТО, ДИРЕКТОРКАТА ИМА ТЕЖКАТА ДУМА ВЛАСТТА Е НА НЕЯ И ТЯ ЩЕ СЕ ОПРАВДАЕ И НЯМА ДА ВИ ОТМЕНЪТ ДИСЦИПЛИНАРНОТО УВОЛНЕНИЕ.
Моето уволнение не е дисциплинарно. Аз нямам никакви дисциплинарни нарушения. По тази причина директорката се видя принудена да изобрети т.н. безвиновно уволнение, изобрети уволнение поради "липса на качества", т.е. излиза по нейната "логика", че аз въпреки че не съм бил имал никакви качества да съм учител, съм успявал някак, неизвестно как, да си върша работата без никакви нарушения цели 32 години. :-)
Напълно е възможно да спечелите делото, защото вече сте печелил такова дело във ВКС.
Тя и да ви вземе на работа, ако съда ви върне, тя пак ще ви изгони, вие там нищо добро няма да видите с тази директорка. Но ако имате документ за инвалидност има шанс да ви върне съда на работа.
Г-н Грънчаров, защо толкова държите да се върнете точно там? Ще бъдете ли щастлив при тази директорка? Дори да спечелите и да Ви върнат, няма ли това да се отрази на здравето Ви? Ако изгубите, не възприемайте непременно това като провал. Човек печели дори тогава, когато губи. Каквото и да стане с делото, може би има и други начини да се препитавате с професията си. Все пак, днес има технологии, интернет и т.н. От здравето по-важно няма. Дано поне него да съхраните. Вие си знаете...
Интересно е, че българската примиренческа психология е така разпространена. Защо съм бил искал да се върна точно в "нейното" (на тази директорка) училище ме питате? Ами защото в това училище съм работил 17 години и защото тъкмо от него бях изгонен по недопустимо грозен начин, затова искам да се върна пак в него. Дали ще бъда щастлив ако се върна ли? (Подразбира се, че директорката пак ще ми вгорчи живота, нали това се подразбира?) Е, аз пък възприех като своя мисия щом като висшестоящите инстанции не си вършат работата (т.е. да озаптят самозабравилата се директорка), то се налага тази работа да я вършим ний, гражданите, е, сега-засега я върша предимно сам, без някаква особена подкрепя, но на мен като учител ми се налага да науча и гражданите на това как следва да се държат в такава една ситуация. И ето, аз си изпълнявам човешкия, учителския и граждански дълг дори и като уволнен и безработен учител, правя каквото ми е по силите за да науча и гражданите, и директорката на някои простички истини, които те не знаят. Сега разбирате ли, че ситуацията е по-различна отколкото сте си я представяли. Преподавам много уроци, това правя. По демокрация, по човешко и гражданско достойнство, по морал. Даже и уволнен си върша работата най-съвестно. Сега разбирате ли защо трябва да се върна точно в това, точно в моето училище? (Апропо, да Ви уведомя, че училищата не са частна собственост на директорите, не са тяхна бащиния, те са наши, на гражданите; сега сами преценете има ли право въпросната разпищолила властница да си прави каквото й скимне в училището?!
Преди време се борех срещу някои преподаватели в един ВУЗ, защото смятаха, че всичко им е позволено и могат да се подиграват и обиждат по най-лошия начин. Обидите бяха спрямо мен, като в същото време ми се смееха. Писах жалби, обръщах се към по-висша инстанция... Накрая знаете ли какво се случи? Бяха разказани за мен куп лъжи, включително и на родителите ми. Трябвало да се извиня на въпросните преподаватели. От ръководството на ВУЗ-а заплашиха родителите ми, че са на път да ме изключат и най-вероятно щяха да си намерят причина. Аз обаче си изтеглих документите още на следващия ден. След това завърших на друго място, но загубих време и пари и си съсипах здравето. А и на другото място ги имаше подобни. Но защо ли да се учудвам! Та това е България! Но Вие не сте както аз бях тогава - все пак имате над 30 г. стаж и образование. Тоест, има причина съдът да Ви вземе насериозно.
Публикуване на коментар