Нещо крайно комунистическо - античовечно, антидемократично, некултурно! - долових в грандоманското сеирище-позорище снощи!

Из: 50 000 на живо: Обичаме Пловдив! /снимки/ Автор: Plovdiv-Online

Над 50 хиляди пловдивчани и гости на града завзеха пространството пред 30-метровата кула, от която бе обявен официалният старт на Пловдив - Европейска стголица на културата 2019 тази вечер.

Фантастичен спектакъл „Ние сме всички цветове“, невероятна заря от Трихълмието ознаменуваха най-голямото културно събитие в новата история на България - един български град да е европейска столица на културата. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Моята гледна точка към "тъй грандиозното" събитие е друга, коренно различна. Ето как аз възприех всичко - и като философ се чувствам длъжен да кажа самата истина. Без фалшив издайнически патос.

Бях там, на "ФАНТАСТИЧНОТО" събитие. И умрях от... студ. Още повече почвах да треперя от студа като гледах младежи и дори дечица участници (кукерчета и пр.), облечени само с бели ризки! Възприех това като крайно безчовечно, а значи и... некултурно! Струва ми се, че да се прави това откриване нощем, в януарския студ, е глупава идея, независимо от съображенията, че трябвало да се направи един "приказен светлинен спектакъл". Да, ама да се открива годината, в която Пловдив е столица на европейската култура по един несъобразен със самата човечност начин (не вярвам само аз да зъзнех от студ през цялото това време!), е една крещяща по некултурността си проява: човешката култура, особено пък европейската, е изключително хуманистична, неин център е именно човекът! Сфащате ли сега противоречието, разминаването?!

С какво искахме да учудим европейците?! Че сме много богати ли, че сме "толкова богати", че можем да си позволим пръсването на не знам си колко милиона лева за едно грандоманско шоу?! Да, ама истината е, че ний съвсем не сме богати, ето там е проблемът! Ний сме бедни - значи с това шоу искахме да се представим за каквито не сме, сиреч, опитахме се да излъжем не само европейците, а и целия свят (а и себе си дори, нали така?!)! Добре де, в българската култура центърът на всичко е ЛЪЖАТА, това ли е нещото, с което искахме да се пофалим? Това ли е посланието, което искахме да отправим към Европа и целия свят? Е, отправихме го - и то по един наистина впечатляващ по откровеността си начин!

Добре де, похвалихме се пред целия свят с лъжливостта си, а също така и с колосалното си неуважение към човешката личност (в студа дефилираха младежи и дечица, облечени с по една ризка само!), но да се запитаме поне за това: а дали изобщо някой ни повярва на лъжите? И ако ни е повярвал на лъжите някой наивен европеец, нас нещо грее ли ни това нещо, ний като лъжем, че не сме бедни, по-богати ли станахме?!

Абе изобщо си показахме истинската същина, оказа се, че простащината и комплексарщината не може да се скрие, те избиха (те полазиха като... въшка на челото ни!) въпреки цялото разточителство, въпреки шума и светлините!

И още нещо: аз лично не обичам в студа, зъзнейки, да слушам... стихове и рецитали, даже и превъзходни да са, не обичам да слушам и хубава музика в студа, просто има нещо крайно извратено в такова едно насилие над човешката природа! Вярно, хората около мен се преструваха, че много им харесва всичко, но едва ли са се чувствали комфортно в студа, ето че и те самите бяха принудени да се самозалъгват и да лицемерят, че толкова много им харесва всичко - при положение, че краката им в същото време замръзваха от студ!

Изобщо този спектакъл беше изпълнен в противоестествена обстановка, при пълно игнориране на човешката природа, в едно ужасно насилие над нея. И това, позволете ми да отбележа, е проява именно на една войнстваща некултурност (от комунисто-милиционеро-мутро-гербовашки тип), на една триумфиращо-арогантна безцеремонност, на една нескривана и ликуваща, самодоволна простащина. Ето как успяхме да оцапаме празника на културата с лъжи, с идиотщина, с лицемерие, с простащина - и си показахме истинското лице, което просто няма как да се скрие.

Апропо, стиховете, дето звучаха на откриването, "поетът"... Спас Гърневски ли ги е писал?! Звучаха така, сякаш той ги е писал, той умее да пише стихове от този род, стихове за партията, за 9 септември, за Георги Димитров доста е писал навремето. Който и да ги е писал тия стихове, не може човек да им се наслаждава в идиотския студ. Ако някой може, той не е човек, той е нещо като титан, той е нечовек, той е свръхчовек може би; аз не мога, щот съм човек, а тия, дето могат, дали пък не са някакви съвсем извратени... идиоти и дебили?!

И последно: щели били да раздават специални одеяла и шалчета; раздавали са, ала пак сякаш само за "наши хора", за огромната част от хората такива благинки немаше, не ни осениха. (Не само) една възрастна женица постоянно питаше къде раздават одеялцата и шалчетата, тя обикаляше, горката, в тълпата, тая бабичка направи впечатление на всички около мен, но предполагам и други хора са искали да се сдобият с шалче и одеялце за спомен. Да, ама не, нема за всички, а само "за наште", пак беше показана и демонстрирана нашенската склонност да нарушаваме принципите на справедливостта и на човечността, което, простете, пак е израз на крещяща некултурност.

Тъй че на откриването на годината на европейската столица на културата в Пловдив ний успяхме да покажем цялата си истинска същина - и никой не можахме да заблудим (даже и самите себе си!), че сме наистина културни. Ето поне един извод, който е опора на културата (и европейската, т.е. следва да стане такъв и на българската такава): не лъжи, не лицемерствай, бъди себе си, не се страхувай от истината за себе си, щото тя, истината, винаги е благодатна!

Толкова, това исках да ви кажа. Нещо крайно комунистическо (античовечно, нехуманно, антидемократично!) долових в грандоманското сеирище-позорище снощи; ето и това не успяваме да скрием, а именно, че сме именно такива: роби сме - щом понасяме гаврите, щом даже не усещаме и не съзнаваме гаврите значи сме истински роби! Нормалните хора (некомуноидите) съвсем иначе щяха да реагират в такава една унизителна ситуация. А огромната част от хората, моля ви се, се радваха!

И на какво толкова се радваха?! А на протестен митинг срещу арогантната власт в този януарски студ същите тия хора не можеш с топ да ги вдигнеш, нали така? Какво ли пък означава и това? Помислете малко де, няма всичко само аз да ви го казвам! Напънете се малко и ще разберете сами, нали и така може? И то е за ваше добро.

Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo