Дали ние, небезразличните дейни граждани, не трябва да станем нещо като мотор на промените в тотално катастрофиралото българско образование?

Публикацията ми от вчера със заглавие Пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" отново си търси учител по философия! предизвика доста коментари и във Фейсбук, и в блога ми, ето по-долу най-важното от тях (публикувам тази гражданска дискусия отделно, щото смятам, че в нея са поставени принципно важни проблеми, извън известния конкретен и не по-малко многозначителен казус). Между другото дали не е добре записът на тази дискусия да го пратим на пребиваващите в завидно спокойствие висшестоящи длъжностни лица с властващи или управленски функции, които нищичко не правят за решаването на ония въпроси, които терзаят нас, небезразличните към проблемите на образованието граждани? Ще съм ви благодарен ако ми отговорите на този въпрос; ето сега и самата дискусия:

18 коментара:

Анонимен каза...

Тъй като сте в юридичиски спор, няма да те вземат на работа. Не изпадай отново в унижение. Запази малко достойнство! Доброжелател

28.01.19 г., 15:59 ч. 

Анонимен каза...

Ама те антикомунисти не приемат. И няма как да го докажеш. Подготви се за провал. Веселин Делчев

28.01.19 г., 17:11 ч. 

Ангел Грънчаров каза...

Искате да кажете, че само комунисти ли в днешно време стават учители? :-)

28.01.19 г., 17:11 ч. 

Анонимен каза...

Ангеле, разбира се, че трябва! Да участваш. Вчера имах разговор с някакъв "експерт" в РУО-Плавдев и стана дума за твоя случай. Определено тази има отношение към теб/директоркта/, но настоявай. Лично ли трябва да се явиш? Какво съдържа този конкурс? Кога ще се подписва договора? и разни такива неща ме интересуват. Христо Марков

28.01.19 г., 17:12 ч. 

Ангел Грънчаров каза...

Ами човек подава документите лично, пък след това директорът решава кои от кандидатствалите ще благоволи да удостои с честта да направи "интервю" или "събеседване". И след това си решава кой да назначи. По правилата в момента директорът може да си вземе когото си иска, няма никакви обективни критерии. Единственият "обективен критерий" да е "от наште"... Това е положението, за жалост.

28.01.19 г., 17:13 ч. 

Анонимен каза...

Ангел Грънчаров Е, много кофти. Христо Марков

28.01.19 г., 17:13 ч. 

Ангел Грънчаров каза...

За това, че днес положението е плачевно свидетелства ето този многозначителен факт: преди години в което училище и да кандидатствах, навсякъде ме класираха на първо място (или по изключение - на второ), причината е, че имам най-висшия за учители Първи клас-квалификация (тогава директорите все пак спазваха някакво приличие). Сега обикновено даже не ме допускат до т.н. "събеседване", т.е. ме елиминират още на първия етап. Което и доказва, че умишлено ме репресират, понеже съм в открит конфликт с най-разпищолилите се представители на самозабравилата се директорска мафия (и си позволих лукса да започна битка за реална демократизация-декомунизация на отношенията в училищните общности).

28.01.19 г., 17:14 ч. 

Анонимен каза...

Няма да ви вземе директорката Атанасова, тя не иска да разговаря с Вас, а камо ли да ви назначи за учител.Просто не е нужно да се унижавате, няма да ви вземат и не само там, защото постоянно се оплаквате и пишете жалби, а това не го обичат директорите!

28.01.19 г., 19:29 ч. 

Ангел Грънчаров каза...

Какво иска и какво не иска въпросната директорка няма значение защото това училище не е нейна бащиния, не е нейна частна собственост, а е наше, на народа, на данъкоплатците, по тази причина тя трябва да прави само това, което е в интерес на народа, т.е. на учениците, на ученическия народ. А своите лични чувства, страсти, капризи трябва да ги остави настрана. Ако не може, ще й се наложи да се раздели с директорския пост. Толкова. това са прости неща, но ето, самозабравилите се властници са ги забравили, та се налага да им ги припомняме.

28.01.19 г., 20:35 ч. 

Анонимен каза...

Истината е, че директорите са непоклатими, те до пенсия няма кои да ги пипне и свали. На тях е поверено всичко за да си правят каквото решът. Директорите имат страшна власт и никои не може да им я отнеме това е самата истина колкото и да не искате да я приемете! Директорката няма да ви допусне на събеседване обзалагам се!

28.01.19 г., 21:38 ч. 

Ангел Грънчаров каза...

В пълно заблуждение сте. Това, което дава абсолютната власт на директорите не е законът, а този пагубен манталитет, който Вие така прекрасно демонстрирате, т.е. бетонират властта им тия разпространени заблуди, на които Вие сте жертва, от които и Вие страдате - както си личи от изказването Ви. А истината е, че всеки директор всеки ден може да си загуби властта ако учителите (родителите, учениците) около него имат що-годе развито демократично съзнание и култура; но понеже това го няма, ето затова и директорите са се толкова много разпищолили. Аз със своя пример показах до какво се свежда, в какво се изразява този нов, жизнено и съдбовно потребен ни манталитет, т.е. дадох един пример, че е възможно да си учител и същевременно да не си жалък треперко, нагаждач и мижитурка; чисто и просто се държах достойно, както подобава за личност, учител, философ и гражданин. Вярно, понеже не бях подкрепен почти от никой (новаторите, ама истинските, не менте, у нас сме много самотни и сме почти от никой не подкрепени, за жалост, не зная дали това сте го забелязали!), то ме сполетя неизбежно кошмарната съдба, която ме сполетя; но аз поне дадох примера, остава сега други хора да наберат смелост и да го последват. Разпространи ли се по-широко този нов, демократичен и бих казал човеколюбив манталитет, то краят на ерата на директорската тирания и произвол вече е настъпил. Давам един пример само: в нашето училище, в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" когато встъпи на власт новата директорка, авторитарна по представите си за управление, неколцина човека бяхме опозиционно настроени към нейната политика по ликвидирането на демокрацията, която имахме във времената на стария директор инж. Венелин Паунов (Бог да го прости, той тогава още беше жив и живя 7 години от властването на новата директорка, и ни подкрепяше във всичко!). Имам предвид господата Стефан Кралев, който беше най-голям революционер-демократ в първата година на властването на току-що възцарилата се феодална владетелка, инж. Атанас Атанасов, а пък моя скромна милост в онази първа година подкрепяше новата директорка, щото смятах, че трябва да й дадем все пак някакъв шанс да опита нещичко да покаже, да се изяви; но още в края на първата година на царуването й се наложи и на мен да се сблъскам, щото тя вече беше почнала да изявява авторитарните и анахроничните си мераци и наклонности.

29.01.19 г., 7:33 ч. 

Ангел Грънчаров каза...

Да, но директорката, виждайки опасността ние тримата да си обединим силите (което вещаеше черни облаци пред царуването й), приложи византийска тактика, тъй да се рече: подкупи двамата други демократично настроени (немижитуркващи, нестрахливи) учители като им даде някои облаги, а пък срещу мен насочи цялата си ярост. В началото особено Стефан Кралев прояви достойнство и ме подкрепяше, опитваше се да спомогне агресията на директорката да бъде възпряна, но в един момент, понеже дълбоко в душата си е конформист, разбра, че за него лично е по-изгодно да капитулира пред престола на нейното всевластие (между другото той и мен в ония времена се опитваше да ме убеди, че никаква лична полза няма да имам ако продължа да се държа достойно, предупреди ме, че тя ще ме смаже и ме съветваше като него да се поклоня пред престола й; аз не благоволих да капитулирам и да се продам, направих го напълно съзнателно, по чисто ценностни, морални подбуди, нищо че изцяло съзнавах опасностите, на които се излагам, въпреки рисковете, които поех, повтарям, напълно съзнателно, щото не можех да изменя на своя учителски дълг, срамота е тъкмо учителят по етика да даде на дело един толкова отвратителен нравствен пример - ако и аз си бях продал душата!). Горе-долу същото като Кралев направи и инж. Атанасов, и той остави идеалните подбуди и започна да гледа как директорката ме мачка и се гаври с мен, злоупотребявайки с властта си. Но в интерес на истината съм длъжен да призная, че инж. Атанасов във всички тия тежки за мен години единствен се осмеляваше все пак да се отнася добре с мен, стискаше ми ръката като се срещнем, появяваше дружелюбие и човечност, и то в моменти, в които всички от "колектива" се държаха най-малодушно, трепереха от страх и не смееха да ме погледнат като се разминавахме в коридора); той единствен, чест му прави, дойде на протеста ми на тротоара след второто ми опраскване и си позволи и там да си стисне ръката с мен и да ми покаже приятелското си отношение! Но и той не дръзна да стигне до крайността да създаде някакви проблеми на директорката, примерно да й каже: абе престани с тия глупости де, остави го човека, срамота е, спри се малко де, спри с тази злоба, той това не посмя да го каже, пък и да й го е казал, тя вече се беше достатъчно разпищолила че да го послуша (старият директор, Бог да го прости, й го каза обаче право в очите, и то на публично място, пред много хора, пред началото на единия от многото съдебни процеси, каза й го до вратата на съдебната зала, той беше дошъл там да бъде мой свидетел!). Както и да е, мисълта ми е следната: ако било Кралев, било Атанасов, било и двамата се бяха държали твърдо като личности и като демократи (да не кажа като... мъже, т.е. както подобава да се държат мъжете!) авторитарната директорка на "ТЕТ Ленин" ако беше срещнала твърда съпротива дори само от двама-трима демократи и учители, твърде решени да не изменят на нравственото си призвание като учители, то директорката нямаше да постигне нищо, щеше да бъде озаптена, а ако беше проявила неблагоразумието да упорства, щеше да си загуби неминуемо поста. (Щото двама-трима истински демократи-немижитурки щяхме да й създадем такива главоболия, че желанието и да своеволничи щеше да се изпари!) Но понеже тя, казах, подкупи с некои облаги другите двама потенциални нейни опозиционери, понеже успя да ме изолира, да ме принуди сам да водя битката (подобно на някакъв Дон Кихот!), тя благодарение на властта си и на мижитурковщината (страхливостта и нагаждачеството) на "сплотения колектив" успя да вземе надмощие и си позволи да ме мачка и да се гаври с мен както й скимне. 

29.01.19 г., 7:33 ч. 

Ангел Грънчаров каза...

Разбира се, за случилото се главна отговорност носят и висшестоящите инстанции по йерархията, за тях беше важно, че колективът мълчи и трепери пред отмъстителната директорка, затуй те и не си мръднаха пръста да я озаптят. Но главната отговорност за случилото се носят тия, които капитулираха и се продадоха, допуснаха да бъдат спазарени заради комфорта си. (А треперещият от страх колектив че се държа крайно недостойно е нещо, което се подраззбира!) Та този е най-важния извод от тъй славната най-нова и тъй бурна история в нашето училище. Смятам, че случилото се е пребогато на смисъл, аз лично научих невероятно много неща в тия паметни години и въпреки сполетелите ме нещастия и изпитания не смятам, въпреки жестоката цена, която платих (включително и със здравето си), че станалото е било напълно напразно, е било съвсем излишно и пр. Щото всъщност ний, човеците (да не говорим пък за учителите), за това всъщност живеем, по моето дълбоко убеждение: живеем за едната чест, за едното достойнство, не, не смятам, че заради презрения си комфорт аз трябваше като другите да стоя безмълвен и да понасям глупостите на една разпищолила се другарка, въобразила си, че е нещо като, моля ви се, "кралица". (Апропо, единствено... чистачките в "ТЕТ Ленин" единствено се държаха достойно в тия тежки години, давали са ми безброй знаци на съпричастност с моите борби, примерно, като минавах покрай тях, усмихнати, си говореха и то така, че да ги чуя: "Нейно величество още не е дошла!" и прочие, те единствени запазиха достойнството си, е, тя опраска и някои от тях де...) Та такава е вкратце тъй поучителният смисъл на толкова "излишните" ми борби за демократизация и човечност в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"...

29.01.19 г., 7:34 ч. 

Анонимен каза...

Христо Марков, мой-състудент не е обикалял всяка година да си търси даскалска работа. От 1997 г. предимството на клас-квалификациите не важи. Директорът коли и беси. Веселин Делчев 

29.01.19 г., 7:44 ч. 

Анонимен каза...

Веско, наистина не знаех за това... Жалко! Христо Марков 

29.01.19 г., 7:44 ч. 

Анонимен каза...

Грънчаров има шанс в ТЕТ-а само ако докаже, че е сменил педагогическите си методи. За тях той не смее тук да говори открито, но те са му ахилесовата пета. Най-доброжелателно го съветвам да убеди ръководството, че политическата си дейност няма да смесва с преподаването. И аз да съм директор, когато някой вместо да преподава, прави политика, няма да го взема. Веселин Делчев

29.01.19 г., 7:44 ч. 

Ангел Грънчаров каза...

Господин Делчев както обикновено говори общи приказки, без да е запознат нито с моите педагогически методи, нито със случилото се в моето училище. Дрънка по своя си обичай нелепици че не съм бил смеел да говоря открито за подхода си за преподаване, и то при положение, че имам поне пет книги, напълно достъпни за онлайн четене, в които най-подробно съм описал как преподавам, кои са съвременните подходи, на които съм почитател, какви промени в преподаването се налагат понеже живеем в едно коренно променено време и пр. Да не говорим за това, че всеки ден пиша за образование и най-подробно разяснявам възгледите си и показвам позицията си. Тъй че този негов упрек е изсмукан от пръстите и показва невежеството му в този област, което обаче не му пречи да издава присъди, както именно правеха и правят именно тъй любимите му комунисти, които той защищава всеки ден и по всякакви начини. :-) Относно това подхвърляне, че съм бил смесвал преподаване с политика, от него само можем да си направим извода, че същият този господин Делчев, първо, очевидно не знае що е това политика, второ, изобщо не е наясно какво следва да прави един учител не по какъв да е предмет, а именно по предмета философия и ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ. При положение, че политиката е прекият предмет на моите занимания с учениците по преподаваните от мен предмети да се говорят общи приказки, че съм бил "смесвал преподаване с политика" е направо пълна идиотщина. Но какво да се прави, у нас подобни дървени "философи" си въобразяват, че разбират от абсолютно всичко, което е добра предпоставка да се излагат непрекъснато. За жалост, тъкмо такива учили-недоучили посредствени дилетанти са на възлови постове в българското образование (те са директори, инспектори, висши министерски чиновници, да не говорим пък за министри!), поради което то е на такъв хал. И още нещо искам да кажа, че е важно: у нас господстващата посредственост масово не уважава и не цени труда на ония, които са най-добри, които отдавна са се доказали. За некадърника няма по приятна задача на този свят освен всеки ден да плюе кадърните, т.е. ония, които го превъзхождат във всяко едно отношение. Проклятието на България е че масовият българин не цени личностите - и не мирясва, докато не ги унищожи. (В други, в цивилизованите страни е тъкмо обратното - и на това те дължат невиждания си просперитет!) Това бях длъжен да кажа. Казвам го не на въпросния господин, който едва ли ще ме разбере някога, а на приятелите, които се вълнуват от истината за българското образование. Защото с тия хора имаме да вършим огромна по историческото си значение задача: да променим из основи тотално деградиралата, катастрофирала и фалирала по всички линии анахронична и ретроградна образователна система на свидното ни отечество.

29.01.19 г., 8:01 ч. 

Ангел Грънчаров каза...

Христо Марков, знам, че имаш и много работа, и други задължения, а също и че не си много добре със здравето, но те моля ако в тия дни имаш малко време да ми кажеш, искам да те помоля (бяхме говорили навремето) да се срещнем и да отидем да свършим една работа, няма да ни отнеме повече от час, но от нея би имало голяма полза и то не за мен, а за това да направим нещо, та да спомогнем като граждани за промяната към добро в образованието. Аз имам една теория, според която ако ний, гражданите, не се променим и от сеирджии (наблюдатели и прекалено умни, но нищо не правещи мърморковци) не станем непосредствени дейци, работещи за промяната, нищо у нас няма да се промени: щото да чакаме "отгоре" да ни наредят всичко е като да чакаме от умрял писмо. Продължавам да смятам, че групи от небезразлични, но активни (в практическия смисъл, на дело) граждани могат да станат нещо като сила, която да помръдне кошмарното статукво от мъртвата точка. Това се отнася и за твоята инициатива за Музей на престъпленията на комунистите, така и за моята инициатива за непосредствена и практическа РЕАЛНА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ-ДЕКОМУНИЗАЦИЯ на отношенията в конкретните училищни общности, в общностите, занимаващи се с образование. (Примерно докога гражданите на Пловдив ще търпят ПУ да продължава да гние и да мухлясва като същинска крепост на комунизма?!)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo