Нова статия на Жак Асса и Иванка Топалова за списание ИДЕИ

Господин Жак Асса (инженер, дългогодишен учител и един от доайените на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"), заедно със съпругата си госпожа Иванка Топалова-Асса, също инженер, също учител в същото това знаменито някога училище написаха статия, която предоставиха за публикуване във философското списание ИДЕИ, на което съм главен редактор; интересно е, че в нея те дават за пример, илюстриращ тезата си, моя казус във все същото това училище, в което съм учител по философия и гражданско образование, засега (все още) уволнен (ще намерите съответното място); подготвям статията за печат в новата книжка на списанието, ето, публикувам я тук най-напред за да отиде в неговото онлайн-издание:

Конформизмът – задължителна способност за оцеляване при лошо управление

Иванка Топалова и Жак Асса

Във всяко начало трябва да се уточни терминологията, която ще се използва по-нататък.

Конформизъм – изменение на човешките норми, нагласи, възприятия, мнение и поведение под влиянието на приетите в определена група или общество.

Конформност – склонност на човешката личност към конформизъм.

Съществуват различни видове конформизъм, в съответствие с различни негови характеристики:                                                                                                                                       

I. Според ползата спрямо обществото като цяло или спрямо обкръжаващата обществена среда:

Положителен – полезен за обществото като цяло или за обкръжаващата обществена среда;

Отрицателен или егоистичен – полезен само за конкретната личност.

II. Според степента на самопознанието;

Ирационален – човекът го проявява интуитивно (без да разбере) под влиянието на заобикалящата го голяма група хора.

Пример за ирационален конформизъм са публиките на театрите и кината, където се получават почти еднакви емоционални състояния, подпомагащи възприемането на произведенията. Друг пример за ирационален конформизъм е публиката по футболните стадиони или в натрупването на хора при масовите протести, където често се появяват прояви на вулгарност.

Рационален – конформизмът е осъзнат и осмислен.

III. Хардварският социален психолог Хърбърт Келман посочва три вида конформизъм според отношението спрямо собствената личност (собственото АЗ):

Подчинение – макар че човекът си има собствени убеждения, той приема чуждите убеждения от страх или от желание да се изкачи по обществената стълбица;

Идентификация – желание да прилича на някой авторитетен за него човек или важна обществена личност. Това е по-висша форма на конформизъм, защото едновременно е вътрешен психически процес плюс външно въздействие.

Интернализация – човекът възприема вътрешно напълно чуждите убеждения или поведение и го демонстрира публично – това е най-силния тип конформизъм.

Политически режими в България

                          Въпреки постоянните твърдения за демократичност от страна на властимащите през последните 70 – 80 години  според личните ни впечатления България през посочените години се е управлявала от два вида политически режима:

                          1. Авторитарен (от около 1946-1947 до 1989 година). Накратко особеностите на това управление са следните: 

                          • Силна концентрация и централизация на властта с тенденция за еднолично приемане на решения (с мимикрия за „колективизъм“);

                          • Като „концентрични кръгове“ се подреждат всички представителни учреждения като решенията пак се взимат еднолично от „най-верните на партията“ техни ръководители (т.е. най-конформираните спрямо авторитарния „първи“ – всяко неподчинение се потиска чрез отстраняване)

                          • Силна държава, която максимално ограничава само политическата свобода, но осигурява някои задължителни човешки права: на труд (макар и недостатъчно заплащане на квалифицирания труд); на  безплатно здравеопазване, на безплатно образование (много силно в точните и инженерните области и много идеологизирано в хуманитарните науки);

• В края на 70-е и началото на 80-е режимът позволи реализацията на определени частни икономически инициативи (малки частни участъци на кооператорите на село, допускане на частни предприятия в сферата на услугите в градовете и т.н.).

2. Олигархично-авторитарен (след 1989 г.). Използвайки иманентния стремеж на хората към демокрация държавното управление на  България се отдалечи от народа си дори повече от предишния авторитарен режим.  Доминиращата демагогски прилагана марксическа философия се замени с НЕОЛИБЕРАЛИЗЪМ, която се оказа едва ли не по-демагогска философия от предишната.

• Основният принципи на неолиберализма е ВЪРХОВЕНСТВОТО НА СВОБОДНИЯ ПАЗАР. Чиста демагогия, защото неолиберализмът няма нищо общо със свободните пазари, а тази мантра се използва за дирижиране на социалните отношения в държавата;

• Първата задача на прехода се оказа силната стратификация на народа по имуществен признак. Показател за това е повишаването на коефициента на Джини (фиг.1). Той графично се представя чрез лицето на фигурата, намираща се между правата на равномерното разпределение на дохода сред населението (неосъществимата мечта на Маркс) и кривата на Лоренц за реалното разпределение на доходите. Двете криви  на Лоренц (с плътна линия е показано разпределението през 1989-1990 г., а с прекъсната – през 2017) чувствително се различават – оттам   и .

Стойностите но коефициента на Джини приблизително показват съотношението между доходите на 20%    най-богати българи  и 20%  най-бедни българи ():      и

 Над 1700000  българи получават заплати до 600 лв. , а общо  над 70%  от българите получават под средната работна заплата за страната.

• Друга демагогия на неолибералния свободен пазар е, че управлението ни не е демократично, а олигархично. Съвременното определение на олигархичното управление е господство на неголяма група хора, които управляват едновременно държавата и икономиката. Авторитарната олигархия означава, че тази управляваща група са членове на централизирана около един „вожд“ партия или най-малко се представят за нейни „симпатизанти“. При това голяма част от  членовете и  симпатизантите имат опит в дейността си, получен в предшестващия преди 1989 г. строй. Най-трагичното е българската олигархия е КОМПРАДОРСКА (служеща на чужди интереси) и голяма част от собствеността на България е директно притежание на чужденци (офшорни  и лични компании). По този начин голяма част от реализираната обществена печалба се изнася и не влиза в дохода, който се разпределя и затова стандартът на живота на българите е най-нисък в ЕС;

• Като концентрични кръгове в цялото общество се отнема „публичното свободомислие – преди чрез „политически ограничения“, сега чрез „икономическо Заробване“.

Според психоанализа във всяка личност е заложен своеобразен конформизъм. Психиката на личността (според психоанализата се състои от три компоненти:

1.  ТО, подсъзнание, което заема около 80 – 90% от психическата дейност и е „резервоар“ на инстинкти, неосъществими желания, наследствени спомени от родители и прародители и др.                                                                                                                                                             

2. АЗ – съзнание, което е надстройка над ТО. АЗ-ът  се създава при израстването на личността и ограничава ТО-то, за да може личността да  стане годна да живее в общество;

3. СВРЪХ АЗ, който се оформя още по-късно при живота на личността в обществото. Това СВРЪХ АЗ влиза в съзнанието и в предсъзнанието (най-близкото  до съзнанието подсъзнанието, което най-лесно се „припомня“, т.е. най-лесно преминава в съзнанието). СВРЪХ АЗ-ът служи като „цензура“, не позволяваща ТО-то да проникне в АЗ. 

СВРЪХ АЗ-ът има две компоненти: СЪВЕСТ и ХОРА,  които служат за примери на АЗ-а (първоначално това са велики личности или герои от литературата и изкуството; по-късно, с напредъка на възрастта стават родителите и прародителите, които личността осмисля какво са му дали).

Очевидно е, че АЗ и СВРЪХ АЗ представляват конформизъм, т.е. ОБЩЕСТВОТО, В КОЕТО ЖИВЕЕМ вътре в нас, но не за този конформизъм искаме да обърнем внимание в  настоящите бележки. За нас по-важна е необходимостта от политически и социално-битов конформизъм, налагащи се от посочените две системи на управление в България.

Очевидно,  двата типа управление на България са обективно  заинтересовани от конформизма, защото той им помага по-лесно и по-безотговорно да решават съдбата на народа. От голямо значение е да се постигне конформизъм в СМИ, чрез които по същество той се пропагандира масово. Не случайно в индекса за 2018 г. на международната организация "Репортери без граници" медиите в България заемат 111 място при изследване на медийните свободи в 180 държави (за сведение в същото изследване през 2006 г. България заемаше 36 място). За съжаление на управляващите в Internet съществуват две мрежи за комуникации Twitter и Google, в които имат достъп неконформисти или „външни конформисти“.

Известно е, че конформизмът може да се класифицира и като вътрешен и външен.

Вътрешният  е свързан с реално изменение на възгледите и позициите на личността под въздействие на обществения натиск. Вътрешният  конформизъм много прилича на автоцензура;                                                                                                                                   

Външният е свързан с привидно приемане на обществените възгледи и позиции, без личността да се измени. Външният конформизъм от своя страна може да се подраздели на

а) Конформизъм, свързан с „оцеляването“. За българите той е познат от „време оно“, когато Паисий за първи път ги укори с „О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин?“;                                                                                                                                     

б) Конформизъм, свързан с „изкачване по социалната мрежа“.

По-нататък ще продължим с няколко примера, които да илюстрират конформизма на българите. Тъй като „конформистично  сме привързани към «добрия тон»“ няма да цитираме имена и то не от страх, а от стремеж към обобщения.

1. Доказателство на стремежа за  „изкачване по социалната мрежа“ е непрекъснатата промяна на партийната принадлежност на голяма част от управляващите на всички нива, „само и само“ да останат в демагогското определение „управленски елит“ (евфемизъм на олигархия), чрез което „да се осигурят материално“ (евфемизъм на кражба от народа);

2. Познаваме един учител по философия, повярвал на две абсолютно демагогски твърдения „демокрацията е свобода“ и „образованието трябва да се преобразува така, че учащите се «да не зубрят, а да се научат да мислят». Много естествено местният „конформиран лидер“ (евфемизъм на местното фюрерче) да не изтърпи такъв неконформиран подчинен и да започне демагогска кампания, изпълнена с изрази от типа „неудобен за колектива“, „никой не може да го търпи“ и т.н. Какъв е резултатът? Учителят си остана „на улицата“, като учебната система загуби възможността „да доказва чрез него“, че има преобразования.

3. В областта на науката се защитава дисертация или магистратура. С какво се сблъсква кандидатът, ако работата му е оригинална? „Защо не си прочел нашите научни работи?“ , или по-изтънченото „Ти не познаваш насоките на научната работа на катедрата!“, или „Ти си се надценил!“. Това не е само българско явление – така например са били посрещнат първите работи на «гения на ХХ век» Алберт Айнщайн. Само че… от много време сред българите се разпространява „парадоксът на българския конформизъм“: В Германия 10% от новородените са с повишени умствени задатки и рано или късно те стават ръководители на държавата и науката. В България  90%  от новородените са с повишени умствени задатки, но останалите 10% рано или късно стават ръководители на държавата и науката.

Защо се заехме да запишем тези наши възгледи? Преди 30 години се самоопределихме като «наивници на средна възраст» (заимствано от заглавието на известен тогава роман). Сега, когато сме подминали средната възраст определението «наивници» ни с струва прекалено слабо, защото… Защото продължаваме да вярваме, че „Дон Кихотовците“ са по-полезни за обществото от „конформистите“ … независимо от това, че животът непрекъснато ни опровергава!!!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo