Ще си спасим ли душите от гибелното безразличие?

Моят приятел (на когото помогнах да стане блогър) Ники Димов е написал нещичко във Фейсбук, на което никой не е реагирал, всички са си замълчали благочинно, сякаш нищо не е казал; е, аз обаче не съм такъв, аз мижитурковщината не я обичам; ето какво написах там, същото пренасям и тук, в блога си, щото това са важни неща, които трябва да стигнат до съзнанията, до душите на колкото се може повече хора:

Инж. Ники Димов: Здравейте приятели.Ако някой има доброто желание да направи някакво символично дарение за развитие на блога или автора ще ви остана благодарен.Ще видите две опции за дарения.Вие решете как да го направите, ако имате доброто желание. :-)

МОЯТ КОМЕНТАР: Приятели, дайте да подкрепим кой с каквото може този млад човек, който се е увлякъл в блогърстването и с всеки ден израства все повече и повече, Ники сами виждате, пише всеки ден все по-интересни неща, все по-разнообразни, освен това има много хубави идеи за бъдещето, добър гражданин е и пр. Призовавам ви с чисто сърце да подкрепим ентусиазма му, той заслужава това! Ето, сам давам пример за това, въпреки че съм безработен и практически съм без никакви доходи, му преведох тия дни една сума, която ми е по силите (дадох му парите, получени при продажбата на една моя книга, толкова мога, толкова му дадох!). Дайте му и вие нещо и от стореното добро ще ви стане и на вас добре на сърцето, повярвайте ми!

Искам да кажа и още нещо. Важно е. Ето какво е то. Моля да опитате да вникнете в мисълта ми:

В другите, нормалните и проспериралите, т.е. благоденстващите страни и народи хората са по-различни от нас; там се радват да могат да подкрепят ония, които правят нещо добро, интересно, които са трудолюбиви. Там хората знаят добре, че като ги подкрепят ще ги насърчат - та да разгърнат таланта си и да дадат още повече за обществото. В тези страни и народи ценят личността, ценят също така и труда на способните хора.

Но у нас, за жалост, не е така, ние не съзнаваме колко голямо значение за младия човек най-вече има това да насърчиш ентусиазма му, да му подадеш ръка, да не го обезсърчиш с безразличието си.

В другите страни блогърите получават от благодарните си читатели толкова средства, че могат да живеят без да работят нищо друго; това е така, защото читателите им, потребителите на създаденото от тях съзнават дълга си като ползваш някаква услуга, като потребяваш вложените от автора мисли, идеи, чувства и прочие духовни неща, като се обогатяваш за негова сметка, ти си длъжен да му се отблагодариш. Като, примерно, периодично му изпратиш някаква сума пари, съвсем доброволно, без някой друг да се налага да те подсеща.

У нас, разбира се, не е така, ние гледаме да минем гратис - сакън да не обеднеем като дадем нещичко. Повечето българи вероятно си мислят, че пишещите хора, авторите, могат да живеят изобщо без пари, все едно са растения; мислят си, предполагам, че авторите, учителите и пр. могат да живеят само с въздух и светлина; знам ли какво си мислят, а най-вероятно и нищо не си мислят - щото решително са се отказали от мисленето. И то не щото нямат акъл или сърце (чувство), не щото са пълни темерути, а щото са потънали някакво престъпно състояние на безразличие, безчувственост и безсмислие.

И в това си полуидиотско състояние дори не се сещат да натиснат дори и по някоя реклама, та авторът да получи барем някакви мизерни стотинки, да, дори и това не се сещат да направят! Е, аз като философ се чувствам да им кажа истината за това в какво грозно положение са изпаднали. Казвайки им това си изпълнявам своя нравствен и човешки дълг. Нали сме длъж ни ако искаме да сме човеци да си помагаме, ето, помагам ви като ви подарявам тия истини, които сте забравили.

Та значи който иска, който е човек, нека да ме разбере; който не е човек, нека да продължи да се инати и да се излага (даже и пред собствената си съвест). Но ако иска да е човек такъв ако е допускал тази грешка, той вече има шанса да се поправи, да се промени към добро.

Разбира се, не съм такъв наивник че да вярвам, че повечето от хората ще осъзнаят какво правят и ще се променят, ще се поправят, не, аз такъв безпочвен оптимист не съм. Но моята идея е да спасят душите си от пагубното безразличие поне неколцина. И това не е малко.

Толкова по този тъй неприятен ви, предполагам, въпрос. Бъдете здрави! Хубав ден ви желая!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo