Хераклит бил наречен "плачещият философ", Демокрит - "смеещият се"; а моя милост напоследък е на път да стане "пеещият философ"!
Пея сам, а също така с един приятел, Ники Димов, създаваме нещо като "дует" в пеенето на народни песни. Пропях въпреки рисковете в моето тежко положение на многогодишно безработен учител по философия пеенето ми бъде възприето като "изкукуригване", аз отвреме-навреме пея и то не само когато съм сам (това съм го правил през целия си живот) или с неколцина приятели и приятелки, а съвсем публично, пея, както знаете вече, на живо по интернет.
Но установих едно нещо, което ме кара да продължа с публичното пеене, въпреки че злобарите не пропуснаха като змии да ме клъвнат, обявявайки ме за "виещо куче", виел съм, моля ви се, като куче и дори като вълк!), та значи констатирах нещо, което ме кара да продължа с пеенето: тяхната злоба откак пея значително намаля, това е симптом, че пеенето е благодатно занимание; затова ще продължа да обогатявам философстването си с пеене.
Пък да видим докъде ще я докараме, вървейки по този път. (Най-много властващата образователна бюрокрация да ми издейства документ за... "психична невменяемост"!)
Но какво пък, рискове винаги има, важното е обаче човек да не бъде мижитурка заради тях; аз така мисля, а вие как мислите ще ми бъде интересно да разбера...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
3 коментара:
E, какво да ти рече човек?... Виеш като куче! Като те успокоява толкова пеенето, пей си без да го публикуваш. Така само се излагаш и могат да те помислят за луд и окончателно ще загубиш шансове да те вземат някъде за учител.
Доброжелател
Другарко, самонарекла се лицемерно "Доброжелател",
Другарко, е па ще си правя каквото искам. Та да те ядосвам, тъй "доброжелателна" другарко. И да те предизвикам в един момент самата ти да... пропееш! А като пропееш, в един момент да се спука жлъчта, дето се таи в сърцето ти. Сега разбираш ли какъв ми е пъкленият план? Щом пропеееш, другарко, и злобата от сърцето ти ще изтече като черен поток. И нищо чудно да станеш и по-добра. Това е. Ха сега да те видим какво ще кажеш, другарко. С чисто хуманитарна цел ми е инициативата с пеенето.
Другарко ма, да те попитам нещо: учителите не требе ли да пеят ма? Защо мислиш тъй? Учителите според теб требе да са най-отвратителни сухари, тъй ли? Що така мислиш ма, другарко!
Човек, който пее без да пие, е жалка, нищожна личност.
акад. Неделчев
Публикуване на коментар