Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 12 януари 2019 г.

Губим не само представата си за добро и зло, но и понятието си за истина и за лъжа!




Или как баналността на злото ни превърна в чудовища

... А всяко плъзване по тази спирала надолу може да завърши с катастрофа. Аплодисментите на събарянето посред зима на къщите на роми, които са ги построили със знанието и под погледа на властта, на говоренето за „циганска наглост“, на призивите от други министри да им се отказва бърза помощ или сравняването им от трибуната на Народното събрание с животни – всички тези аплодисменти само показват, че губим представата си за добро и зло. Да не търсиш отговорност от авторите на този проблем, а само от жертвите му, показва, че сме загубили реална преценка за света около нас. Доверяваме се на авторитети, облечени във власт, а не на очите си. А това води до липсата на съпротива срещу тях, превръщането ни в аморфна маса, която отказва да носи и да търси отговорност от реалните причинители на проблемите, а само ръкоплещи, когато някой още по-мизерен от нея бива опозорен и наказан.

За това банално зло говори и Хана Аренд, когато описва как се е стигнало дотам милиони германци да премълчат и безропотно да участват в унищожението на 6 милиона души. Е, ние нямаме газови камери, но пък твърде много хора публично изказват съжалението си заради това.

Но да се върнем на конкретния случай с бутнатите къщи във Войводиново днес. То бе поискано от министъра с паспортите и наредено от кмета. Знам, че „законът е за всички и трябва да се спазва“ е дежурното оправдание в тия случаи. Приемам го и затова ще попитам още:

– Кметът и общината защо са позволили строежа на незаконни къщи и съществуването им 20 години?

– Какви са последствията за администрация, която позволява и толерира нарушаване на законите 20 години?

– Оказва се, че хората в тези къщи редовно си плащат тока. Как се плаща ток на къща, която де факто я няма в общинската документация?

– Съвпадение ли е, че бутат къщите след боя, при който двама младежи от махалата пребиха войник от спецчастите?

– Как човек, обучен в спецчастите, става жертва на двама младежи?

– Защо се е стигнало до този бой?

– Защо наказанието освен за ромите-побойници, които са арестувани, се разпростира и върху всички останали в махалата?

– Ромите във Войводиново търсени ли са от политици през последните години, за да им гарантират вота си срещу облаги? Например, че къщите ще останат да съществуват, токът ще е без пари или поне срещу тройка кебапчета и музика?

– Колко и кои партии в парламента имат свои хора сред ромите, които им „доставят“ гласовете им?

– Помните ли с каква кампания министърът с паспортите влезе в парламента? Да, срещу бежанците, които щяха да дойдат, но не дойдоха.

– Знаете ли кога са следващите важни за партиите избори? Да, през май. В кампания сме.

А какъв по-добър начин да се реваншираш пред избирателите си и от човек, продавал най-святото за тях – българското гражданство, да се превърнеш в борец срещу ромите? (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

1 коментар:

Анонимен каза...

"Дуру-дуру".