... Някъде в средата на 80-те години, усетила наченките на вятъра на промяната, баба ми ме предупреди относно „кумуниститя”:
„И от баира да го видиш, че е бяло, кумуниститя кат’ рекат, че е черно – черно ще му викаш… Хич не обичат да им ся противоречи. Много зли стават, кат’ същи оси…”
Мина се не мина едно поколение и днес пак сме там, където бяхме тогава. Ти го виждаш, че е дюна, „кумуниститя” ти викат: „Нива е!“ Гледаш – изсичат гора. Ама не било гора.
Е, какви са тия дървета, дето ги изсичат на Арапя, ако не е гора? И каква е тая нива в пясъка в Градина, дето, вместо да садят картофи, строят летни селища за морски туристи, да са на първа линия (на нивата…)?
Сегашните обаче са с едни гърди пред тогавашните „кумунистя”. Ония просто искаха да ни научат, че като видим нещо, трябва да го обявим за точно обратното на това, което е. Тези, сегашните, са си поставили по-амбициозна цел: да убият доверието ни в елементарната причинно-следствена логика. ... (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар