Заповядайте, гледайте днес и двете телевизионни предавания, които водя: ще се радвам да са ви интересни!

Днес ще ми се наложи на живо да водя отново две предавания: едното чисто политическо ("На Агората..."), другото пък е предаване за личностно и духовно (философско) консултиране ("Изкуството да се живее"). Първото е от 11 часа, второто - от 12 часа на обед. В едното предаване, политическото, поставям за обсъждане един въпрос, а във второто - всеки зрител има възможността да постави за обсъждане свой въпрос или казус, там въпросите могат да бъдат много. От известно време (за второто предаване най-вече, но и за първото по-рядко) включвам смартфона да излъчва на живо, тъй че можете и от Мрежата да се включите със свой въпрос (звънвайки на студийния телефон), на страницата на ПОтв, прочее, предаванията се излъчват също на живо, в реално време. И ето, сега трябва да измисля въпрос за първото предаване, а за второто (понеже често зрителите не смеят да разкажат свой личен казус и дори мълчат!), трябва да събера от имейла ми вече поставени ми въпроси, да разпечатам откъсите от писмата им, които да прочета в ефир и да ги коментирам (консултирам) след това. За предаването "На Агората..." още от миналата седмица съм поканил адвокат Тодор Димов да ми бъде събеседник, ала тия дни не можах да се свържа с него (по телефона), да видим дали замисленият наш разговор ни в студиото днес ще се осъществи. Ако той не дойде аз трябва имам резервен вариант. Още не съм измислил тема, но ще е нещо във връзка с идващия наш "национален" празник 3-ти март, той по-скоро е анти-национален празник, по моето възприятие, щото разделя нацията ни да две враждуващи половини - и едва ли някога ще я обедини. (Нацията ни ще се обедини само ако друга някоя дата, примерно 6 септември, 22 септември, 24 май и пр., бъде обявена за най-важен национален празник!). Затова

Какво всъщност празнуваме на 3-ти март?

е един подходящ въпрос за дискусия в предаването, но ще мисля и за по-подходящ (минути преди предаването аз обикновено измислям въпроса или темата, такъв е моят подход, не обичам... социалистическото планиране още от дете!). А за второто предаване ето какви въпроси и проблеми намирам в имейла си (поставени са ми през последната седмица):

1.) ... Господин Грънчаров, намерих на едно място съобщение за това, че консултирате хора по чисто лични казуси. Които при това са трудни, мъчни за решаване. Така пишеше там... Моят казус е точно такъв. Със съпругата ми живеем от близо 30 години, децата ни са големи и самостоятелни вече. Общо взето винаги сме се разбирали досега. Напоследък обаче тя много се промени. Стана раздразнителна, смени работата си, държи се особено с мен, вече не сме си така близки, не споделя с мен, отчуждихме се сякаш. Подозирам я че си е намерила любовник, нищо че е на 50 години. Какво да правя, има ли надежда да спася брака си? Срамота е да се излагаме пред децата и внуците си на тия години! Тя е като пощръкляла! Кажете ми какво да правя?

2.) ... Имам голям проблем. Хазартът. Много се увлякох по моментните лотарии, талоните за търкане. В главата ми се върти една мисъл: че мога да спечеля голяма сума пари, с която да си уредя живота. И живота на своите деца да уредя. На 35 години съм. Гонейки голямата печалба аз хвърлям луди пари за купуване на талони. Щом ми попаднат някакви пари, една сила, сякаш ме е обсебила, ме тласка към първия павилион на ЛАФКА, където си давам всички пари, талон подир талон! Страшно е! Даже често пари за храна нямаме заради тия талони! Нищо не печеля обаче, печеля дребни суми, но това още повече засилва копнежа ми за голямата пара! Едно 200 000 лева ще ме оправи, да де, ама само другите печелят, аз нищо не печеля! Ще полудея вече! Моля ви, помогнете ми!

3.) Приятелката ми ме използва. Тя е на 18 години, аз съм на 25. Но се чувствам използван за всичко, и за пари, и тялото ми използва, използва ме да й доставям удоволствия. А иначе на моменти усещам, че сме си чужди душевно. Не смея да й кажа нищо по въпроса. Тя явно има други ценности. На мен ми е тъпо, че допуснах да се влюбя в момиче, което не е достойно за моята любов. Господине, моля Ви кажете ми: може ли тя някак да се промени? Има ли надежда да се промени? Тя има и добри качества, но е много несериозна. Когато опитам да почна сериозен разговор с нея тя не може да ме разбере и ми казва: "Ти пак ли превъртя?". Аз за нея съм нещо като играчка или като... ходещ вибратор, който при това й дава пари! На моменти съм отчаян. Да скъсам с нея нямам сили. Хем я обичам, хем на моменти се отвращавам от нея. Май започвам наистина да превъртам? Можете ли да ми помогнете?

4.) Стресирана съм, потисната съм, нямам настроение. Не ми е известно каква е причината. Съпругът ми не ме разбира, той си има своите занимания, а аз съм самотна. Децата са моето основно занимание, всичко давам за тях, но напоследък, когато не съм заета с децата си, ме връхлита стресът. Силно съм обезпокоена от нещо неизвестно за мен. В такива моменти даже не ми се живее. Ако не работя, ако не съм заета с нещо, тогава идва кошмарът при мен. Сънят ме не е добре, често се събуждам и не мога после да заспя, въпреки умората си, това става най-вече нощем, когато децата спят. Дали да не ида при психиатър? Прочетох обаче, че моя проблем е чисто психически, душевен, затова по-правилно било да се срещна с психотерапевт. Вие такъв ли сте? Ако можете да ми помогнете, ще Ви бъда безкрайно благодарна! Моля само да не споменавате името и фамилията ми по телевизията.

5.) Често съм твърде недоволен от себе си. Много съм критичен към себе си. Старая се, ала задоволство от себе си не изпитвам. Максималист ли съм, какво съм, но не се харесвам. Външността ми е напълно приемлива, даже ме смятат за симпатичен, а аз не се харесвам. Оценявам се като слаботелесен. Искам да имам големи мускули. Но тялото ми е такова, че едва ли ще мога да ги направя. Момичетата ме харесват, но аз съм плах с тях. На моменти си мисля дали пък не съм почнал да ставам... гей? Забелязвам, че силно ме впечатляват мъже и момчета с хубави, напомпани мускули. Ако съм на път да стана гей може ли някак да се предпазя от тази моя наклонност? Само на 18 години съм. Може ли човек от гей да стане нормален? Аз още съм девствен на моите години, това не е ли ненормално? С момичетата си общувам съвсем нормално, но някак си не ги възприемам като сексуално привлекателни. Може ли от мастурбиране да се полудее?

6.) Във фирмата, в която работя, не ме ценят. Подлизурковците, дето се въртят около шефката, са ценени, получават по-приятни задачи, тях пращат в командировки в чужбина, а аз не съм подлизурко. И съм много способен. Но не успявам да се изявя. Какво да направя, как да победя прекалената си скромност?

7.) Господин Грънчаров, чета блога Ви, следя и предаванията Ви. Възхищавам се на ума и на добротата Ви. Какво най-много е допринесло да станете такъв, какъвто сте? Много книги ли сте прочел или нещо друго Ви е повлияло? Бих желал да стана умен и добър като Вас, най-вече умен. Има ли смисъл да следвам философия? Аз съм Ваш ученик от "ТЕТ Ленин", сега съм 12-ти клас, преподавахте ми етика преди да Ви уволни директорката. Ако се върнете сега ще бъде голям фурор в нашия клас, всички Ви очакваме. Не е ли време директорката да се маха?

8.) Как човек преминава от мислене към действие? Как става свободен и в поведението си? Може ли човек като мен (на 30 години) да промени из основи личността си? Нерешителен, безволев човек съм.

9.) Силно емоционална съм. Умът ми е подвластен на чувствата. Моите решения винаги се диктуват от чувства, не от трезва разсъдъчна преценка. По тази причина често греша и след това много съжалявам. Моята импулсивност ще ме погуби. Как да стана по-разсъдлива? Има ли надежда да се променя? Ако ми помогнете, ще Ви бъда много благодарна.

И така нататък. Има още имейли, поставящи още проблеми, но засега толкова. Предостатъчни са тия въпроси не за едно, а за няколко предавания. Ще опитам днес да почна да им отговарям. Хубав ден ви желая! Гледайте ако имате време и двете предавания. Ще бъдат интересни, предполагам.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo