Моят приятел от далечна Австралия тази нощ ми е написал писмо, което е наречено BREXIT & AIG = Totally hopeless... ; какво ми пише в това свое писмо можете да прочетете ето тук:
Способни ли сме ний, българите, на благородство от най-висока, английска проба?
А аз му отвърнах ето как (слагам го и отделно, щото смятам, че съм казал неща, важни не само за него, а и за всички):
Здравей!
Избухването ти по мой адрес, уж в защита на англичаните, показва тоталната ти ценностна обърканост (благодарение на комуноидно-путинската безпътица, в капана на която се мята бедната ти душа). Нима да правя анализ на изказването ти, щото щадя достойнството ти. Приятели сме все пак. Но ще кажа нещичко, белким ти помогна да осъзнаеш някои най-прости истини.
Аз какъв съм философ, какви са моите "глупости" и прочие не е тема, която ме вълнува. Други неща са принципни, ала точно те ти убягват, явно са недостъпни за кривата ти оптика. Случай сега, чети сега:
Англичаните не само са истински свободни хора, но те имат най-голяма заслуга за пренасянето на великата идея за свобода чак до най-последното кътче на земното кълбо. Благодарение на англичаните съвременният свят знае що е това свобода, тяхна е заслугата за това, благодарение на тях нации като американската (най-вече!!!), пък дори и индийската (Индия е цял свят!) берат и се наслаждават на плодовете на свободата. Затова англичаните (и американците, които са нещо като венец на английския дух!) са така силно мразени от враговете на свободата. Каквито в днешно време са путинците, а преди бяха комунистите. Между путинци и комунисти нема абсолютно никаква разлика, само дето путинците са още по-големи изроди от комунистите!
Аз като доказано свободен човек няма за какво да жаля или да упреквам англичаните, пък и те не чакат това от мен, свободният човек е горд (нещо, което несвободните, непознаващите свободата изобщо не знаят що е). Аз имам ПЪЛНО ДОВЕРИЕ на англичаните и съм НАПЪЛНО УБЕДЕН, че те ще успеят да намерят най-добрия, най-верния, най-разумния изход. Щото това нещо те са го доказали с цялата си история.
Ние, свободните хора, се разбираме и без думи даже. Затова нема за какво да обяснявам позицията си, примерно, на англичани. На истински англичани. Между другото, вземи прочети ето това:
И помисли над написаното. Не съм го писал аз. "Съвсем случайно" тази сутрин ми го прати една приятелка. Таман да ти отговори на теб. Много ми е интересна реакцията ти. Дали ще наречеш авторката с обидни думи? Или ще й се възхитиш? Тя разбира това, което на теб обаче не ти се удава. Много жалко е това. А ти живееш в Австралия и Нова Зеландия, страни, които са пак английско творение и изобретение; не аз, не и тя, живеем там!!! Боже мили, какво става с душите на ония, които още не могат да се очистят от комунистическата отрова?!
Толкова засега. Темата е огромна, но много думи не са нужни. Отвори поне малко сърцето си. Умът пречи на разбирането. Без сърцето умът произвежда само щуротии и идиотщини. Сърцето показва вярната посока на търсенията на ума. Ето това нещо само философията може да ти го даде. Напълно си бос по философия, там ти е проблемът. Обучавам те толкова много време, а не зацепваш. Най-ценния смисъл на писанията ми ти убягва - или го сфащаш съвсем превратно.
Но нищо де, понякога по-бавно стават нещата, понякога се иска време за да избълваш отровата от сърцето си, която проклетият комунизъм е налял там... и то в най-хубавите за човека години, младите години...
Не вини мен за това или онова, касаещо теб самия (примерно за неразбирането си!), а потърси грешката и проблема в себе си...
Хубав ден ти желая! И приятен уикенд! Бъди здрав! Не се ядосвай толкова на това, което ти пиша. Повтарям: опитай се да слушаш сърцето си, не ума. Умът лъже, сърцето никога не греши. В него, според Свещеното Писание, са именно "изворите на живота". Това е заглавието на моята главна философска книга, която упорито не щеш да прочетеш. Щото безсъзнателно чувстваш, че тя ще те спаси - като безжалостно изтръгне от душата ти комунистическата отрова...
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
6 коментара:
Аз пърдя...не пея... и по-ми улеква... щото съм пълен с газ. Кат пръдна, пърдя кат цуф тромбон... жалко, че не мъ чувате. Мойта пръдня е полифонична, тоест, на два гласа:идин висок, и идин нисък. Обикновенно завършва с ниския:докат високия заглъхва ниския просто експлодира...страх ме е, понякога, да ве се накензам, на последните ноти. От една страна, окензването е добро, внася одор и интимност в мелодията, прави я по-истинска. От друга...цапам се. Затова се стремя да спра ниския навреме, тъкмо като пропусне малко одор. Трагедията тук е че най-миризливите пръдни са и най-тихи, почти не се чуват. При тях музикалното отстъпва на сензорното... на кратко: нема идеални пръдни, нема и идеални певци. Който обаче умай умей га...пръц!
Грънчаров, свалям ви шапка: по-голям любител на клишетата и генерализациите от вас НЕМА. Туй нюанси, туй индивидуални различия - тия неще не чинят за вас счупена пара. Повечето хора са като вас, но не в същата степен.
До другарката, дето се мъчи да се представи на "учена", с извинение, напъвайки се да използва учени думи - като "генерализация" (иде от "генерал"!), явно сичко, що има пагон, в нейното бедно съзнание е велико! :-)
Другарко, аз съм философ, а що е философ и философия, е нещо, което не ти е дадено никога да разбереш. Философът не се вълнува от подробности, за него е значима единствено същината, истината, понятието, идеята, ей-такива "маловажни" за дебилите неща го вълнуват, панимаете хоть немножко?
"Нюансите", другарко, без основата, без същината си, са тарикатщини, служещи за увъртане и за криене на истината, с оглед мухльовците да поверват на лъжите на изпечените лъжльовци, комунисто-комуноидите, дека претендират, че са много "учени". Толкоз за теперь... Падумайте хоть немножко, другарко таваришч...
Който не умее да сфаща нюансите, не умее да сфане и същината. Илимянтарну. :)
Другарко, точно обратно стоят нещата: нюансите са нюанси именно благодарение на същината. Без нея няма как да бъдат сфанати нюансите. Не се напъвайте да мислите, щот не Ви се удава.
:-)
Публикуване на коментар