Задължително ли е честният човек да живее в мизерия?!

Политиката наистина е "изкуство на възможното". Насила, с принуда няма как да направиш дори един-единствен човек демократ или разумно (свободно) мислещ човек, а какво остава да пробваш да промениш манталитета на цяла една нация?! И то на нация, която доскоро е живяла в условията на комунистическата тирания (сиреч, хората масово не разбират що е това свобода, достойнство, отговорност и пр.).

И тук е трагедията на демокрацията и на демократите, на демократичните политици (и граждани): ако опиташ принудително да осъществиш визията си за промяна към добро ставаш революционер, а не политик.

Каква е тогава ролята на автентичния политик-демократ (същото трябва да прави и съзнаващия собствения си интерес гражданин!), какво той трябва да прави? Да стои да чака манталитета на народа да се променя (под напора на живота, историята и съвременността) цели столетия ли?!

У нас тотално обърканият в умствено, идейно и ценностно (морално) отношение народ припозна в недоразумението Боко Борисов своя "естествен лидер", твърде много напомнящ му диктатора Тодор Живков. И ето, избира си го за управник вече за кой ли път. Боко (и боковците, мутантите, слугите около него) съвсем не разбира що е това власт, що е демокрация, що е право, що е законност, да не говорим за това що е разум, що е справедливост и прочие "демократични лигавщини"; за сметка на това он прекрасно разбира що е това далавера, що е тарикатлък, какви пинизи требе да се правят че да превръщаш народа в послушно стадо и прочие.

Разбира се, на Боко му помагат кукловодите (от ДС), на които той е оръдие и слуга. Деградацията, деморализацията във всяка една сфера на живота ни е тотална и катастрофална. Особено тежко е положението в духовната, в културната, най-вече в образователната сфера, която има непосредствена роля за промяна на гибелния манталитет; е, такава промяна у нас за момента е невъзможна, тя е блокирана (да не говорим каква е ситуацията в медиите, които също така имат огромна роля за бетонирането на плачевното, на гибелното мутро-комунистическо статукво. Разбира се, никаква алтернатива не е БСП, БСП и ГЕРБ са двете ипостаси, са двете лица на единния ченгесарско-комунистически властови мастодонт ГЕРБСП, в който ролите са разпределени, на БСП е поръчано да се преструва че е "опозиция", ГЕРБ се преструват, че управляват (без изобщо да разбират що е да си управник, коренът на тази дума е ПРАВО!), а двете заедно имат поръчка да играят един "демократичен", моля ви се, театър или цирк (да ме извиняват театралите и циркаджиите, че ги сравнявам с тия... маймуни!).

Тия дни разговарях пределно откровено с неколцина колеги, учители от училището, в което моя милост от години се опитва да инициира процес на непосредствена и практическа реална демократизация-декомунизация на отношенията в училищната ни общност (става дума за общността на пловдивската ПГЕЕ, известна сред гражданството на Пловдив като "ТЕТ Ленин"), ние там с група граждани се мъчим, след второто ми опраскване-уволнение, да инициираме "кръгла маса по демократизацията", с участието на небезразлични към образованието граждани, от една страна, и на училищното ръководство, на представители на "сплотения колектив", на учители е и на учениците. Какво и да е, тези наши периодични срещи се превръщат в невероятно изразителни театри на абсурда, е, този път директорката ми заяви (отидох сам), че не желае да се среща с небезразличните граждани щото "има грипна ваканция", а като доведох все пак гражданите, тя счете за нужно да се скрие в близкия ресторант (където със своите властови подгласнички обядваха дълго и сито, очевидно в ресторанта грип няма поради леещия се алкохол, знам ли?!); да, ама не, като отидох сам, се случи така, че тъкмо с тъй любезната (не)диалогична директорка разговаряхме на раздяла в коридора, отгоре по стълбите се появиха трима учители, двама по физкултура и един инженер, учител по специалните предмети. Е, аз провокирах колегите си (бивши) на дебат като им казах:

- Приятели, ако обичате кажете на г-жа директорката, че непрекъснато си позволява да прави грешки, нима не искате да й помогнете? Тя греши, вие забелязвате това, ала си мълчите: нима сте й врагове, нима не ви е мъчно, че оставяте училището да се свлича в провала?! Аз единствен си имах добрината да й казвам, че греши, тя се зафана да подготвя опраскването ми, вие гледахте сеирището и мълчахте, пазейки си хлебеца, нали така?! Ето, обаче Видов ден май наближава, няма ли да се срамувате един ден от своето тъй малодушно поведение?!

В този дух им казах няколко изречения, а те ме гледаха сащисани; физкултурниците онемяха (от наглостта ми да говоря такива неща пред тъй любимата им директорка!), а пък инженера, притиснат така фронтално, не можа да измисли друго и почна да говори ето какви идиотщини, да ме прощава, но аз така възприех речта му:

- Кой си ти да ни говориш така бе?! Я го виж ти, каква наглост проявява?! Ами ний не ти щем шибаната демокрация бе?! Какво, насила ли ще ни променяш?! Не щем я това е! На нас пък ни е по-хубаво без демокрация! А ти откъде-накъде ще се мислиш за по-умен от нас?! Какво като си философ, да не си фанал Господ за... шлифера?! На нас пък така си ни харесва, ето, така ще си се държим, няма да правим това, което искаш от нас! Били сме неразумни, еми така искаме, така ще си правим! На нас така ни харесва! Айде махай ми се от главата! Ти вече си аут, още ли не си го разбрал?!

В тоя дух говореше бившия ми колега, с когото, в интерес на истината, много пъти сме дискутирали какви ли не проблеми (в учителската стая, преди опраскването ми), по повечето сме стигали до пълно разбирателство и съгласие, нещо че той е със съкровени леви разбирания (какви други разбирания да има освен леви?!), а пък аз съм антикомунист, но това не ни е пречило да дискутираме, макар и оживено и разгорещено, но общо взето ползотворно, да се изразя така. Разбира се, това ставаше когато наблизо нямаше некой от началството, има ли некоя от шефките, той се държи коренно различно, но да оставим настрана тази нашенска тъй разпространена особеност. Та и този път стана така, докато шефката стоеше до нас, "дебатът" ни стана крайно разгорещен, принудих се да посрещна фронтално тъй грозната му атака, но въпреки това му казах доста истини де, от които той почна да омеква лека-полека даже и в присъствието на директорката; ала в момента, в който отегчената от дебата ни директорка си тръгна, ний продължихме, вървейки към стълбите и към изхода, да дебатираме, но вече съвсем в друг дух; е, тогава той вече в значително по-неагресивна форма разговаряше с мен, почнаха да се обаждат и колегите-физкултурници, но възловият момент беше този: народът, "колективът" не знае що е това демокрация и се плаши от нея, втълпил си е, че тя е нещо "страшно и опасно", а пък свободата в техните представи се асоциира с пълната анархия, т.е. с абсолютното зло. И по тяхната логика е по-добре да се примирим с абсурдите на известното, отколкото безразсъдно да се фърлим в кошмарите на неизвестното. И ето сега в тази връзка какъв проблем искам да поставя, моля да положите известни усилия да вникнете във верния смисъл.

В техните очи моя милост се възприема като някакъв "революционер" и дори "анархист", който иска да развали тъй уютния им свят, с който са свикнали - и да ги прати, повтарям, в кошмарите на неизвестното. В този смисъл тия хора, излиза, са нещо като "консерватори", които искат да запазят уютния си свят на добре известната ни комунистическо-комуноидна и бюрократична авторитарност, в който ценността на индивидите се мери според приближеността им до властта: който е на власт, той е винаги прав, който пък (като моя скромна милост), е неприятел, е ненавистен на властта, такъв човек, разбира се, не е изобщо прав, нищо че понякога, тъй да се рече, казва и верни, правдиви думи. Общо взето в очите на тия нашенски доморасли "консерватори" страшни индивид като моя милост са твърде ненавистни, повтарям, и то само щото искат да разрушат тъй добре познатия им уютен свят на комуноидността. А пък приказките ми за демокрация и то не каква да е, а именно РЕАЛНА, ПРАКТИЧЕСКА и пр,, се асоциират със самия кошмар, който всичко ще разруши. Да, свободата ще прати по дяволите техния "най-добър от всички възможни светове", ако ми позволите да ползвам израза на Лайбниц. Другите, останалите възможни светове, особено пък светът на свободата, са така плашещи, че ний продължаваме с най-висше удоволствие да се излежаваме в своята комуноидна кочина. Е, голема работа, че като нация сме биле най-бедни и най-унизени, но нали все пак редовно ни сипват плюскане в коритото?! Щом има за плюскане, сичко е наред, нали така? За единия хлебец и душата на дявола ще си продадем ако требе, нали така? Да живей властта, която ни дигна заплатите, да ни е жив и здрав г-н Премиеро, дека ни даде още парички, он, милият, мисли за нас! Те така изглеждат работите в очите на нашенските доморасли "консерватори", а пък моя милост в техните очи, предполагам, е "гнусен соросоидно-еврогейски либерал", нали така се изразяваха въпросните дебили по форумите?! Е, кажете сега, как да не го опраскаме тоя Грънчаров след като е деградирал до такова ниво, че се е гушнал с най-заклетите врагове на нашия тъй уютен комуноиден свят, пардон, с нашата тъй уютна комуноидно-"консервативна" кочина?!

Та за значи съм в техните очи хем "либерал", хем "революционер", който се опитва да им разруши кочината, сиреч, се представям и като войнстващ, моля ви се, антикомунист и демократ; не му стига, че е "либерал", ами и като капак на всичко е и демократ; то за едното само си заслужава да го убиеш, а той три-четири извратености една до друга е наредил!! (То и Хитлер, моля ви се, се беше прочул с изказването: "Не му стига че е евреин, ами като капак на всичко е и комунист!"!) Сега разбирате ли кои са, тъй да се рече, психологическите корени на путинщината, която и у нас пълзи и напредва (в душите особено) всеки ден?! По моята теория путинизъм е равно на дебилизъм, равно е също така на пълно оскотяване на човека, на пълно обезумяване най-вече е равно, това е бесовщина, в сравнение с която дори и автентичният комунизъм изглеждаше навремето що-годе по-приемлив, щото комунистите поне бяха "принципни": застрелваха направо човека, който не е комунист или поне не грухти от задоволство пред прелестите на комунизма, а днешните путински изроди подлагат враговете си на значително по-мъчителна смърт, било чрез отравяне с радиоактивни бавнодействащи отрови, било с химически или биологически "новичок", било с умъртвяване чрез мутренско опраскване от работа и съпровождащата го бавна гладна смърт, смърт от унижения и прочие, все пак убиването чрез психологически средства е най-мъчителното, едва ли ще ме разберете в случая, няма как да ме разберете щом не сте го преживявали същото това - и едва ли ще го преживеете де, щото който слушка - папка, нали така?!

Аз все още имам намерението си да "допиша" своята книга за демокрацията, която временно бях изоставил, а всъщност, като се замисля, разбирам, че продължавам да пиша всеки ден, толкова силно ме е овладяла тази мания да разчопля същината на това, което е демокрацията - и докъде водят нашенските родни тъй каменисти и дори трънливи пътища към нея. Ето, вчера бях на среща с евродепутата от ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ (от ДСБ) Светослав Малинов, там чух доста интересни неща, за които едва ли днес ще имам време специално да пиша. Между другото читателите на този блог добре знаят, че аз лично имам едно силно разочарование от г-н Малинов, щото той даже не благоволи с една дума да ми отговори на многократно изпращаното мое писмо до него, писмо, в което аз го помолих за известно съдействие за решаването на моя казус, на казуса с моето безпрецедентно нагло изритване от образователната система; вчера, разбира се, се въздържах да го попитам защо така се е получило, майната му, оставих своето лично разочарование настрана, не пожелах да правя и там скандал; иначе впечатлението ми е, че Светослав Малинов е изключително умен човек и дори опитен политик, очевидно неговата политическа опитност е причина така стоически да се въздържа да се свързва по какъвто и да било начин с тъй странни (за нашето толкова прагматично време) идеалистично настроени индивиди като моя скромна милост; да, тази трябва да е причината, такива "ненормални" индивиди като мен, за които човешкият морал значи нещо, изглежда са доста неприятни за политиците, които даже се афишират като "десни", "народни" и не знам си какви още; подхвърлям тъй неприятната тема за морала тук, а не вчера на срещата, щото ако се бях обадил там, щеше да настъпи същински вселенски катаклизъм или стълпотворение; аз открай време много трудно се разбирам с политиците, направо казано, изобщо не се разбирам с тях. Но ще пиша по тия проблеми отново и друг път, живот и здраве да е само. Сега само подхвърлям нещичко по този най-значим за мен пункт. въпреки всичко, да заключа: Светослав Малинов е не само умен, но дори и мъдър политик, умее и да говори, а и, предполагам, да действа, даже в един момент си помислих, че ако той именно някога стане премиер на България, едва тогава България може би ще почне да се въздига истински, помечтах си на воля интелигентен и образован човек като него някога да стане български управник, пък в един момент осъзнах и това: да, Малинов е даже мъдър политик, за жалост обаче е мъдър с някаква своеобразна ПОЛИТИЧЕСКА МЪДРОСТ, която дори и да е европейска по духа си, пак е политическа, а като такава е доста ощетена (но да не придиряме сега толкоз, нема идеални неща на този свят и в този живот!).

Тъй, излиза, че по-идеалистично настроените индивиди като моя скромна милост в днешното ни объркано, на за сметка на това прагматично време се възприемат хем като опасни бунтари (революционери), хем като... "психично ненормални", хем като "екстремисти", моля ви се, да не говорим за това че се възприемат и като "съвсем пропаднали в морално отношение еврогейски либерали" (!!), да, нека да бъдем пределно откровено, нали така, хем, като капак на всичко, ни възприемат и като проклети "демократи" и "демократизатори", които искат да провалят, да съсипят решително нашия тъй уютен комуноиден рай (особено в такива недокоснати от ветровете на демокрацията острови на комунизма като капсулиралото се изцяло, но за сметка на това още повече многострадално българско образование!). Откъдето и да ме погледнеш, съм толкова лош човек, че заслужавам не само убиване, ами дори и... изкормване, не знам точно, но е факт, че от такъв лош човек бягат всички, дори и моите идейни и политически "приятели", така да се каже, да, изоставен съм дори и от порядъчно отвратилите се от мен дейци на свободното, на демократичното образование и училище. Все пак всички са значително по-благоприлични от мен, така да се рече, докато аз съм потънал, както сами виждате, в какви ли не крайности. И по тази причина всички се държат на порядъчна дистанция от мен. Нищо де, остракирането на философите и в древността не е било толкова рядко, нали така? То си ми е на мен лично открай време познато. Дали обаче тук да не опитам да кажа нещичко на г-н Малинов, знае ли се, може пък да достигнат най-после до неговия тъй изтънчен европейски слух и моите тъй неприлични, моля ви се, стенания?! Да, идеята си струва, ще се върна към нея след малко. А преди това искам да кажа нещо друго, което по превъзходен начин ще се свърже с досега казаното.

След срещата с Малинов с един мой млад приятел (Ники Димов, блогър в областта най-вече на земеделието и на цветарството, който съвсем не е аполитичен, нищо че вероятно ви изглежда такъв, това е момчето, с което чат-пат пеем народни песни!) ме чакаше отвън (той беше извънредно на работата си, но се върна като си я свърши!) и с него заедно се запътихме пеша към дома на някогашния велик депутат Христо Марков, момчето се знаеше с него от протестите срещу Орешарски; минахме пеша комай целия град и се довлякохме най-после до блока, в който той живее. И там го заварихме с един друг негов (политически) приятел, за когото сега няма да пиша. Поговорихме си добре, а младежът Ники в един момент ни каза ето тия думи:

- Разбирам, че който у нас е честен, той е беден и живее в мизерия, този извод си правя; но за сметка на това мошениците очевидно са не само твърде богати и успешни, но и са на-уважавани!

(В този момент, в който бях написал горното, ми звънна телефона, прекъснах писането. Ето какво си казахме с човека, който ми звънна:)

(Ще продължа текста си в друго време. Желая ви хубав ден!)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo