Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 7 февруари 2019 г.

Дебатите около Обръщението за махането на паметника на Альоша и поставянето на негово място на паметник на Левски стават все по-разгорещени!


По повод на Интелектуалци: Паметникът на Альоша е гавра! Махнете го и сложете Левски! (Източник: Plovdiv24.bg) вече втори ден се водят най-разгорещени дебати (вижте коментарите там); ето какво сметнах за нужно да кажа там, за да налея още малко масълце към и без това тъй буйния огън на дебатите:

МОЯТ КОМЕНТАР ТАМ (И ВЪВ ФЕЙСБУК): Интересно е, че продажната комуноидно-русофилска многострадална душа за Альоша не само душа дава, но е способна дори и... дупе да даде; да, душа дава, но Альошката не дава; отечеството си продава, но Альоша не дава!

Даже и срещу Апостолът на свободата Левски е способна да излезе за да запази Альошката, символът на тяхната престъпна и тъй крадлива власт - щото без завоевателите и окупаторите альошовци комунистите щяха да видят власт у нас на кукуво лято!!!

Вижте коментарите, пък си правете извода на какви патетични идиотщини е способна въпросната комуноидно-рубладжийска продажна душица, способна да проституира с всичко свято, с всичко българско...



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

1 коментар:

Анонимен каза...

Не се горещете чак толкова за някаква си скулптура. Явно нямате нищо интересно в живота си, та да се хванете за това. Колкото и да си проветряват устата псевдоинтелектуалците, паметникът няма да бъде махнат. Всички приказки са излишни. Гледайте си по-добре пенсията и не се стягайте толкова.