Починал е проф. Иван Куцаров, Бог да го прости! Беше декан когато аз станах асистент по философия в ПУ...
Той също така имаше и неоценима заслуга за опраскването, за изгонването ми от ПУ (когато се разбра, че не съм "от наште"). Но аз злоба към него не тая, напротив, благодарен съм му: ако другарите не ме бяха опраскали, днес нямаше да съм Ангел Грънчаров, а щях да съм, може би, една най-банална "академична", с извинение, мижитурка - пък макар и титулована!
А иначе наистина е твърде недълговечна земната власт - и земната слава...
Идат избори и Кметът бърза с ремонта на площад "Централен"...требе едни милиончета да бъдат изхарчени, пардон - окрадени...
Поклоних се пред Паметника на жертвите на комунизма в Пловдив, който е на площад "Стефан Стамболов". На същия площад е, на който в новогодишната нощ предатели-мерзавци водеха хорото, държейки... руския флаг, а народът рипаше без да подозира гаврата.
Паметникът на окупатора Альоша продължава да стърчи като гнусен фалос над хилядолетния ни град, показвайки, че изнасилената българска нация вече не знае нито що е чест, нито що е срам...
"Лорд", с извинение, Евгени Минчев, надут като пуяк заради "величавостта" и *звездността" си, вървеше по Главната улица на Пловдив, а някои дебили го спираха, молейки го да увековечат досега си с него като си направят снимка. "Лордът" се лезеше като развалена овча глава и се снимаше с ликуващите уроди. Защо не вземете да си турите тоя Минчев за президента да ви оправи най-после?
Налага ми се да заложа единствената ми ценна вещ - късметлийският ми пръстен, който нося от много години: трябва да оцелява някак моето семейство.
Дотук мутренската власт доведе един възрастен учител по философия и гражданско образование, опраскан, изгонен от работа заради това, че си вършеше любимата работа най-качествено и най-съвестно...
Дойде момента да заложа последното си скъпо нещо, моя късметлийски пръстен, дето ми е на ръката вече толкова много години... Трябва да се оцелее някак...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
9 коментара:
Няма "късметлийски" пръстени. Има само суеверни старци.
Ами, живеят си хората, радват се на живота.
Кметът на Пловдив пее с Ивана, гражданите се снимат с лорд Евгени Минчев, държавните служители хапват пържоли в ресторантите и чакат с нетърпение лятото, за да отидат на заслужен отдих на море или планина, или на екскурзия в чужбина...
И само един Ангел Иванов Грънчаров не може да си намери място под слънцето и поради липса на други смислени занимания, по цял ден се чуди с кой още не е ходил да се разправя, че да подаде още някакъв сигнал до някоя институция и с някой за нещо да се заяде.
Ех, другарко, другарко, как може да сте толкова злобна ма?! Ангел Грънчаров отдавна си е намерил мястото, и то такова място, каквото Ваша милост даже и не може да мечтае. Но пустата злоба Ви трови душата, другарко. Направете нещо да се освободите от нея. А иначе Вашето свинско "щастие" в кочината не е толкова престижно колкото си представяте вий, комуноидите.
Не съм човек , който трябва да ви дава съвети , но трябва да си намериш някаква работа и да чакаш по добри времена !
Blaga Krumova
Аз съм учител. Моята работа, която съм работил цял живот, е учителстването. Това е моето призвание, моят Божий дар е този. Друга работа не ща да търся. Не може бюрократите на власт така да се гаврят с хора като мен. Боря се за правата си, така грозно потъпкани. Това също е работа. Вярно, никой за това не ми плаща. Но за нас, философите, парите не са най-главното. Най-главното за нас е свободата - изворът на всичко за човека. Ето, за свободата (и и за правата) си се боря.
това направих преди години с сватбените ни халки...всичко добро предстои
илиян хаджиев
Това направих и аз с всичкото купено от Либия злато, няколко години след като се прибрах в милата ни Родина. Трябваше да се преживява някак, да се издържат децата и семейството. После дойде ред на жилището. Единственият път, беше отново чужбина. :-(
Snejana Kozumova
Ако предадеш всичките си книги и списания на вторични, ще вземеш някой лев. Моля.
Е, каква чест у мъж с разпран задник и у жена с вход като магистрала? Та когато постоянно се изнасилва човек той взима че свиква и се приема като фактор във времето. Чета за издевателствата на комунизма в СССР по времето на Сталинския период и оставам потресен от абсолютната идиотщина на човекоподобните същества, способни да се изгаврят с човека до степен на абсолютна безпаметност. Та същите идиотизирани съветски човекоподобни се размножават в нова форма на българска почва, приемайки същата уродливост от техните "братушки" и двойни осво... пардон - поробители, сътворявайки най-големия в Европа атентат, до атентата на гарата в Болоня, взривявайки църквата "Света Неделя".
Димитър Атанасов
Публикуване на коментар