Приятно гледане, приятни размисли!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
10 коментара:
Стига с тия предавания! Отиди с букет цветя да занесеш на директорката Атанасова за 8 ми март, а и също е прошка тази седмица поискай и прошка, белким да те върне на работа!
Говориш пълни глупости!
Говориш пълни малоумщини, как не те е срам ?
Не осъзнаваш ли, че излагаш себе си и цялата телевизия ?
Не мога да повярвам как се дава трибуна на подобни хора ...
Другарко, благодаря за комплиментите, ама просто немаше нужда! :-) Вашите понятия, другарко, са така изопачени, че всяка Ваша хула за мен е страхотен комплимент. Макар че, повтарям, нема нужда да ме хвалите толкова. Респективно, ще умра от срам ако някога Вие специално за нещо ме похвалите. Така че благодаря Ви за насърчението!
Здравейте, г-н Грънчаров. Аз съм психолог с дългогодишна консултантска практика, която е насочена главно към работа с деца и юноши. Но бих искал да кажа само едно - семейното консултиране относно проблеми на хора, които не сте срещали дори, е меко казано несериозно и непрофесионално! Това Ваше поведение граничи точно с тези "ясновидки", за които говорихте в началото на видеото. Моля, въздържайте се от подобни "съвети", защото не просто може да подведете някого, не просто може да навредите на някого, а и създавате лошо име на нас - психолозите. Благодаря!
Здравейте, госпожо "дългогодишна консултантке по психология",
Благодаря Ви за съвета! Аз пък съм дългогодишен философски консултант. И дължа да Ви уведомя, че ние, философските консултанти, за разлика от други консултанти, не поставяме като водещ приоритет вземането на пари от консултираните. Ние държим най-вече да помогнем. По тази причина съвсем не е задължително да сме се срещали непременно с тях. Нашето разбиране за професионализъм е очевидно различно от Вашето.
Коментар от "дългогодишна консултантка по психология":
Г-н Грънчаров, не знам защо решихте, че съм от женски пол, може би има някаква необяснима философия зад това решение?! Грубо от Ваша страна и то точно на 8-ми март... Но това е друга тема. Личният Ви живот не е моя работа.
Нека да поясня - моята практика е изградена изцяло от работа в социални услуги в общността, както и от социални услуги от резидентен тип.
Ние, алчните психолози, работещи в социална услуга, получаваме минимална работна заплата, а в същото време работим с над 30 деца и семейства месечно, като много рядко ползваме почивните дни, познати Ви като "събота и неделя". Ние работим с хората, които други специалисти окачествяват като "загубена кауза". Как не ни е срам да сме алчни за тези 550лв. месечно?!
Но да се върнем на истински важните неща, които провокираха и първия ми коментар. Коментарът Ви, че съвсем не е задължително да сте се срещали непременно с хората, които консултирате, меко казано ме шокира. Като философ би трябвало добре да знаете колко комплексно е човешкото същество, както и човешките отношения. Ако 5 изречения, прочетени от лист хартия, Ви стигат да разберете и дадете решения (и то какви) на проблемите на дългогодишна семейна връзка, то наистина нашите разбирания за професионализъм са доста различни.
А като си говорим за подкрепа - кога беше последният път, в който влязохте в циганска къща в извън регулация? Кога последно подкрепихте процеса по осиновяване и видяхте усмивка върху лицето на дете, което повече от 10 години е мечтало да има родители и най-накрая е осиновено. Кога последно проведохте обучение на приемни родители? Кога последно дете с нарушение от аутистичния спектър се изходи на панталона Ви в началото на работния ден? Кога Вашето философско консултиране даде резултати, различни от общи размишления, попаднали (поради някаква причина) върху умрели дървета? Може би сте чувал поговорката "Дела трябват, а не думи"?
Иначе пишете много грамотно и увлекателно, признавам.
Добре, че правите тези видео клипове, в които говорите и разсъждавате, за да може хората да си направят по-добра преценка за Вашия професионализъм и личност.
Благодаря за отделеното време и за факта, че се разграничихте от психолозите в България.
Към госпожата "дългогодишна консултантка по психология",
Не знам защо толкова е вълнуващо за Вас лично ясно да зная Вашата лична полова определеност, но ако толкова държахте на нея би следвало (изхождайки от тъй големия си професионализъм) да се подпишете под коментара си, от което всички ние нямаше да рискуваме да Ви сбъркаме пола. (А не да ни оставяте в положение да гадаем, думата "психолог", употребена от Вас, не означава, че сте непременно мъж, нали така?). Та белег на висок професионализъм е оня, който претендира да е истински психолог, да не се крие зад анонимността и да раздава щедро непоискани съвети. И още нещо: забележимо е, че влагате много чисто женска страст в коментарите си, което пак е белег, който ми даде допълнително основание да приема, че сте дама. (Ако наистина сте мъж, както твърдите, това би следвало да проличи най-малкото в начина, по който мислите и се държите, ала това, за жалост, не е така; ония, които претендират да са мъже, не са чак такива страхливци и малодушници, че да крият даже и собственото си име; ала сам(а) трябва да признаете, че това, уви, не е така.)
Госпожо (господине), възхитен съм от заслугите Ви спрямо човечеството и от неоспоримото Ви деонтично съзнание, което Ви кара да работите тъй всеотдайно и то почти безплатно, за някакви си там смешни 550 лева; моя милост пък от години работи и помага на хората без да взема абсолютно никакви пари, излиза, че кажи-речи сме от една и съща човешка "кръвна група"; тази факт обаче не може да се свърже с нескриваното презрение, което се крие в думите Ви към мен, както и тъй силното Ви желание да ме представите като "непрофесионалист" (което, както и да го погледнем, съвсем не е белег за Вашия тъй несъмнен "професионализъм", нали така?). Човек има чувството, че въпреки целия Ви професионализъм Вие все пак не сте наясно, че даже и в психологията (да не говорим във философията) има доста школи, ползващи се от съвсем различни подходи и методики, сиреч, оказва се, ако искаме да мислим все пак професионално, че има и доста различни професионализми. Онова, което на Вас специално Ви се вижда несъмнено, а именно, че психологът следва да дава "професионални СЪВЕТИ" (и то в съвсем завършен, годен за непосредствена употреба вид, подобно не рецепти или, още по-добре казано, на директиви, на инструкции за поведение и пр.), ала това, простете, съвсем не е приемливо за школата, принадлежи която моя скромна милост. (Която при това не е психологическа, а философска, ако това Ви радва толкова много, да подчертая, аз не просто принадлежа към школата на т.н. философска психология, но и, така да се каже, съм неин основоположник, имам предвид в съвременността.) Тъй че такова нещо като "психолозите в България" или "българска психологическа общност" комай съществува само в главите на ония психолози, които са жертви на догмата за "единствено правилната нАучна психология". Ако наистина обаче бяхте така напреднала в професионално отношение, щяхте поне малко да се предпазите от такива ясни признаци на крещящ непрофесионализъм, сиреч, щяхте да ни спестите допуснатите гафчета.
За да си успокоите все пак душата ще Ви кажа това, че бихте могъл (могла) да приемете, че моя милост е човек с някакви творчески и новаторски наклонности, по тази причина поведението му (и на екрана на телевизора) нищо чудно че не се вмества в прокрустовото ложе на Вашата чисто лична и субективна (въпреки професионализма Ви) представа. Апропо, белег на професионализъм (особено за хората, претендиращи да са психолози) е спазването на принципа за безусловно уважение на различно мислещата личност, общо казано на раз-ЛИЧНОСТТА, което обаче, както и да погледнем Вашата тъй груба инвазия в блога ми, която пак противоречи и на най-елементарните белези на елементарния професионализъм.
Но ако, пак повтарям, толкова държите мен да представяте за непрофесионалист, с оглед да си осигурите по-спокоен сън, смятайте ме за какъвто си искате, имате тази свобода, което пак ще покаже нивото на Вашата, с извинение, твърде оригинална представа за професионализъм. Между другото аз съвсем не държа да принадлежа към каквато и да било "общност", дори и тази на "психолозите в България", на мен ми е достатъчно да бъда личност със своите разбирания и подходи. Вие сам (сама) би следвало да знаете прекрасно, че водещото все пак е личността - и затова само слабите в професионално отношение индивиди търсят някакви опори в тъй мнимия авторитет на съответната професионална общност.
Между другото, макар и на неадекватна (и твърде непрофесионална, щото би следвало професионалистите поне малко да уважават правото на различност ако не на клиентите си, то поне на колегите си!) представа, започнахме все пак един изключително полезен дебат по най-важни въпроси, който Ви предлагам да продължим, предлагам Ви да преразгледате решението си да избягате от разговора ни. Нещо повече, в израз на уважението ми към Вашата личност и към Вашето несъмнено право на позиция Ви предлагам не само да излезете от анонимността (намираща се в крещящо противоречие и с най-елементарните норми на професионализъм!), но и дори да дойдете следващия път в студиото на Пловдивската обществена телевизия и да продължим разговора си там, пред очите на зрителите на моето предаване "Изкуството да се живее", мисля, че по този начин ще постъпите не само мъжки, но и достойно, щото тук да ми подхвърляте някакви премъдри анонимни съвети, съгласете се, е израз на крайно непрофесионално и недостойно поведение. Вашият опит в т.н. "социални грижи" в свидното ни отечество ще бъде добра предпоставка да ни разкажете цялата истина за положението в тази сфера, което далеч не е така бляскаво, както личи от думите Ви, в който ни разказвате за своите постижения - и за своята отдаденост на деонтизма. Тъй че, моля, ползвайте данните за контакт с мен и ми звъннете за да се договорим за Вашето участие в упоменатото телевизионно предаване.
Коментар от "дългогодишна консултантка по психология":
Г-н Грънчаров, благодаря за изчерпателните отговори. Виждам, че все пак думите ми са достигнали до Вашата скромна личност.
Ако прочетете първия ми коментар, ще видите че говоря за себе си в мъжки род и нямаше нужда да Ви пояснявам пола си, ако бяхте прочели внимателно.
Искам да Ви благодаря и за още няколко неща.
Първо - за първи път от няколко години си позволих да коментирам съдържание в интернет и Ви благодаря, че ми припомнихте защо не обичам да го правя. Разтягането на локуми в отговорите Ви не променя фактите, които споменах в предишните си коментари. Но нека оставим публиката да говори сама за себе си, щом моето мнение е грешно. Броят гледания, броят зрители и липсата на интерес към Вашето предаване говорят за качеството на предоставените от Вас консултации. А може би има общо и фактът, че наричате населението на България "Дебили"?!
Второ - благодаря за поканата за участие във Вашето предаване.
Причината, поради която любезно ще Ви откажа, е същата поради която съм избрал да оставя анонимен коментар, а именно - не желая името ми да бъде свързано по някакъв начин с Вашата дейност. Но ако Ви срещна по улиците на града - обещавам да Ви поздравя, да Ви подсетя за този разговор и да Ви се придставя официално.
И тъй като не виждам смисъл да продължаваме този разговор - искам да кажа, че е Ваше общочовешко право да имате различни гледни точки, макар и грешни.
За финал ще Ви кажа следното, което бе и причина да пиша първия си коментар - консултирането не е шега. Начинът на подхождане към него е белегът за професионализъм.
И за да подкрепя казаното от мен - приготвил съм една малка таблица, която може да намерите в линка по-долу. Благодаря за вниманието.
Линк към таблицата - http://prikachi.com/images.php?images/979/9519979O.jpg
Благодаря Ви за отговора!
Интересно е, че след като демонстрирахте по толкова убедителен начин "професионализма" си, продължавате да го правите без дори да се усещате, че се дискредитирате - понеже продължавате да си позволявате Ваша чисто лична и субективна емоция да ръководи отношението Ви към моята скромна личност. Щом това за Вас е проява на "професионализъм", правете си сметка тогава какво за Вас специално е "непрофесионализмът". С пълно право се налага да криете самоличността си, но като капак на всичко си позволявате да ни лъжете крайно неубедително относно истинските причини да Ви е толкова страх да излезете от анонимността; разбира се, читателите на моя блог са така интелигентни, че сами ще се досетят относно тази истинска, но така старателно крита от Вас самата причина. (Прочее, не можем да приемем, че не сте дама по причина на това, че продължавате без капка неудобство да демонстрирате такава една чисто женска душевна склонности, а именно да се оставяме под тиранията на чувствата, пренебрегвайки елементарния разсъдък! Дама сте, нали познах?! И за пола си ли си позволявате да лъжете? Е, има за какво да Ви е срам. Тази ли е истинската причина да не пожелаете да се появите моето предаване?)
При това в добавка съм длъжен да Ви известя, че не сте никаква психоложка, нали и по този пункт познах? Не може човек, имащ някакво пък макар и крайно некачествено, сиреч българско психологическо образование, да демонстрира такова крещящо невежество и то по отношение даже на най-елементарни неща, които знаят дори и дилетантите.
Философското консултиране и философската психология пък са терра инкогнита даже и за дипломираните психолози у нас (да не говорим за самоучки като Вас), тъй че по тази причина нека всеки сам да квалифицира напъните Ви да се преструвате на твърде учена, правейки тъй глупавата си таблица, от която научаваме само това, че ме мразите тъй всеотдайно, че едва ли причината за такава глупава емоция може да е друга освен "българската добродетел", именно ЗАВИСТТА! Нали и по този пункт познах? Госпожо самоучена психоложке, чела ли сте поне една моя книга?
Между другото държа да Ви известя, че Вие самата ще бъдете централната тема на следващото излъчване на предаването "Изкуството да се живее", смятам, че на зрителите ще бъде много интересно да обсъждат тъй интересния психологически феномен, който Вие самата представлявате. Мога да Ви пожелая приятно гледане, след като сама се поставихте в незавидното положение да не можете никога да се покажете с истинското си лице пред хората...
Ако имате нови сподавени чувства, заповядайте, излейте си ги, успокойте си душата... белким Ви олекне!
Публикуване на коментар