Русия ли ни "освободи"?! Разбират ли изобщо що е свобода тия, които наричат руснаците "освободители"?! Тъкмо руснаците, дето сами себе си не могат да освободят до ден днешен, те ли са нашите "освободители"?! Ако роби като руснаците са ни "освободителите", давате ли си сметка тогава ние самите що сме?! :-(
ДОБАВКИ:
Ники Димов: Съгласен съм. Дай да се съберем :)
Ангел Грънчаров: Няма и няма. Ако събера един-двама, те участват веднъж и след това се отказват. И така безброй пъти! Страшно е. Пълно е у нас с отказали се от свободата тарикати-непукисти, които ще погребат свидното ни отечество - и то само заради мързела и простотията (малоумието) си!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
19 коментара:
ХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!НИКОЙ НЯМА ДА ПОДКРЕПИ ЛУД НЕКАДЪРНИК КАТО ГРАНЧАРОВ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ВСИЧКИ СЕ ОТДРЪПНАХА ОТ НЕГО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ЗАЩОТО АКО НЯКОЙ СЕ СВЪРЖЕ С ТЕБ ЩЕ ПОКАЖЕ НА ЦЕЛИЯ СВЯТ ЧЕ Е ЛУД И Е НЕКАДЪРЕН КАТО ТЕБ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ВСИЧКИ СА НА СТРАНАТА НА ЛЮБИМАТА НА ЦЕЛИЯ НАШ СПЛОТЕН КОЛЕКТИВ ДИРЕКТОРКА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ЦЕЛИЯТ НАРОД И ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е НА НЕЙНА СТРАНА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ЗАЩОТО ИСТИНАТА Е НА НЕЙНА СТРАНА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!СЕГА ОСТАВА САМО СЪДЪТ ДА ТЕ ОСЪДИ ДА БЪДЕШ ВЕЧНО БЕЗРАБОТЕН УЧИТЕЛ И НИЕ ТОГАВА ЩЕ ПРАЗНУВАМЕ ПОБЕДАТА НА ПРАВОТО И СПРАВЕДЛИВОСТТА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!А ТИ С БАБА СИ МАРИЙКА ЩЕ УМРЕШ ЕДИН ДЕН В НЯКОЙ КОНТЕЙНЕР ЗА БОКЛУК!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!КОЕТО САМ СИ ГО ИЗБРА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ЩЕ ТИ ВЗЕМЕМ И АПАРТАМЕНТА, ЩЕ ТЕ ОСЪДИМ ДА СИ ЗАГУБИШ ЖИЛИЩЕТО!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Честит Национален празник 3 март!
MBGA!!!!!!!!!!
От сърце благодаря на Инджев за коментарите му!
Ако ушите ми чуят думи на благодарност към Русия, изречени от Инджев днес или когато и да било, даже не на благодарност, а просто опит за обективност, това силно ще накърни моите русофилски чувства. Нещо повече, ще разклати устоите на ценностната ми система.
Жив да си Инджев, че не изневеряваш на себе си!
проф. Тодор Мишев, СУ:
"...В България има хиляди паметници, булеварди, улици и училища с имена на руски политици, офицери и войници, свързани с войната. Има имена на градове, села и дори общини с имена на граф Игнатиев, Иван С. Аксаков и много други.
Не съм чул и видял да има подобни наименованиия с имената на английския премиер Дизраели, кралица Виктория, император Франц Йосиф или Ото фон Бисмарк.
Не съм прочел и стихове за Бисмарк и Германия. Вероятно Иван Вазов не се е досетил да напише и да им благодари за Освобождението. Няма и техни паметници."
"...На Шипка, в Плевен и на всякъде в страната на Трети март се събират стотици и десетки хиляди българи. Празнуват!
Не съм чул и видял на датата от Берлинския договор дори двама българи да развеят заедно националното и германското знме. Защо ли?
Може би българите са невежи и не знаят, че България реално е създадена като държава на Берлинския конгрес чрез Берлинския договор. Не знаят!"
"...
Просто факт е, че бългрите споменават цар Освободител и празнуват Трети март. Нищо, че двама предишни президенти в речите си дори не споменаваха името на Русия. Обективен факт е обаче, че днес все по-малко се знае! В една анкета, проведена наскоро пред Софийския университет доста софиянци не знаеха кой персонифицира популярните столични названия „Царя“, „Попа“, „Графа“...."
"...Всички социални слоеве и пресата са гневно възбудени и искат война срещу Османската империя. „Масло в огъня“ наливат и военните. Чувството за наранена национална чест през Кримската война и желаниено за реванш не се прикриват. Екзалтацията е невероятна. Те не искат да бъдат възприемани като страхливци. Според тях дипломатите евтино продават националните интереси, превиват гръб пред Англия и флиртуват с Европа"
Семействата, лекарите и милосърдието
"...Императорът тръгва на война с двамата си сина, а брат му е главнокомандващ. Императорът е винаги с армията, особено в съдбоносните сражения около Плевен. При Горни Дъбник са убити почти половината войници от неговата лична гвардия. С риск за живота в студ, сняг и кал той отива при останалите, поздравява ги, ободрява ги, уверява ги в победата!
Семейство Скобелеви – генерал-лейтенант Дмитрий Скобелев-старши, съпругата му Олга Скобелева и синът генерал Михаил Скобелев-младши - „белият генерал“. Младият генерал е герой от Ловеч, Плевен и Шипка, а майка му загива близо до Пловдив...."
"...Образованата и изключително интелигентна баронеса Юлия Вревска облича престилката на милосърдна сестра, за да се превърне в „розата на Русия, откъсната в България“ по думите на нейния приятел Виктор Юго. „Аз чуствам България като своя втора родина и вече й принадлежа с цялото си сърце“, пише баронесата. Юлия Вревская се заразява и умира от тиф в лазарета в Бяла. Болните, за които тя се е грижила сами изкопават гроба в замръзналата земя и носят ковчега й в отдаване на последна почит. Саможертва в името на един християнски народ и изпълняване на човешкия дълг.
В тази война участва цветът на руската медицина: Пирогов, Боткин (личен лекар на императора), Склифосовский и още стотици професори и доценти от руските клиники.
В редовете на руската армия на Дунавския фронт са 1600 лекари и около 3000 сестри на милосърдието.
Пирогов по това време е на 67 години, но извършва около 600 операции на фронта и създава 13 военно-полеви болници. Именно той пише, че в нито една от предишните войни в армията не е участвал такъв умствен и научен потенциал като във войната в България. В резултат на новите методи за лечение, които се прилагат (гипсиране, антисептични превръзки, вътрешноартериално преливане на кръв, хинина за лечение от малария и редица други) е регистриран най-ниският процент на смъртност в тази епоха – около 10 %."
"...Българите и българското опълчиние
В българските учебници, в академичната литература и медиите е описано, а в съзнанието на българина винаги присъства героизма на опълчението.
Затова нека сега само споменем как в-к „Дейли нюз“ цитира думите на генерал Скобелев-младши от Шипка: „Възхитен съм от българите, бият се като лъвове“. По повод опълчението нека проследим една малко известна статистика.
Ние знаем родните места на около 5 000 от всичките 11 000 опълченци. Дори само сухата статистика може да породи емоция и гордост. Трудно е днес да си представим силата, събрала за няколко месеца при онези комуникации и пътища на едно място българи от Мизия, Тракия, Македония и Добруджа, от Румъния и Русия.
Най-много опълченци има от Габрово (300 души), Търново (260 души) и десетки други градове и села на север от Стара планина и Балкана.
Само от търновското село Хотница има 35 души. Българският добруджански град Тулча дава 90 опълченци.
От Болград са 66, от Браила са 35.
От състава на опълчението се вижда цялата историческа география на западните български земи: Охрид (52 души), Битоля (42 души), Призрен (39 души), Пирот – 27, Ниш – 27, Велес – 24, Тетово – 16 и други. Списъкът изглежда така сякаш с присъствието си и произхода си опълченците сами са начертали картата на Санстефанска България, че и повече...."
"...Английските дипломати декларират пълна подкрепа на Османската империя и дори я насърчават да започне война.
Великобритания дава почти даром огромни пратки оръжие и финансови средства. Английски кораби превозват турските войски и гарантират сигурността на Проливите.
Английски висши офицери консултират турската армия, инженерни специалисти на британската империя строят укрепленията на Осман паша при Плевен.
Водещи английски лекари ръководят военно-полевите болници в тила. В Букурещ е създадено и успешно действа англо-турско разузнавателно бюро.
Печатът на острова изригва от удоволствие при успеха на турците при Плевен и Ловеч.
Руската армия и нейните офицери са демонизирани и осмивани, за свободата на българите и тяхната съдба въобще не се споменава и ред. От тях ли да очакваме освобождение?! Техните мисли са насочени към запазване на Проливите, Суецкия канал и пълния контрол над Средиземно море.
Дизраели заявява в прав текст: „Наистина избиването на 12 000 души (б.а. - около 30 000) е ужасно събитие, но това не е достатъчно да накара английската империя да развали своите договори и да измени на своята традиционна политика“...."
"...Във Франция преди войната българските дипломати Марко Балабанов и Драган Цанков получават следните декларации: „за жалост, политиката и симпатиите, често могат да се окажат напълно различни от интересите на държавите“. И още им се казва, че „в интересите на Франция е да не се нарушава днес европейският мир“.
Още по-поучителна е тогавашната политика на Германия. Тя продава огромни количества оръжия и боеприпаси, както на Османската империя, така и на Русия. Дава заеми и на двете държави за воденето на войната. От двете страни на фронта се бият немски офицери. Едните са в турската армия, някои от тях дори приели исляма, други – в състава на руската. Бога ми, няма разумен човек, който да приеме това като освободителна мисия..."
Бачо Кольо, не си аби времето. Козляка ей сегинка ши ти сери в устата.
А. От Азербайджань, област Руска (джанъм)
Ний не се съмняваме, Колю, че ще ни припомниш всичките тия сълзливи "истории", от които се състои русофилската пропагандна митология, повече от век тровеща съзнанията на немислещия масов българин (пропагандата на русофилите не спира през целия живот, като се почне от люлката, мине се през училището, та се стигне до всекидневно облъчване през медиите). От десет дерета вода водят тъй старателните русофили, та да заскрибуца мелницата на русофилската пропаганда. Старателно се отбягват неприятни моменти, които рушат тази митология, примерно почти всеобщите документирани отзиви на самите руснаци, които синтетично са обобщени от геният Достоевски:
"... Спомняте ли си, господа, как още през лятото, още дълго преди Плевен, изведнъж навлязохме в България, появихме се на Балканите и онемяхме от негодувание. Е, не всички, дори не и половината, а много по-малко, нека веднага си признаем — но все пак възнегодуваха доста хора и се надигнаха гласове. Първо на кореспондентите от армията и веднага след тях гласове в нашата преса, най-вече в петербургската. Това бяха пламенни гласове искрени, пълна с най-добродетелно негодувание...
Така стана, понеже притежателите на тия гласове бяха тръгнали, както се знае в цял свят и особено у нас, да спасяват угнетените, унизените, смазаните и изтерзаните. Помня, че още преди обявяването на войната бях чел в наши най-сериозни вестници предвиждания за шансовете в предстоящата война и за необходимите разходи и излизаше, че безспорно, „навлизайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население". Лично съм го чел и мога дори да посоча къде съм го чел; та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Финския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя, плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия — и ще се бием за вярата на поробените! „Как смеят!" — кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!..."
... И се надигна врява. Чуйте, господа, как смятате: получавате ненадейно невярна или неправилно разбрана от вас телеграма, че някой ваш близък, ваш приятел или брат лежи болен, ограбен е или влак го е прегазил или нещо от тоя род. Зарязвате всичко и хуквате при горкия си брат и изведнъж срещате човек, по-здрав и от вас, седи си на масата, обядва, с радостен вик ви кани да седнете и се смее на вашата фалшива тревога, на станалото qui рго quo. Не е толкова важно дали обичате или не особено тоя човек, но нима ще му се разсърдите, задето не е бил ограбен или сгазен от влака? Ще му се разсърдите за червените му бузи и за това, че той с такъв апетит яде и пие вино? Естествено, няма. Напротив, би трябвало дори да се зарадвате, че той е жив и по-здрав от вас. Разбира се, човешко е да се ядосате малко — но не за това, че влакът не му е отрязал краката! Та нима ще станете от масата и ще тръгнете да пишете дописки и анекдоти за него, да петните неговия характер и да вадите наяве недостатъците му... А с българите се постъпи тъкмо така. „Ха, та у нас и заможните мужици не се хранят така, както тоя поробен българин." А други по-късно направо стигнаха до извода, че именно русите са причината за всички български бедствия: ако не бяхме почнали да държим сметка на турците заради поробените българи, без да знаем как стоят нещата, и не беше се наложило след това да освобождаваме тия „ограбени" богаташи, българинът и досега щеше да си живее безгрижно. И продължават да го твърдят.
Казвам всичко това само от тая гледна точка, че ние все пак умеем да компенсираме „деликатността" си пред Европа и просветения си европеизъм, когато сме си у дома, щом Европа не ни гледа, пък и да гледа — не разбира руски. А България — ами че то си е у дома. Ние сме тръгнали да ги освобождаваме, значи все едно сме си вкъщи, те са наши. Той си има там градинка, имотец, та тоя имот е все едно мой; естествено нищо няма да му взема, понеже съм благороден човек, пък впрочем нямам и нужната власт, но той все пак трябва да го усеща и да ми бъде вечно признателен, защото след като вече съм там, всичко, което той има, все едно, че съм му го подарил аз. Отнел съм го от угнетителя турчин и съм му го върнал. Той трябва да е наясно... Пък да излезе, че никой не го потискал – обидно, нали?"
Нещо да кажеш, драги ми лъжливи и тъй усърдно пропагандиращ такива лъжи, драги ми русофиле?! Как възприемаш думите на руснака Достоевски?! Или Достоевски греши нещо?!
Ами ще ти кажа, че сълзата на българското дете, убито от чужди главорези, е вдъхновила Достевски да напише историята за великия инквизитор, и че това дето си цитирал говори добре за руснаците, не за българите. Щото българите, както не си мърдат задниците, ако им е удобно, в подкрепа на твоята и своята свобода днес, така и явно не са щели (някои от тях) да си мръднат задниците под турско... Иначе, добър текст си пуснал, нищо че не си го разбрал. Да са живи и здрави, руснаците, че са толкоз наивни да спасяват тоз дето хляба му е по-мил от свободата...
Ако Русия наистина е "освобождавала" някого, щеше ли да има най-голямата територия в света? Заробила е 85 народа и държави!
На България е било отредено да е 86-така заробена страна и държава, но благодарение на великия Стамболов позорната ни участ беше избегната, спасихме се от ново, не по-малко унизително робство от османското. Всъщност кой в такъв случай е истинският освободител на България, спасил честта и достойнството й? Ами този, който запази независимостта и суверенитета й: Стамболов!
Подпомогнат (противно на това, което говорят и пишат тъй подкупните нашенски "историци"-пропагандисти от типа на Пантев!) от кобургската лисица Фердинанд, който след убийството на Стамболов от руснаците успя с поредица от умели ходове, от лъжи, от същински порой от умишлено лицемерие пред руското имперско скудоумие (Княз, Цар Фердинанд окичи центъра на столицата ни с руски паметници, построи огромна катедрала, наречена на руски менте-"светец" и дори тури статуя на руски цар, качен на кон, чиито копита са над покрива на българския Парламент!), наложи му се да направи какво ли не още само и само да спаси свободата на България - и в 1908 година, пак против волята на Русия, успя да извоюва и да обяви пълната й независимост!
Тия всичките огромни исторически заслуги на най-великия български държавник Стефан Стамболов и на продължителите на неговото дело, именно царете Фердинанд и Борис Трети, трябва да бъдат признати един ден, трябва да бъдат изписани със златни букви в бъдещия Пантеон на българската свобода и чест! Щото подправената с толкова много русофилски пропагандни лъжи българска история неимоверно много трови съзнанията на българите - и вреди до ден днешен на заслужения просперитет на европейска и свободна България!
Трябвало вечно да клечим в най-унизителна благодарствена поза пред "братята-освободители" и трябвало до ден днешен да им се кланяме (нали наскоро видяхте как се държа със своите тукашни слуги кагебисткият "патриарх" Кирил!) - и трябвало, моля ви се, да рипаме най-усърдно според толкова враждебната на българския национален и държавен интерес милитаристка унизителна пищялка на руските империалисти! Откъде-накъде?!
Ако овладените от имперски мании руснаци наистина знаеха поне малко що е свобода и що е достойнство, ако наистина ни ценяха и уважаваха поне малко, тогава те няма да искат да ни унижават вечно, нямаше да ни се месят непрекъснато в работите, нямаше с лъжи, с подкупи и с коварства да се мъчат да ни дърпат в своя враждебен и войнствен евразийски стан, враждебен на целия цивилизован и най-вече християнски свят. Нищо "братско", "православно" и дори "християнско" няма в поведението на разбеснялата се имперска Русия, която особено в наше време се е отдала без остатък на напълно неадекватни на съвременния свят анахронични представи и действия (да си спомним що направиха путинците пред очите ни с наистина братската им Украйна!).
Сегашните съвсем побеснели руски империалисти, путинските кагебисти, продължават да живеят с представите на отдавна отминалите времена на Ивана Грознаго и на Йосифа Сталина, а именно, че пак можеш да завоюваш и да поробваш най-брутално цели страни и народи, да изискваш робско послушание от тях и дори и да им налагаш изцяло отречени от живота и от историята, тоест напълно неефективни, пораждащи само бедност, начини на управление, на организация и на контрол.
Трагедията на Русия и на така ниско кланящите й се наши русофили е, че тия зомбита на лъжата и на робуването хал-хабер си нямат що е това свобода, що е свободен живот, що е демокрация, що е цивилизация най-сетне - и какви са техните несъмнени предимства пред тиранията и робството!
Това исках да ви кажа. Помислете малко, пък се опитайте да се освободите донякъде от тия толкова вредни представи, от които добро не сте видели, от които сте страдали толкова много - и въпреки това не успяхте все още да поумнеете поне малко!
Уж обичаш свободата пък си цензор!
Да, "цензор" съм, другарко, щот ви пущам всеки ден русофилските свинщини, нема що... :-)
До анонимника, написал тоз шедьовър:
Ами ще ти кажа, че сълзата на българското дете, убито от чужди главорези, е вдъхновила Достоевски да напише историята за великия инквизитор, и че това дето си цитирал говори добре за руснаците, не за българите. Щото българите, както не си мърдат задниците, ако им е удобно, в подкрепа на твоята и своята свобода днес, така и явно не са щели (някои от тях) да си мръднат задниците под турско... Иначе, добър текст си пуснал, нищо че не си го разбрал. Да са живи и здрави, руснаците, че са толкоз наивни да спасяват тоз дето хляба му е по-мил от свободата...
Ще кажа само това:
А как е "единствено правилно" да се разбира този текст на Достоевски? (Той е по-дълъг.) Достоевски си е руснак, въпреки гениалността си страда от руски имперски предразсъдъци. Вярно е, че мнозинството от българите и тогава, и сега поставят хляба (и кебапчетата) по-високо от свободата, тук спор с Вас нямаме. Но не мога да приема, че руснаците специално поставят свободата по-високо, примерно, от... водката, не, това решително не е така! Руснаците по същия начин не разбират що е свобода, щото ако я разбираха поне малко, първом себе си да бяха освободили поне! Толкова и по този пункт...
Я, AIG, колко труд е хвърлил бачо Кольо за наистина впечатляващи неща, които не знаех за руската освободителна война, самите прости като задник бълхàри защо не знаят всичко това, бих попитал? Защо тъпоумните комунисти като се натягаха на Русия не намериха това от бачо Кольо?? Царството на тъпоумието и турската 1878 неефективност, наречено Бълхàрия... А от чужбина знаете ли колко е просто всичко? Има един префърцунен малък народ, който не може още да разбере, че самостоятелна политика никога не е имал и няма да има... А чужденец моментално ще ви идентифицира като руснаци, защото говорите с власт... Тя идва от свободата... А кой ви даде свобода 1878, турския султан ли ви помоли да станете свободни?... Трудно е BG да е самостоятелна, защото е пълна с прос народ (като Ив Индж) дето не става за чеп за зеле, дет вика Карбо... Е как тогава си представяте че може да престанете да сте руска територия, как изобщо си го въобразявате това? Нали знаете руската поговорка: Курица (кокошка) не птица, Болгария не заграница (BG не е чужбина)... Ами защо в безумието си сте избрали 3 март за национален празник? Аз колко пъти казах на празните ви глави, че трябва да е 24 май, защото това е приноса на BG? Ама прос безхаберен народ разбира ли и бъкел? Ай сиктир, на турски псуват, а дори не го знаят... Русия ви се смее от сърце, а Запада не знае в кое тъмно кьоше от килера си да ви сложи... Шматки безподобни…
Ей АIG, кажи на теа руски чукyндури безмозъчни, дето се наричат бълхàри, да подемат инициатива за промяна на националния празник на 24 май... Толкова трудно ли е за теа дебили да разберат защо и как?...
Публикуване на коментар