Съдебното решение в моя случай е равностойно на смъртна присъда, нещо повече, то е равностойно на публична екзекуция!

Колегата-блогър Ники Димов съобщава кои институции са му отговорили във връзка с неговото протестно отворено писмо против моето гилотиниране и то, моля ви се, със съдебна присъда, т.е. гилотиниране в "напълно законна форма": Кои са входящите номера от институциите?. Дали някоя институция ще се обезпокои и ще направи нещо е крайно съмнително, но е важно, че има поне един човек, който се възмути и публично изрази възмущението си.

Аз сериозно се замислям какво да правя защо зная какво ще последва, какъв ще бъде първият ход на тия, които се опитват да ме довършат: ще дадат изпълнителния лист от съда на частен съдия-изпълнител и по този начин немалката сума от 950 лева най-малкото ще се утрои - като се обремени с такси и с хонорари за съдия-изпълнителя. Това вече ми се е случвало при друг случай, при друго съдебно дело: тогава ми наложи запор на банковата сметка и пет месеца аз трябваше да живея без пари, трябваше да оцелявам както дойде (при това аз тогава работех като учител в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" и въпреки това работодателката ми не се посвени да ме обере до шушка, както навремето кърджалиите са обирали пътуващите хора. Та сега очаквам да се случи абсолютно същото, поради което днес-утре ще трябва да напиша до съда, че съм готов да изплатя добросъвестно задължението си по това съдебно решение, но в някакъв що-годе приемлив и човечен начин, при който същевременно да мога и да живея.

Интересното е, че моят адвокат откакто се появи съдебното решение изчезна, нито ми вдига телефона, нито ми отговаря на смс-и, нищо, не мога да разбера какво става, не мога да си обясня това негово поведение. Дали пък вече не е арестуван от органите на ДС (ДАНС) и да е вече натикан в концлагер - заради това, че е имал неблагоразумието да бъде адвокат на народен враг като мене?! В приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, както вече разбрахме, нема невъзможни неща, да, в нея всичко е възможно!

Какво ще бъдат последващите ми стъпки в моята борба за живот - всъщност произнесената над мен присъда е равностойна на смъртна, нищо че у нас, нищо че в МУТРОЛАНДИЯ уж била забранена или отменена смъртната присъда. Как и защо точно като смъртна присъда определям произнесеното над мен съдебно решение опитайте да си отговорите сами. Ние, философите, сме духовни същества, е, кажете тогава, както става когато такъв човек го осъдиш повече да не може да се занимава с любимата си работа, с учителстването?! Това според мен е равностойно на това да го осъдиш на смърт, смейте се колкото си искате, аз така възприемам нещата и по тази причина употребих и думата "гилотиниране". Режат му на някой главата мутрите и то публично, а пък народът гледа и не реагира, сякаш е в някакъв унес, а някои извратени също така и ръкопляскат, радват се на толкова милата сцена, какво ще кажете, за какво говори пък тази гнусотия?!

Когато атиняните убили Сократ, минала само година и осъзнали каква глупост са извършили. В МУТРОЛАНДИЯ, като имаме предвид умственото състояние на народа, колко петилетки трябва да минат за да осъзнае народът идиотщините, които се вършат пред очите му?!

Днес също съм на работа като вчера, с Ники Димов работим, за да изкарам някой лев за оцеляването ми до края на април, когато ще получа първата си заплата от новата ми работа като охранител. Той ми се притече на помощ и по този начин, това са негови клиенти, а аз хода да му помагам за да изкарам някой лев. Изобщо обаче не съм здрав, оня ден лекарката пак ми предложи да вляза в болница, отказах - понеже ако вляза ще си загубя работата. Не може на втората седмица да излезеш в болнични и това да не ти се отрази. Ще излезе, че съм крайно несериозен човек.

Също така лекарката ми забрани да работя нощни смени, при моето болно сърце това можело да е фатално, не знам какво да правя, изобщо напоследък здравата затънах в проблеми и главоболия. (Въпреки позицията на ТЕЛК че уволнението ми и гаврите над мен, които преживявам ето вече втора година, изобщо нямало да се отразят на здравето ми, ТЕЛК смята, че ще се отразят на здравето ми благотворно, а най-благотворния изход от цялата тази ситуация, разбира се, е моята смърт, тогава вече на трупа никакви уволнения и никакви гаври няма да му се отразят зле, нали така, какво ще кажете пък по този повод?!) Вчера, прочее, на гробищата в Долна баня извършихме помена за годишнината от смъртта на моята майка, много ми помогнаха моите близки и роднини, притекоха ми се на помощ, знаейки в какво окаяно положение съм, за което сърдечно им благодаря! Веднага след това с колата дойдох на едно лозе в... Куклен, където Ники вече беше орязал доста голямо пространство, поизпотих се докато го очистя от пръчките, но се справих, изпълних си работата, а днес пак заминаваме и то в ранната утрин да си довършим работата.

Прочее, вчера се навършиха точно 2 години от второто ми опраскване, виждате какви апотеози на мощ и власт преживява тия дни моята мъчителка, триумфът й е пълен! Нека да се радва, нека такива като нея да ликуват - щом като народът ни е толкова заспал, че не реагира никак на безобразията на управляващите, на преялите с власт и облаги!

Медиите, естествено, мълчат. И те, разбира се, се водят и вдъхновяват от комунистическия принцип "Какво тук значи някаква си личност??!"...

Хубав ден Ви желая! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo