Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 11 март 2019 г.

Комичните нощни преживелици на един философстващ охранител - и опраскан, обруган и оплют български учител учител по философия и гражданско образование


В тази мъчителна безсънна нощ разбрах защо народът ни така страстно е привързан към спането...

Мъчителна е тази нощ защото ми е първата нощна смяна, а пък днес бях на друга работа, а именно подрязване овощни дръвчета и също така много пътувах...



Человек есть существо, к всему привыкающее. (Достоевски)



Охранителят-философ заминава на работа...



Dimitar Sabev: От Охранител, пазител, страж на Нефизични, Идеални, Морални Ценности до Охранител на Материални Ценности! Ех, Живот и Лични Предизвикателства! Г-н Грънчаров, респект пред борбения Ви широкоскроен Дух!

КРАТЪК КОМЕНТАР: Искам (след като си починах все пак малко след нощната смяна!) да разкажа някои свои впечатления от това как мина първото ми дежурство, смятам, че е интересно за ония, които не са се оказвали в такава ситуация; ще напиша нещичко под влияние на все още свежите впечатления, но не мога да опиша всичко, щото все още съм изморен, пък и нямам нужното за това настроение:

Снощи някъде към 17.30 се отправих към уговореното място, където щеше да дойде служебната, фирмената кола, която щеше да ме закара до новото ми работно място. Няма как, наложи се да облека служебните дрехи (охранителската униформа, щедро изписана със знаците на охранителната фирма), признавам си честно, ми беше доста неудобно да вървя с нея из моя квартал, едно че в него има доста мои ученици (завършили или още учещи в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"), на второ място защото доста хора ме познават и като телевизионен водещ, както щете го възприемете, чувствах се доста особено, сякаш съм поставен в твърде унизително положение, пак подчертавам, че не ща нищо да крия, просто такова ми беше настроението, пък вие както искате оценявайте думите ми. Беше доста горещо и по тази причина и на посоченото основание свалих якето, та да избегна конфуза, за който току-що ви казах. Както и да е, пристигнах на уреченото място и след малко дойде колата, в която се качих, оказа се, че моят началник на смяна е съвсем млад човек, няма значение де; скоро от различни места в града взехме и другите, новите ми колеги, също охранители като мен, а след пътуване и пристигнахме до завода, който охраняваме. Тъй че, така да се каже, вече имам възможността пряко да наблюдавам и т.н. "работническа класа" в свидното ни отечество, вашият автор разширява периметъра на своите наблюдения и, респективно, описания, нищо де, ще пиша за всичко интересно, което ме впечатли, ще си споделям впечатленията и наблюденията, та нали това си е мой личен блог, какво друго да правя в него ако не най-вече това?!

Е, от 18.30 някъде та до сутринта в 6.30 аз бях дежурен и, понеже съм много съзнателен, добросъвестен и прочие особняк (познавате ме добре!), не мигнах нито за минута - въпреки че в един момент се стигна дотам, че горките ми клепачи станаха направо сякаш от олово, ех, каква мъка беше, спомних си и безсънните нощи в казармата, какво ли не си спомних в тази забележителна нощ! Спомнях си и великият... Чарли Чаплин, който с пръсти си държи затварящите се клепачи, и Роуън Аткинсън си спомних дето прави същото или дори с подпира клепачите с дървени клечки, даже с глас се смях на тия картини, дето пребягваха една след друга в съзнанието ми, по едно време даже ми се наложи в кабинката да... танцувам (!), да играя ръченица и хоро, да, не се майтапя, човещинка е това, да, обаче в крайна сметка стоически издържах, не мигнах и за минутка, не допуснах клепачите ми да се затворят, ако щете ми вярвайте, но аз това свое голямо морално постижение и победа няма да пропусна да изтъкна! (Щот, знаете, съм доста шантав учител и възпитател и го правя не за да се хваля, а го правя с чисто възпитателна и ценностно, идеално, духовно мотивирана цел!) Да, нощта за мен беше наистина кошмарна, вземете предвид и това, че все пак не съм здрав човек, на възраст съм вече, бях поставен на едно крайно екстремно изпитание: слава Богу сърцето ми издържа на натоварването, ето и за това съм длъжен да благодаря на тъй щедрия Създател! По едно време у мен през тази наистина крайно тежка нощ (не мога сега да намеря точната дума за да характеризирам преживяванията си, сами виждате как се мъча в това отношение, аз все пак не съм художествен писател за да имам съответните умения; и затова прибягвам до тъй баналната дума "тежка", просто не ми стигат думите!), та значи в един момент на тази съсипваща ме нощ аз, честно казано, имах усещането, че всяка частица на тялото ми, всяка молекула, всяко косъмче, абе всичко у моето тяло страшно много иска да спи, един вид имах усещането, че тялото ми сякаш се е разглобило на частици, разпаднало се е на съставките си и иска да спи, ех, мила майчице, какво не бих дал в оня момент да мога да положа побелялата си глава на една възглавница и да мога да поспя поне няколко минутки; но не и не, няма да позволя да този тиранин Съня да ме победи, не, аз това няма да допусна, ще се боря до последната си силица на, повтарям, сякаш разкапващото на съставките си мое тяло! Борбата беше наистина много тежка, знаете в такива моменти как бавно върви часовникът, леле, стрелките сякаш бяха залепени за циферблата, не, не потръгват, дали пък часовникът не е спрял, дали времето не се е по някаква причина парализирало?! Е, авторът на книгата "Преследване на времето" тази нощ има възможността по един кошмарен начин да усети непосредствено какво е време - и какъв безжалостен господар на живота ни може да е то; както и да е, да не зачеквам тази тема, че отплесна ли се, край, ще стане невъзможно да спра. Е, по време на нощните обиколки около завода, въпреки студа (по едно време настъпи такъв студ, а аз не се бях облякъл кой знае колко добре, горещото време през деня ме беше полъгало, та затова ми се наложи да се облека с една мушама за дъжд, която горе-долу ме предпази от замръзване, от студа - другият безпощаден враг на нощните охранители!), та значи въпреки студа по време на тия самотни обиколки аз се чувствах най-добре защото другият ми враг, дрямката, желанието за сън, биваше надмогвано; пак си спомних, пак в съзнанието ми оживяха безчет спомени от войнишките ми години, Боже мили, всичко в мен си беше живо, паметта ми услужливо ми предостави богатия си резервоар от картини и образи! 

Спомних си, примерно, как когато нощем ни будеха в 2.00 часа, за да поемем втората смяна на нощното дежурство, ний, младите хора тогава вървяхме по коридорите на подземието... спейки, да, вървяхме със затворени очи, ах, как силно се спи на младия човек, леле, и това си спомних! Идвахме значи до онази маса в командния пункт (скрита зад планшета, прозрачна карта на Балканский полуостров, изрисувана върху плексиглас, върху която моя милост трябваше със специален молив да рисува... самолетните набези на... американските империалисти, нападнали наший тъй "прекрасний" комуно-социалистический лагер!), та идвахме с олюляваща се, почти... танцова стъпка до тази историческа маса в стаичката на подземието, именувана "команден пункт", и се просвахме като живи трупове на столовете; след малко с... балетна стъпка идваше също със затворени очи дежурният млад офицер, обикновено лейтенант, който, горкият, щом се добереше до масата с телефоните, се просваше като труп направо върху нея, с последни сили пошепвайки: "Грънчаров, аз лягам да спя, ти отговаряш за всичко тук!", казваше ми той това, едва го чувам в просъница, а приятелят ми... Ванката Войнов, горкият, тия дни научих, че е починал вече, мой земляк, той беше един такъв малък хитър присмехулник, се ухилваше гадничко насън и ми казваше: "Чу ли що каза другарят лейтенант, каза Грънчаров, не Войнов!" - и блажено почваше да си похърква, наглецът му с наглец!!! А аз, разбира се, също заспивах, но в някаква кошмарна полудрямка-полусън, в която една част от душата ми изобщо не заспиваше и дебнеше съответното съдбовно позвъняване по телефона или пък започването било на пиукане на морза (слушалките за него обаче бяха на ушите на радиста Войнов, той можеше да си хърка, но една част от него също будуваше, също дебнеше, също беше нащрек, абе тогава бяхме млади и организмите ни издържаха на натоварванията! 

Но снощи, ох, снощи, направо се разнищих от премала, ала все пак издържах достойно, не допуснах да се изложа пред началника на смяната, това младо момче, срамота щеше да бъде да ме хване захъркал, не, аз такъв позор още през първата нямаше да допусна, мобилизирах всичките си останки от сили и издържах! Победител съм, ето, това е моята малка победа от снощи, за която ви известявам! Е, в най-тежките моменти на тази наистина кошмарна нощ, за да не заспя, водих кратки разговори във фейсбук с други будуващи приятели като мен, обменихме си по няколко реплики, но това беше само колкото да се предпазя от моя безпощаден враг, именно Сънят, не, не му се поддадох, въпреки че в един момент имах чувството, че и болното ми сърце е готово да спре от премалата, която раздираше тялото ми! Да, казах вече, че усещането ми беше, че цялото ми тяло се е разпаднало на най-малки частици, всяка от които крещи о желание да заспи, а аз воювам стоически с всички тия миниатюрни поспаланковци, да, всяко... косъмче от главата ми сякаш искаше да заспи и никога повече да не се събуди! Ах, какво не бих дал за пет минутки само лек ободряващ сън в оня момент, но не, не допуснах такъв грях, издържах, ето, хваля ви се с постижението си! Такива работи станаха в тази забележителна за мен лично нощ, изпълнена с такива екстремни преживявания, цяло изпитание за мен, уволнения, изритан, обруган, унижен и опраскан от безпощадни гаврещи се със самата човечност самозабравили се властници български учител по философия и гражданско образование, който не допусна властта да го направи мижитурка и си изпълни достойно, въпреки изпитанията, своя човешки, учителски и граждански дълг!

Някъде в най-студеният момент на наближаващото най-сетне утро почнаха да идват работниците от първа смяна (през нощта имаше една малка нощна смяна също), към 5 часа започнаха да идват с колите си, в един момент дойде цял човешки поток от ранобудни работници! Да, те идваха, но се бяха наспали, а ний, дето ги посрещахме, се олюлявахме от безсъние, от изнемога, не бива да се подиграваме на охранителите, изобщо не е "лека" тази работа, изобщо не е лека, категорично ви завявам това след преживяното снощи! Та ето, и този си грях да изкупя че съм се подигравал много на въпросните охранители, свързвайки ги именно с героя на нашето време Бойко Борисов, за когото една побесняла другарка ти ядни каза, че той бил "най-достойният човек", щото, моля ви се, смело си бил зарязал работата на пожарникар и бил станал охранителна мутра - само и само да си запази червената партийна книжка на комунист! Както и да е, да не подемам и тази тема, че и тя ми е писнала вече. 

Спирам! Изморих се да пиша. А тази нощ, по изключение, няма да ходя на дежурство, ще преспя, пък утре заранта ща ида до Брезово да си взема часовете, после ще имам тежък очистителен за душата обаче разговор с директора на училището, налага се да го проведа, пък вечерта пак заминавам на нощна смяна, следващата нощ също ще бъда дежурен, и така, през две нощи, все ще се повтарят моите описани вече, пък макар и така бегло, нощни преживелици. А учител в Брезово май повече няма да бъда щото все пак не съм свръхчовек, също така не съм и... стахановец, не, аз на такива геройщини не съм способен, хем да учителствам, хем да работя като охранител, просто няма да издържа ако опитам да се правя на свръхсилен, ще падна и ще умра от изнемога, пък не ща, откъде-накъде, да предизвиквам чак такава буйна и голяма радост на своите мъчители?!

Прочее, наближава съдбовния миг, в който ще разбера решението на съда; ще речете: абе ти, Грънчаров, щом стана вече охранител, май сам се отказа вече от учителстването, дето си го работил цял живот?! Е, не съм се отказал, изобщо не съм се отказал, но да видим какво ще ми сервира тъй възхитителният живот в нашето тъй приказно и свидно отечество, наречено МУТРОЛАНДИЯ

Хубава вечер ви желая, приятна почивка от дневните ви емоции, бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

5 коментара:

Анонимен каза...

ХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ЩЕ РАЗМЯТАШ КРЪЧОЛИ ОЩЕ МНОГО ГОДИНИ ПО ОХРАНАТА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА БЪДЕШ УЧИТЕЛ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ЗАЩОТО СИ ДОКАЗАЛ, ЧЕ НЕ СТАВАШ ЗА УЧИТЕЛ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!НЕКАДЪРНИЦИ КАТО ТЕБ НЯМАТ МЯСТО В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Нищо ти няма. Ще свикнеш. Не си нито първият, нито последният нощен пазвантин. Време беше да научиш какво представлява наистина да работиш. За което поздравления. Не падай духом.

Анонимен каза...

От снимката ви личи, че не полагати никакви грижи за здравето си. Отново ви съветвам да се отървете от наднорменото си тегло. Проявете самодисциплина и намалете хапването. Иначе ще съсипете и това, което е останало от здравето ви.

Анонимен каза...

Сам се подреди Грънчо, защото си много умен, няма да спиш а ще си охрана, това го работят хората с основно образование почти! Цър-цър, цър, умирам си от смях. Трябва да отслабнеш като плондер си дебел! :)
Цър, цър, цър.....

Ангел Грънчаров каза...

Много сте права, другарко мишок, така е, теглото ми е извън нормата. Но опитайте Вие самата да живеете без доходи, т.е. да се храните предимно с хляб, с качамак, с картофи и прочие въглехидратни храни.

Но моето тегло е нищо работа пред Вашето човешко и морално падение. Оскотяла сте от злоба. Потънала сте в душевна мръсотия. Погрижете се поне малко за душата си, спасете душата си, очистете поне малко душата си от мръсотията. Най-добронамерено Ви го казвам.