Допустимо ли е да въведем хигиенизираща карантина спрямо излиянията на побеснелите дежурни оплювачи-мерзавци?

Под публикацията със заглавие Възхитителните излияния на една хептен побесняла сатанистка "от столицата", все още подвизаваща се като учителка и възпитателка на вашите деца и внуци! се появи интересен коментар от анонимен коментиращ, поставящ важен въпрос, нуждаещ се от по-задълбочено осмисляне и обсъждане; отговорих току-що на предложението му, ето този откъс от коментарите, който е добра основа за провеждане на дискусия по поставения немаловажен проблем:

Анонимен каза: Господин Грънчаров, имам следното предложение-молба:

бихте ли провели една седмица на чистотата във Вашия блог и всички паразити, чиято единствена цел е да обиждат Вас и Вашите приятели, да бъдат "изчистени" от коментарите?

Те никога няма да се променят и няма да участват сериозно в дискусия - тяхната постоянна позиция е омразата към Вас и стремежът да Ви дискредитират.

Това е и тяхната единствена цел.

Тези драскачи на едни и същи обиди и хули обсебват блога Ви с простотията си и съсипват атмосферата в него. Наглостта им е безгранична и те никога няма сами да се махнат.

Бихте ли го изчистили този боклук от блога си, поне за една седмица?

Като започнете с лудата с удивителните, Найден Георгиев – псевдо-учител по БЕЛ от столицатa, църкащи плъхове от директорския антураж, Рамон Меркадер и всички подобни на тях особи?

Анонимен каза: Няма да се отърве от нас Грънчо!!!

Анонимен каза: Да, да, не пускай тези, даже и като плюят го правят с 5-6 думи, все същите!

Ангел Грънчаров каза: По предложението за провеждане на акция по хигиенизирането на блога от излиянията на тъй скудоумните и злобни анонимни дежурни оплювачи:

Напълно сте прав (права), споделям изцяло констатацията Ви. Смислена, пълноценна дискусия с участието на такива недобронамерени и зли, побеснели "партньори" ("опоненти") не може да се проведе, така е, по това спор не може да има. Много мислих по предложението Ви. Знам добре, че моята пределна търпимост доведе до това, че блогът ми се се превърна в нещо като клоака, по-добре казано - наподобява руски (съветски) нужник от епохата на разцвета на комунизма. Поради което свестни коментиращи вече не се спират в него, а минават през него както се минава през съветско-руски нужник: начързо и с нос, запушен с два пръста! Ето че моята позиция за пределна търпимост доведе до един такъв резултат: блогът ми беше напуснат от нормалните, от свестните хора, те се въздържат да коментират. И стана място, в което вилнеят мерзавците.

Ако въведа строг контрол или цензура, до какъв резултат ще се стигне? Мерзавците няма да знаем какво казват, те няма да цапат повече блога ми (блога НИ, щото този блог е и на читателите си!), да допуснем, ще престанат да мълчат нормалните, смислените коментиращи, те ще почнат да коментират, дори може да се появи нормална, приятна обстановка за пълноценни дискусии. Да, обаче ние няма да имаме представа каква все пак е реакцията на "другояче мислещите" оплювачи, също така ще им отнемем възможността да се излагат, да показват своето болно, психопатологично, бесовско съзнание. Дали не е по-добре все пак да имаме известна яснота и за това: защо аз трябва да отнема възможността на побеснелите ми "опоненти" да се самодискредитират, защо трябва да им правя такава една добрина, с какво те са я заслужили?! (Освен това ние няма да сме наясно с реалността, с действителността в обществото ни, която, така или иначе, не е бляскава, а в нея има и много бесни, луди, злобни хора със съвсем неадекватни представи за нещата?!

Какво да правя при това положение?! Дали няма да сгреша ако въведа пълна карантина спрямо злобните, идиотски, лудешки изказвания на излезлите от контрол дежурни оплювачи, които представят така добре нравствения облик на моите опоненти?!

Ако въведа карантина за известно време и оплювачите знаят за това, те, да допуснем, ще мълчат в този период, но щом като той мине, пак ще се развихрят. Тази полумярка не е решение на проблема. Какво да правя в такъв случай, какво е разумно да се направи?

Стигнах до следното решение. И мое предложение. Интересно ми е как то ще бъде посрещнато от всички вас (включително и от "партията" на дежурните оплювачи-мерзавци).

В този блог се въвежда пълна карантина спрямо душевните стонове на дежурните оплювачи-мерзавци, те няма да бъдат допускани, излиянията им (които ние общо взето вече знаем наизуст, те нищо ново и не могат да кажат) няма да бъдат публикувани. Това правило ще се спазва оттук-занапред. Това не значи, че критични мнения няма да се допускат, важното е обаче те да спазват някакви приемливи норми на що-годе възпитано (в нашенските родни условия) ЧОВЕШКО общуване.

Но мненията-излиянията, така да се рече, на психопатологичните мерзавци няма да бъдат унищожавани, те ще бъдат събирани и всяка седмица, веднъж, да речем, в неделя, те ще бъдат публикувани вкупом, в отделен постинг, примерно ще въведа нещо като рубрика МНЕНИЯТА НА БЕСНИТЕ ДЕЖУРНИ ОПЛЮВАЧИ-МЕРЗАВЦИ. Така, по този начин, ние ще имаме представя за това как се развива тяхната психопатология, до какви изблици от тяхна страна е довела една или друга моя публикация в блога. Мисля, че това компромисно положение би следвало да задоволи всички, но ми е интересно как то ще се възприеме. Тъй че ето, подлагам го за два дни на обсъждане и след това, да речем, ще го апробираме, ще го приложим - за да видим как ще потръгне на практика.

Толкова. Бъдете здрави!

ЗАБЕЛЕЖКА: Под формата на експеримент от този момент нататък (поне за седмица) се въвежда представеният по-горе модел на хигиенизираща карантина.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo