Темата на воденото от мен предаване "На Агората..." по Пловдивската обществена телевизия ще бъде: От какво е болна русофилската душа? Ето откъс от моя статия със заглавие Любовта към Русия като велика загадка на българската душа, която е публикувана преди години в сайта ПРАВОСЛАВИЕ, който може да ви насочи към същината на проблема:
... Левски например като най-ярка индивидуалност на българската нация съвсем не е стоял със скръстени ръце да чака "великата Русия" да ни избави от тирана. А е заложил на вярата в българската сила, на способността ни като индивиди да прозрем истината, че нашата свобода трябва да бъде наше най-отговорно дело – и на тази основа да направим нужното да се освободим сами. "Общинническата" среда, която тогава само е нижела дитирамби на руския гений, обаче не го е подкрепила, което предопределя и гибелта на титана на българската свобода.
Един Ботев също умира заради страхливостта и малодушието на "русофилски настроената" българска стадност, която и пръста не си мръдва, за да го подкрепи в отчаяно дръзката му героична епопея. Русофили у нас винаги са били тъкмо страхливците, ония, които не са вярвали в себе си, в собствените сили. Русофили у нас, уви, са били и предателите на българската национална кауза. Най-ярък пример в това отношение са комунистите.
Комунизмът и русофилството у нас са като кръвни братя-близнаци, защото съвсем не е случайно това, че комунизмът като тотално общинническа психология намери своето поле за историческа изява тъкмо в Русия.
Днес у нас русофили са тези, които яростно се съпротивляват на европейския път на България, които дълбоко в себе си ненавиждат европейските ценности на индивида, свободата и отговорната за бъдещето си суверенна личност. Днес, когато в самата Русия комунизмът и кагебизмът, опрени на руската общинническа психология, приеха най-уродливия вид на едно куриозно "православно-кагебистко-славянско всеединство" и тържествуват по всички линии, най-изтъкнатите представители на руската интелигенция, на руската десница са прозападно настроени и водят тежка и неравна битка за демокрация, за законност, за хуманност и за човечност.
Защото днес в Русия е страшно: авторитаризмът на "батюшката" Путин разпали общинническите атавизми на тази отвратителна руска психология, която винаги е пораждала ужасните трагедии на тази иначе велика страна. И по тази причина у нас пък – където маскиралите се комунисти от типа на Гоце Първанов също са в настъпление, излъчвайки отровата на такова прекланящо се пред авторитаризма русофилство – също се иска като индивиди да покажем така потребната ни смелост и да се определим и разграничим, като първо трябва да разберем какво означава тази наша наистина така странна "любов към Русия".
Защото е крайно време да се разбере, че не сме стадо, а сме и трябва да си останем народ, в който не стадността, а личността е най-върховната ценност. Просперираща е общността, която е осигурила простор за развитие на личността. В общности като руската, където личността е тъпкана и прокудена, там неизбежен спътник на съществуването на такива народи са само трагедиите, кошмарът и мизерията. Личностната убогост поражда националната нищета.
Стадото не признава свободата, то и не я желае, то е готово да жертва свободата си пред всеки пастир. Виждате как у нас едно мнозинство не прави друго освен да си търси пастир: било царя, било Сидеров, било пък пазвантинът Бойко, който и да е, само да е по-гласовит, та да му се подчиняват с най-перверзно удоволствие. Русофилството у нас е другото име и символ на тази отвратителна склонност да се отказваме от най-скъпото заради някакви атавистични общиннически и стадни страсти.
Само развитието на личностното начало, което е противоотровата на стадната психология, може да ни гарантира просперитет по пътищата на свободата – и на живота като индивидуално и отговорно дело. Само така можем и да възвърнем достойнството си като нация. Но за тази цел се иска да прочистим душите си от вехти исторически и психологически комплекси като русофилския синдром, за които сме платили крайно висока и предостатъчно тежка цена…
Откъс от моята статия Любовта към Русия като велика загадка на българската душа
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

5 коментара:
Основни характеристики на домораслия козяк:
1. Национален нихилист.
2. Яростен русофоб.
3. Пазарен фундаменталист.
4. Фанатизиран американофил.
В лепенето на етикети вий, комунистите, сте ненадминати! :-) А що е това нещо "козяк", че тази дума ми е напълно непонятна?! От коза ли иде? :-) (Нали знаете моята теория, че путинизъм и дебилизъм са тъждествени понятия?!)
Уникален анализ с дълбоки корени в психологията, философията, социологията, антропологията - жалко, че ще остане маргинализиран езиково и културно-териториално по отношение цивилизационната метрополия. Жалко за уникалния публицистичен талант!
Чавдар Жабров
Хахахахахахахаха, много си изостанал бе, Грънчо :)
Козякът е груба тъкан от козя вълна, до средата на 20 век е използван като постелка на одърите и миндерите в старите къщи, домашно изтъкан китеник, да речем.
Посолството на САЩ у нас е в кв. Лозенец на ул. Козяк 16 и всички, които пряко работят срещу националния интерес на България, за да угодят на САЩ, българите през 21 век им казват "козяци". На американските агитатори в интернет им викат "козяшки" или "козешки" тролове, а те се обиждат на "коза" :)
А на американците им викат "кравари", защото cowboy това означава на български - кравар, никакви обиди и подигравки, само лингвистика :)
До последната тъй отворена другарка: другарко, според вас, комуноидите, националният интерес на България съвпада с руския интерес, тъй ли? Бихте ли се опитала да аргументирате позицията си? С интерес очакваме Вашите опити да не изглеждате съвсем празнословна...
Публикуване на коментар