Приятно гледане, приятни размисли!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
7 коментара:
Oбръщение към всички посетители на този блог!
Всеки, живял в БГ, знае от малък, колко законност има в българската „шуро-баджаначеска" съдебна системa и колко може да се разчита на корумпирания български съд.
Призовавам всеки, който съчувства на господин Грънчаров за „законното“ решение на ВКС - помогнете, с каквото можете.
Нека съберем дължимата сума от 950 лева, преди тя да е станала двойна и тройна!
Това е най-малкото и най-лесното нещо, което можем да направим в защита на господин Грънчаров.
ЗАЩОТО двойното уволнение на семейство Грънчарови е позор във всяко отношение.
Каквито и недостатъци да има човекът Грънчаров, колкото и да не допада някому с убежденията си - нищо не оправдава неговото и на неговата жена уволнение.
Затова призовавам всички към солидарност, независимо от това, кой какви политически, религиозни, философски и прочее убеждения изповядва.
Подкрепете учителското семейство финансово, с каквото можете по сметката за дарения:
Ангел Иванов Грънчаров
Angel Ivanov Grancharov
SWIFT ( BIC) : UNCRBGSF
IBAN: BG14 UNCR 7527 1055 2784 14
Моля, разпространете моя призив по други форуми в интернет.
Здравейте,
Пиша това писмо във връзка с повторението на Ваше предаване (на г-н
философа Грънчаров), което гледах тази сутрин. Темата беше зададена
прекалено претенциозно и общо.
На въпросът "На какво ни учи Христос?" най-правилният и кратък отговор
е: никой не знае точно. Това е истината. Това, което официалните църкви
учат със своите системи от догми (катехизиси), не е гарантирано, че е
това, което Той е имал предвид. Някои църкви дори и нямат катехизиси:
Протестантски секти, например. Има едни послания в Библията, в които със
сърцето си можеш да усетиш, че са верни, защото носят силен "духовен
заряд", има и други, които не носят или не сме достатъчно развити, за да
разберем какво носят и дори не трябва да ги четем и анализираме, защото
може да създадем някой пореден философски франкенщайн, на базата на
нашия грешен подход в стил "слон в стъкларски магазин". Библейските
послания са високо абстрактни и включват в различни частни случаи
различни свои "решения". Нещо като диференциални уравнения, ама още
по-зле, защото нямаме калкулус (система от правила, собствена алгебра),
с които да ги решаваме, освен един единствен калкулус: сърцето и душата
си. Ще прозвучи странно от клавиатурата на програмист и преподавател в
сферата на информатиката като мен, но това, че се осланяме само на
логиката си, в доста от случаите, ни изиграва лоша шега. Това е като да
косиш тревата с ножица, при положение, че ти е дадена и косачка. Това
правим ние: седим си като коне с капаци, всеки си гледа неговото
множество от частни случаи, които са по-частни от това, което му трябва
да види, за да разреши житейските си приблеми. В наши дни вече няма
визионери, които да гледат на едро на нещата, като че ли. А и Бог вече
"не ни говори" както преди. Не, че се е разсърдил, а просто вече сме в
сесия и е време да ни изпитва. Аз също не подсказвам на студенти в
сесия: нормално е. Материалът за изпита е даден, нямаме извинение тоя
път, че не сме го научили и/или не можем да го прилагаме. 2 милениума
след Христос още не сме успяли да постигнем "рая на земята". Опитвали са
се да правят разни утопии, ама няма файда. Това е така, защото на тази
земя така или иначе раят е невъзможен. Има редица цитати в тази посока,
че ние сме тук като на тренировъчен полигон: само да минем от тук.
Нашият Дом е другаде. Тази грешна земя не ни е Дом. Тук само си играем
временно: даже твърде кратко, понякога повече от веднъж, защото има
нужда и от поправителен изпит и от ликвидация. Дано да не се налага да
се отпада от ликвидацията, че тогава лошо.
Страданието било нещо добро, според православните, а и някои клонове
философски от католицизма (някои още се самобичуват и се нараняват с
шипове), а и други аскетични течения от различни религии. Добро било да
страдаш, защото се пречистваш.
Да, ама не е гарантирано. Страданието на
тялото и на личността не винаги гарантира въздигане на душата, а липсата
на такова не винаги гарантира липса на въздигане и липса на изпълнение
на Житейската мисия. Затова, задачата е следната: как да генерираме чрез
някакъв "симплекс метод" максимално изпълнение на Житейската мисия на
"минимална цена", в т.ч. и "минимално стадание". Сигурен съм, че всеки
може да си намери неговата оптимална зона. Не знам дали има научно поле
за "приложен катехизис" или "адаптивен катехизис", "адаптивна житейска
философия", но би било интересно да се философства на тази тема.
Адаптивни системи са част от моите научни интереси и с тях е свързана и
дисертацията ми. За да говорим изобщо за адаптивна система, трябва да
говорим за цели и актуализация на целите, по възможност динамизирана,
актуализация на ресурсите, ресурси и чак тогава евентуално динамично
определяне на някакво множество от ресурси за постигане на целите, и
всичко това да се преоценява динамично, за да се отчита турбулентната
реалност (външното въздействие). Поради липса на такива адаптивни
елементи в държавната ни структура, и държавата е "на тоя хал", както и
семейството, общините и вс. останало. За да бъде и човека адаптивна
система, извън чисто биологичните си адаптивни подсистеми, които си
действат така или иначе, трябва да може да погледне на себе си
безпристрастно, за да може да направи верна преоценка на целите си и
наличните си ресурси. Иначе, нищо не става: просто анархия, играем си и
каквото стане. Аз обичам да си играя, не го отричам: аз и професията съм
си избрал като игра, но дори и играта има някакви правила и някакви
цели. А повечето хора по принцип не са целенасочени и просто си блуждаят
и я карат "ден да мине, друг да дойде". Това е лошото: да живееш без
цел: т.е. да не живееш, а само да съществуваш като някаква биологична
единица и т'ва е. И аз понякога се хващам, че някои дни съм така, макар,
че като цяло се чувствам успял, на мястото си. Но малко или много съм
увлечен от всеобщото усещане за безсмислие и безцелие. На какво ни учи Иисус? Зависи: някои на нищо не може да ги научи. Всеки го учи на
различни неща, защото се предполага, че сме адаптивни системи, малко или много или обучавани от такива.
--
Asst. Prof. George Pashev, PhD, M. Eng.
Asst. Prof. @ Computer Informatics Dep. @ FMI
@ University of Plovdiv "Paisii Hilendarski"
Здравейте, уважаеми г-н Georgi Pashev,
Много Ви благодаря за Вашия отговор на въпроса, поставен в предаването ми! За мен беше много интересно и поучително да прочета разсъжденията Ви, макар, признавам си, в крайна сметка не разбрах все пак кое според Вас е онова най-важно нещо, на което ни учи Великият Учител. Иначе казано, убеден съм, че по темата си заслужава да се говори много повече. Ще се радвам ако искате да поговорим на тази тема в следващото излъчване на предаването "На Агората...", заповядайте, ще се радвам да продължим разговора в студиото, този четвъртък, от 11 часа се излъчва предаването на живо, ако имате възможност да дойдете, ще бъде чудесно. Ще се радвам да имам събеседник като Вас в студиото.
Дълбоко съм убеден, че темата е едва поставена и че трябва да бъде поставена на още много изследвания, търсения, обсъждания и пр.
Желая Ви добро!
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Краткият отговор е: „не знам и едва ли някой знае“. Това е истината. Опитах се с предишното дълго писмо да очертая защо този въпрос е „голяма лъжица за нашата уста“. Няма как с нашите мижави съзнания да видим Бога в неговата цялост, затова е добре да го видим само по начин, по който на нас ни е полезен в тоя живот, за да си създадем правилен модел на поведение за постигане на житейските цели.
Мога да кажа на какво ме е научил Господ мен. На следните неща:
Няма случайни неща. Животът на всеки се подрежда по план, предопределен „отгоре“. Дали ние ще се възползваме максимално от тези дадености е друг въпрос;
Няма непростим грях, стига душата да го съзнава и искрено да иска опрощение и да е сигурна, че няма волно да го повтори;
От ада може да се излезе, а може и да се влезе повече от веднъж;
Освен ад и рай, има и чистилище, в което отиваме доста такива, които не сме нито за рая, нито за ада (повечето души сме такива);
Чистилището може да заема различни форми в различни светове: понякога е и в нашия свят още в сегашния живот;
Деянията ни са многоапектни и имат и добри и лоши последствия. Всяко зло за добро и всяко добро за зло. Пътят към ада е постлан с добри намерения, а пътят към рая е постлан със страдания и изкушения от дявола, а дявола понякога сме си самите ние;
Ако дявола чрез изкушения и страдания ни въздига, значи неговите дела са и добри, не само лоши.
Ако дяволът е в ада, въпреки, че прави добри дела понякога, въздигайки душите чрез страдания и изкушения; то това е така, защото той прави добри дела в опит да постигне зли и користни цели (надхитрен е от системата на Бога).
От тази точка следва, че не е толкова важно какво си постигнал като цели, а какво си искал да постигнеш и с какви „задни мисли“ си бил и това е по-решаващо дали ще попаднеш в рая, ада или чистилището. Рая, ада и чистилището са си в нас и си зависят от нашето подсъзнание. Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите/целите му. Такава подсказка, че раят, адът и чистилището са си в нас я има и в апокрифното Евангелие на Тома: „3.)
Ако вашите водачи заявяват че царството е на небесата,
птиците на небето ще са там преди вас.
Ако кажат, че то е в морето, рибите на морето ще са там преди вас.
Царството е във вас и без вас. Когато познаете себе си, ще знаете.
Тогава ще знаете, че сте Синове на Живия Отец.
Но ако не познавате себе си, вие сте в бедност, и сте бедност.
„
От предния цитат има и още едно следствие: няма как да си оправим обществото, държавата и света, ако преди това не сме „познали себе си“. Затова демокрацията у нас е все още неприложимо нещо: не сме годни за нея. Не сме се познали. Не знаем какво сме, що сме и оттам не сме познали и Царството, а ако не сме познали Царството, как ще можем да го имплементираме на тая планета!?!? Няма как. Любен Дилов – Син беше казал: преди да ходиш да протестираш наляво и надясно, първо се научи да протестираш вкъщи срещу себе си в огледалото. Да можеш да протестираш срещу себе си е много хубаво. Аз още не го мога, макар и да се опитвам, защото още съм в затвора на егото си и страстите си. Кой знае колко дълго ще стоя още в това Чистилище свое…
Животът и смъртта са безсмислени понятия. Живот няма извън Бога, а смърт няма без Живот. Ако няма живот, няма и смърт, защото тя се осмисля чрез живота, а ако няма смърт, няма и живот, защото той е нейна противоположност. Ние сега, сме уж живи. Пишем, комуникираме, философстваме, правим разни други неща. ПРАВИМ СЕ, ЧЕ ЖИВЕЕМ. Преструваме се, че живеем. Ама наистина ли живеем? Ми не е сигурно. Ами ако сме умрели и сега сме в Чистилище без да знаем? Чистилището също имитира живот понякога. Може и в ада да сме, без да знаем. Няма нищо сигурно по тоя въпрос, освен едно сигурно нещо: без Бога живот няма, а има само имитация на живот: живуркане, блуждаене. Няма никакво значение дали си жив или умрял, защото и жив да си, пак може да си умрял, и умрял да си, пак може да си жив. Примери колкото искате… Затова стигнах до извода, че животът и смъртта са просто едни изкуствени измерения: фалшиви измерения, като в Мьобиусово пространство. Дали ще сме живи или умрели си зависи от нас. Аз някой ден се чувствам жив, друг ден съм по-скоро умрял…
Предното нещо: т.е. осъзнаването, че реално смърт няма и не съществува, както и живот не съществува, освен Живота в Бога, освобождава душата от много страхове и като, че ли я прави по-пълноценна. Да знаеш, че няма смърт и, че дори и да умреш, ще живееш, е много зареждаща мисъл и вдъхва смисъл на съществуването ни, но и отговорности. Ако аз сега си пропилея тоя живот с плътски радости и материални неща и др. несъществени неща, не съм ли умрял още сега, макар и жив да съм? Мога ли да си поправя грешките? Мога. Искам ли да си ги поправя и имам ли воля да си ги поправя? Ми не винаги, защото някои грехове са ми много сладки. Понякога искам още от тях. На моята 30г. възраст особено актуални са плътските грехове и са много приятни грехове. Тези грехове, обаче, освен приятни, са ни и необходими. Сега усещам как Николай Пловдивски ще ме анатемоса набързо. Как така грехът да е необходим!?! Ами необходим е, защото ни предоставя опитност и научени уроци. Значи грехът не е само зло, но и добро. Безгрешен човек е само тоя, който нищо не е правил и точно в това му е била грешката.
И ако продължа в изводите, ще стане страшно, защото ще излезе, че и грехове реално няма. Има опитности. И греховете и безгрешията са мит, както и живота и смъртта. Понякога една блудница може да превари в рая някой уж „безгрешен“ книжник и фарисей, който няма осъзнатост, че е грешник и няма да поиска прошка за греховете си (опитността си). Блудницата и женкаря (като мен) знаят, че правят грях и все някога ще поискат прошка. Ама как ще искам прошка за грях, ако няма грях, според горното ми твърдение, а има само опитност? Не си ли противореча? Не точно. Човек винаги трябва да поиска прошка: без значение как ще нарече деянието си: грях или опитност. Щом изобщо ме е имало, значи, е трябвало да искам прошка. Защо!?! Ами защото няма как да съм направил нещо по-добро от Бога, защото не съм Бога. Следователно, съм го направил по-зле, по-неефективно, изхарчил съм духовен и физически ресурс и съм навредил, пък макар и трупайки опитност… Ако пък не съм трупал опитност, от страх да не сгреша, пак съм изхабил Божи ресурс, защото само съм си клатил краката и тоя живот съм го пропилял. Това даже е за още по-голяма прошка…
Айде, да не стана досаден с тия фермани…
--
Asst. Prof. George Pashev, PhD, M. Eng.
Благодаря за толкова поучителния отговор!
Не разбрах обаче как реагирате на поканата ми да участвате в предаването, водено от мен?
Приятна вечер!
Публикуване на коментар