Кой сега ще казва на децата и внуците ви ония истини, заради които аз бях така безжалостно опраскан и остракиран от българското образование?!

Днес написах следния документ, който утре, живот и здраве да е, ще изпратя до длъжностните лица, до които съм го адресирал (разбира се, до изпращането на документа са възможни стилистични, смислови, редакционни и всякакви други промени, тъй че позоваването и възпроизвеждането на документа в този му вид на други места е нежелателно за момента):

До г-н Лозан Панов, Председател на Върховния касационен съд

До г-жа Екатерина Мандалиева, Председател на VІII граждански състав на Пловдивски Окръжен Съд, Гражданско отделение

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ в Пловдив

До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

До ВСИЧКИ МЕДИИ

ОБРЪЩЕНИЕ

от Ангел Иванов Грънчаров, жалбоподател по Гражданско дело № 221 по описа за 2018 г.

Уважаеми г-н Председател на ВКС,

Уважаема госпожо Председател Председател на VІII граждански състав на Пловдивски Окръжен Съд,

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаема госпожо Директор на ПГЕЕ,

Уважаеми господин омбудсман на Пловдив,

Уведомявам Ви, че със свое Решение № 49 от 20 март 2019 г. Четвърто гражданско отделение на Върховният касационен съд с председател Борислав Белазелков отмени Решение № 561/24.04.2018 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 221/2018 г. (с което беше отменена пределно сюрреалистичната и крайно абсурдистка заповед за моето опраскване-уволнение от длъжността учител по философия и гражданско образование в пловдивската ПГЕЕ), отхвърли предявените от моя милост срещу Професионална гимназия по електроника и електротехника искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване незаконността на уволнението ми, за възстановяването ми на работа и за обезщетяването ми поради незаконно уволнение и като капак на всичко по някаква абсолютно непонятна, но съвсем перверзна логика ме осъди (заради това, че съм се опитал да си защитя по законен ред правата и достойнството!) да заплатя на Професионална гимназия по електроника и електротехника сумата от 950 лева разноски по делото! Иначе казано, този състав на Върховния съд се опозори да допусне да бъде използван като мутренска бухалка - понеже с целия авторитет на своята власт застана зад невиждания по арогантността си административен произвол и зад крещящата злоупотреба с власт, на която аз станах жертва в последните тъй епични години. Като български гражданин държа да изразя пределно ясно констатацията си, че за мен от този момент в България НЯМА ПРАВОСЪДИЕ, което ме принуждава да потърся защита на своите фундаментални човешки и професионални права като заведа дело срещу държавата България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Преди три години аз спечелих абсолютно същото дело, на същото пределно високо ниво, именно на ниво Върховен Касационен Съд, става дума за съдебното дело срещу моето първо опраскване-уволнение от все същата директорка на въпросното учебно, образователно, възпитателно, личностно формиращо държавно учреждение, намиращо се, по ирония на съдбата и може би и дори на самия живот в Пловдив, който през тази година е Европейска столица, моля ви се, на културата!!! По абсолютно аналогичен, идентичен съдебен казус два състава на ВКС се произнесоха по ДИАМЕТРАЛНО ПРОТИВОПОЛОЖЕН НАЧИН, което по моето възприятие означава признание от самата съдебна власт на обстоятелството, че тя се е отказала от нещото, наречено "ПРАВОСЪДИЕ" - и се е превърнала в нещо като "излишен лукс" в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, в която всичко се урежда по обичайния начин, с бухалки по главата. За мен като личност, като дългогодишен учител по философия и по гражданско образование и най-вече като български гражданин случилото се е КАТЕГОРИЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВО, че иначе тъй своенравната и войнствено настроена директорка на пловдивската ПГЕЕ (училището, в което съм работил 17 години!) си позволи да извърши с мен невиждана гавра и репресия, НАРЕДЕНА Й ОТ ВИСШЕСТОЯЩИ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА В ДЪРЖАВНИТЕ ИНСТАНЦИИ (или дори от някакви ЗАДКУЛИСНИ ЦЕНТРОВЕ НА ВЛАСТ, КОНТРОЛ И ВЛИЯНИЕ), тоест дръзна да изпълни ЧИСТО ПОЛИТИЧЕСКА ПОРЪЧКА - защото аз не само съм активен политически коментатор и блогър, не само съм водещ на дискусионно политическо предаване по Пловдивската обществена телевизия, но и съм ясно изявен борец за непосредствена и практическа реална демократизация и декомунизация не само на отношенията в конкретната училищната общност, в която съм работил толкова години, именно тази на пловдивската ПГЕЕ, но и в страната като цяло (автор съм на цяла една поредица от книги, в която съм изложил идеите и подходите си за коренна и същностна промяна или реформа в образователната област).

По този пункт, че длъжностни лица в образователната институция си позволиха по най-арогантен начин да нарушат законите (използвайки властта си пак като мутренска бухалка, с която да чупят черепите на своите ПОЛИТИЧЕСКИ ОПОНЕНТИ, на алтернативно мислещите образователни дейци с демократична антикомунистическа ориентация!) аз в съвсем скоро време ще известя компетентните държавни органи, имам предвид прокуратурата. Разбира се си запазвам правото да заведа и наказателно съдебно дело, с което да поискам наказание на виновните и компенсация за всички възможни щети, които понесох в периода 2013-2019 г., т.е. периода, в който цялата държавна машина, като се почне от директорката на ПГЕЕ и се стигне до овластените министерски чиновници в РУО и в МОН, не само си затвориха очите пред невиждания терор, тормоз и репресии, на които бях подложен, но и с поведението си насърчиха конкретните изпълнители на поръчката лицето, учителят и гражданинът Ангел Грънчаров да бъде смазан, унизен, ликвидиран - понеже тия всичките самозабравили се властници си позволиха да ме определят (в стила на "добрите" традиции на комунистическото "правосъдие"!) като "зъл народен враг", подлежащ на безжалостна разправа и унищожение (не им мигна окото дори и от факта, че съм инвалидизиран, че имам тежко заболяване на сърцето!).

И така, аз сега съм осъден като капак на всичко и да платя сумата от 950 лева: представяте ли си каква наглост е тия парични разноски да бъдат поискани да бъдат платени от мен, човекът и учителят, който именно беше уволнен, оставен години наред да преживява в най-унизителни условия, без никакви доходи, и при това тия пари са поискани от мен именно от тия, които ми причиниха всичките тия непоносими гаври?! Да де, но ето, поискали са ги тия пари, с което чисто и просто са показали за кой ли път, че зя тях специално никакви морални норми не важат; поискали са ги, пък тъй отзивчивият съд ме е осъдил, съвсем в духа на нашенската родна "справедливост", да платя тия немалки (за моето положение!) парични средства! Добре, аз като гражданин, който уважава законите, ще платя тия пари, но ето, от само себе си се разбира, че аз просто няма как (след като в последните 6 години не само че съм почти през цялото време без никакви доходи, но и се принудих да водя поредица от най-тежки съдебни дела, всяко от които проточило се години наред!) да извадя цялата тази сума и да я заплатя наведнъж; ето, по тази причина, аз Ви моля да опитате да повлияете на ПГЕЕ в лицето на своята тъй бойко настроена директорка, която (вече от опит знам това!) е склонна да постъпи пак както и при едно друго загубено от мен съдебно дело, тогава тя постъпи по типичния мутренско-разбойнически маниер, просто даде изпълнителния лист на съда на частен съдия-изпълнител (без изобщо да влезе в контакт с мен за да договорим как да си върна задължението!) и в резултат на това над мен беше извършен най-брутален пладнешки обир, наложи ми се да платя сума, три пъти надвишаваща размера на присъдената от съда сума!

Затова Ви моля, уважаеми дами и господа съдии, образователни началници и омбудсман, да помогнете и този път да не се случи същото; мисля и се надявам, че все пак гаврите над мен трябва да имат някакъв предел: заявявам категорично, че не съм в състояние да платя суми, които многократно надвишават задължението ми, такъв грабителски подход при вземането на задължението ми направо ще ме убие (поради репресивното ми остракиране от образователната система в момента съм принуден да работя като нощен пазач, с минималната заплата!). В същото време с настоящето обръщение към Вас декларирам, че съм готов съвестно да си платя задължението при условия на разсрочено плащане, при което аз все пак някак, пък макар и мизерно, да мога да преживявам, да мога да оцелея. Надявам се да използвате авторитета, властта и влиянието си върху директорката на пловдивската ПГЕЕ с оглед тя този път да се съгласи на споразумение за разсрочено плащане, т.е. да прояви известна, най-сетне, минимална хуманност.

Като гражданин тук не мога да пропусна да вметна и това, че при по предишното съдебно дело по абсолютно същия казус, което тя тогава загуби (това беше сравнително неотдавна, през 2016 г.) ПГЕЕ в лицето на своята директорка тогава беше осъдено да плати съдебни разноски и обезщетения в размер на повече от 6000 лева (не мога сега да си спомня точната сума). Но тази пари тогава не бяха платени от джоба на директорката, а бяха платени от бюджета на училището, т.е. бяха платени с нашите, на данъкоплатците и гражданите, пари. Интересно ми е да разбера по каква перверзна логика този път аз, гражданинът, трябва да плащам пари за аналогично обезщетение от собствения си джоб, при положение, че двата съдебни казуса са абсолютно аналогични и идентични, пък макар да са с противоположни съдебни решения?! Не е ли редно (и за да има известна справедливост!) обезщетенията-разноските и в двата случая да бъдат платени по еднаква схема, сиреч, щом аз ще плащам от собствения си джоб, защо пък и директорката да не плати онова обезщетение по съвсем същия начин?! Или у нас има два вида "справедливост", едната за тия, които са на власт, и друга за ония, с които властта може да си се гаври както си иска?! Поставям го това като интересен казус за размишление. Правя го все пак защото съм учител, пък макар и и по съдебен ред признат за "абсолютно негоден да бъде учител".

Завършвам, като венец, с представянето на следната идиотщина, която ВКС дръзна да извърши, навеки опозорявайки се: със своето решение той узакони, по някаква неведома логика, фактическото ми лишаване от преподавателски права, което дръзна, под формата на крещящ административен произвол, да извърши тъй самонадеяната директорка на пловдивската ПГЕЕ, която, както сега разбираме, е оправдана в тези свои действия единствено защото се е видяла принудена да изпълни височайша политическа поръчка по моето репресивно опраскване-уволнение. В свидното ни отечество МУТРОЛАНДИЯ обаче, както се убеждаваме, законите изобщо не важат за властващите, единствен закон, на който те се подчиняват, е техният собствен неудържим порив към волунтаризъм, към безграничния произвол. И по тази причина, убеден съм, понеже бюрократичните системи в свидното ни отечество се поддържат и взаимно се крепят (за да пазят всевластието си, монопола си над властта!), моя милост оттук-нататък ще бъде остракиран от българското образование, което означава потъпкване на моите фундаментални конституционни и човешки права на труд и на живот; но това вече ще бъде предмет на разглеждане от ЕСПЧ в Страсбург.

Понеже това мое обръщение е под формата на отворено писмо (публикувам го незабавно в блога си!), ми се ще да кажа няколко думи и на неговите читатели там: приятели, граждани, това, което се случи с мен, може да се случи и с всеки един от вас (стига да не сте толкова покорни, стига да не сте чак толкова кротки, стига да не сте такива мижитурки!); глупаво е да си мислите, че ако продължавате да сте все така кротки и търпеливи, изпиването на подобни горчиви чаши ще ви се размине. Сега мачкат и тъпчат тук мен, вие гледате безучастно, все едно това съвсем не ви засяга; е, понеже сте такива, и страната ни е такава. Ако опитате да промените поведението и отношението си, страната ни, дай Боже, един ден ще стане значително по-добра и нормална. И тогава, да се надяваме, вече няма да е допустимо да бъде наричана МУТРОЛАНДИЯ - вместо България. Сега осъзнахте ли коя е главната причина страната ни да е в такова окаяно положение, а ние да сме най-бедни и унизени?! Ние самите, с този наш презрян манталитет, сме тази главна причина!

Ето на това аз учих години наред учениците си, системата ме оцени като враг и нейните слуги ме опраскаха. Сега, като вече ме няма там, в училището, на вашите деца и внуци ще има ли кой да им каже ония истини, заради казването на които аз бях така безжалостно опраскан и остракиран от българското образование?! Ще има или няма да има кой вече да им казва тия мои изстрадани истини?! И над това се замислете малко ако можете - и ако искате. Бъдете здрави!

Та Ви моля, уважаеми дами и господа отговорни длъжностни лица, да спомогнете ако не за друго, то поне за това аз пак да не бъда подложен на пладнешки "законен" при това мутренско-бандитски грабеж и вместо присъдените от съда 950 лева от мен да бъдат ограбени няколко пъти повече пари; както казах вече, съм готов съвсем доброволно да си платя тъй непонятното (абсурдно) парично задължение, но при приемлив, нормален и що-годе човешки режим на изплащане (при който все пак да мога някак да оцелея и физически, стига, разбира се, целта да не е аз и физически да бъда размазан и ликвидиран!).

26 март 2019 г., Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo