Начало на полезен дебат за професионализма в областта на психологическото и философското консултиране

От известно време, както е известно, поднових своите сеанси по философско (личностно, духовно) консултиране по Пловдивската обществена телевизия, които временно бях преустановил (виж: Запис на предаването "Изкуството да се живее" от 28 февр. 2019 г.). Интересно е, че този път тази моя изява срещна отпор от някаква доста войнствено настроена анонимна представителка на т.н. "професионална общност на психолозите в България", една общност, за която, очевидно, е най-висш приоритет да държи (по чист мафиото-мутренски маниер) монопола не толкова върху "психологическите услуги", колкото върху финансовия поток, свързан с тях. Проведе се кратък, но съдържателен диалог на моя милост с въпросната войнствена представителка, която в един момент пък предяви претенцията, че, моля ви се, била... мъж (макар това изобщо да не личи в поведението й); както и да е, аз лично смятам, че въпреки всичко започнахме дебат по въпроси, които са твърде важни, пък макар и да са доста "щекотливи", вероятно са и крайно неприятни за същата тази претенциозна "професионална общност"; ето, моля, началото на нашия разговор, надявам се, той ще продължи, а нищо не пречи и други хора, било професионално, било не, да се включат в обсъжданията ни:

Анонимен каза: Говориш пълни глупости! Говориш пълни малоумщини, как не те е срам? Не осъзнаваш ли, че излагаш себе си и цялата телевизия? Не мога да повярвам как се дава трибуна на подобни хора...

Ангел Грънчаров каза: Другарко, благодаря за комплиментите, ама просто немаше нужда! :-) Вашите понятия, другарко, са така изопачени, че всяка Ваша хула за мен е страхотен комплимент. Макар че, повтарям, нема нужда да ме хвалите толкова. Респективно, ще умра от срам ако някога Вие специално за нещо ме похвалите. Така че благодаря Ви за насърчението!

Анонимен каза: Здравейте, г-н Грънчаров. Аз съм психолог с дългогодишна консултантска практика, която е насочена главно към работа с деца и юноши. Но бих искал да кажа само едно - семейното консултиране относно проблеми на хора, които не сте срещали дори, е меко казано несериозно и непрофесионално! Това Ваше поведение граничи точно с тези "ясновидки", за които говорихте в началото на видеото. Моля, въздържайте се от подобни "съвети", защото не просто може да подведете някого, не просто може да навредите на някого, а и създавате лошо име на нас - психолозите. Благодаря!

Ангел Грънчаров каза: Здравейте, госпожо "дългогодишна консултантке по психология",

Благодаря Ви за съвета! Аз пък съм дългогодишен философски консултант. И дължа да Ви уведомя, че ние, философските консултанти, за разлика от други консултанти, не поставяме като водещ приоритет вземането на пари от консултираните. Ние държим най-вече да помогнем. По тази причина съвсем не е задължително да сме се срещали непременно с тях. Нашето разбиране за професионализъм е очевидно различно от Вашето.

Анонимен каза: Коментар от "дългогодишна консултантка по психология":

Г-н Грънчаров, не знам защо решихте, че съм от женски пол, може би има някаква необяснима философия зад това решение?! Грубо от Ваша страна и то точно на 8-ми март... Но това е друга тема. Личният Ви живот не е моя работа.

Нека да поясня - моята практика е изградена изцяло от работа в социални услуги в общността, както и от социални услуги от резидентен тип. Ние, алчните психолози, работещи в социална услуга, получаваме минимална работна заплата, а в същото време работим с над 30 деца и семейства месечно, като много рядко ползваме почивните дни, познати Ви като "събота и неделя". Ние работим с хората, които други специалисти окачествяват като "загубена кауза". Как не ни е срам да сме алчни за тези 550лв. месечно?!

Но да се върнем на истински важните неща, които провокираха и първия ми коментар. Коментарът Ви, че съвсем не е задължително да сте се срещали непременно с хората, които консултирате, меко казано ме шокира. Като философ би трябвало добре да знаете колко комплексно е човешкото същество, както и човешките отношения. Ако 5 изречения, прочетени от лист хартия, Ви стигат да разберете и дадете решения (и то какви) на проблемите на дългогодишна семейна връзка, то наистина нашите разбирания за професионализъм са доста различни.

А като си говорим за подкрепа - кога беше последният път, в който влязохте в циганска къща в извън регулация? Кога последно подкрепихте процеса по осиновяване и видяхте усмивка върху лицето на дете, което повече от 10 години е мечтало да има родители и най-накрая е осиновено. Кога последно проведохте обучение на приемни родители? Кога последно дете с нарушение от аутистичния спектър се изходи на панталона Ви в началото на работния ден? Кога Вашето философско консултиране даде резултати, различни от общи размишления, попаднали (поради някаква причина) върху умрели дървета? Може би сте чувал поговорката "Дела трябват, а не думи"?

Иначе пишете много грамотно и увлекателно, признавам.

Добре, че правите тези видео клипове, в които говорите и разсъждавате, за да може хората да си направят по-добра преценка за Вашия професионализъм и личност.

Благодаря за отделеното време и за факта, че се разграничихте от психолозите в България.

Ангел Грънчаров каза: Към госпожата "дългогодишна консултантка по психология",

Не знам защо толкова е вълнуващо за Вас лично ясно да зная Вашата лична полова определеност, но ако толкова държахте на нея би следвало (изхождайки от тъй големия си професионализъм) да се подпишете под коментара си, от което всички ние нямаше да рискуваме да Ви сбъркаме пола. (А не да ни оставяте в положение да гадаем, думата "психолог", употребена от Вас, не означава, че сте непременно мъж, нали така?). Та белег на висок професионализъм е оня, който претендира да е истински психолог, да не се крие зад анонимността и да раздава щедро непоискани съвети. И още нещо: забележимо е, че влагате много чисто женска страст в коментарите си, което пак е белег, който ми даде допълнително основание да приема, че сте дама. (Ако наистина сте мъж, както твърдите, това би следвало да проличи най-малкото в начина, по който мислите и се държите, ала това, за жалост, не е така; ония, които претендират да са мъже, не са чак такива страхливци и малодушници, че да крият даже и собственото си име; ала сам(а) трябва да признаете, че това, уви, не е така.)

Госпожо (господине), възхитен съм от заслугите Ви спрямо човечеството и от неоспоримото Ви деонтично съзнание, което Ви кара да работите тъй всеотдайно и то почти безплатно, за някакви си там смешни 550 лева; моя милост пък от години работи и помага на хората без да взема абсолютно никакви пари, излиза, че кажи-речи сме от една и съща човешка "кръвна група"; тази факт обаче не може да се свърже с нескриваното презрение, което се крие в думите Ви към мен, както и тъй силното Ви желание да ме представите като "непрофесионалист" (което, както и да го погледнем, съвсем не е белег за Вашия тъй несъмнен "професионализъм", нали така?). Човек има чувството, че въпреки целия Ви професионализъм Вие все пак не сте наясно, че даже и в психологията (да не говорим във философията) има доста школи, ползващи се от съвсем различни подходи и методики, сиреч, оказва се, ако искаме да мислим все пак професионално, че има и доста различни професионализми. Онова, което на Вас специално Ви се вижда несъмнено, а именно, че психологът следва да дава "професионални СЪВЕТИ" (и то в съвсем завършен, годен за непосредствена употреба вид, подобно не рецепти или, още по-добре казано, на директиви, на инструкции за поведение и пр.), ала това, простете, съвсем не е приемливо за школата, принадлежи която моя скромна милост. (Която при това не е психологическа, а философска, ако това Ви радва толкова много, да подчертая, аз не просто принадлежа към школата на т.н. философска психология, но и, така да се каже, съм неин основоположник, имам предвид в съвременността.) Тъй че такова нещо като "психолозите в България" или "българска психологическа общност" комай съществува само в главите на ония психолози, които са жертви на догмата за "единствено правилната нАучна психология". Ако наистина обаче бяхте така напреднала в професионално отношение, щяхте поне малко да се предпазите от такива ясни признаци на крещящ непрофесионализъм, сиреч, щяхте да ни спестите допуснатите гафчета.

За да си успокоите все пак душата ще Ви кажа това, че бихте могъл (могла) да приемете, че моя милост е човек с някакви творчески и новаторски наклонности, по тази причина поведението му (и на екрана на телевизора) нищо чудно че не се вмества в прокрустовото ложе на Вашата чисто лична и субективна (въпреки професионализма Ви) представа. Апропо, белег на професионализъм (особено за хората, претендиращи да са психолози) е спазването на принципа за безусловно уважение на различно мислещата личност, общо казано на раз-ЛИЧНОСТТА, което обаче, както и да погледнем Вашата тъй груба инвазия в блога ми, която пак противоречи и на най-елементарните белези на елементарния професионализъм.

Но ако, пак повтарям, толкова държите мен да представяте за непрофесионалист, с оглед да си осигурите по-спокоен сън, смятайте ме за какъвто си искате, имате тази свобода, което пак ще покаже нивото на Вашата, с извинение, твърде оригинална представа за професионализъм. Между другото аз съвсем не държа да принадлежа към каквато и да било "общност", дори и тази на "психолозите в България", на мен ми е достатъчно да бъда личност със своите разбирания и подходи. Вие сам (сама) би следвало да знаете прекрасно, че водещото все пак е личността - и затова само слабите в професионално отношение индивиди търсят някакви опори в тъй мнимия авторитет на съответната професионална общност.

Между другото, макар и на неадекватна (и твърде непрофесионална, щото би следвало професионалистите поне малко да уважават правото на различност ако не на клиентите си, то поне на колегите си!) представа, започнахме все пак един изключително полезен дебат по най-важни въпроси, който Ви предлагам да продължим, предлагам Ви да преразгледате решението си да избягате от разговора ни. Нещо повече, в израз на уважението ми към Вашата личност и към Вашето несъмнено право на позиция Ви предлагам не само да излезете от анонимността (намираща се в крещящо противоречие и с най-елементарните норми на професионализъм!), но и дори да дойдете следващия път в студиото на Пловдивската обществена телевизия и да продължим разговора си там, пред очите на зрителите на моето предаване "Изкуството да се живее", мисля, че по този начин ще постъпите не само мъжки, но и достойно, щото тук да ми подхвърляте някакви премъдри анонимни съвети, съгласете се, е израз на крайно непрофесионално и недостойно поведение. Вашият опит в т.н. "социални грижи" в свидното ни отечество ще бъде добра предпоставка да ни разкажете цялата истина за положението в тази сфера, което далеч не е така бляскаво, както личи от думите Ви, в който ни разказвате за своите постижения - и за своята отдаденост на деонтизма.

Тъй че, моля, ползвайте данните за контакт с мен и ми звъннете за да се договорим за Вашето участие в упоменатото телевизионно предаване.

(Разговорът, да се надяваме, ще продължи. Стига опонентът (опонентката) ми не избяга, както вече заплаши. Заповядайте, включете се в него, вашето мнение има значение!)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo