Дали в Пловдив ще започне тъй съдбовно потребният ни повратен момент в новата културна история на българското образование и училище?

Тази вечер изпратих до съответните адресатите следния многозначителен и важен документ:

До г-н Красимир Вълчев, 

Министър на образованието и науката

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До доц. д-р, инж. Десислав Балев,

Председател на Обществения съвет на ПГЕЕ в Пловдив

До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ в Пловдив

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО МИ, ПАК ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

От Ангел Иванов Грънчаров, гражданин, продължително безработен учител по философия, уволнен от титулярното учителско място по философия в ПГЕЕ, заемано от 2000-та г.

Уважаеми господин Министър,

Уважаема г-жо Киркова,

Уважаеми доц., д-р, инж. Балев,

Уважаема г-жо Анастасова,

Преди няколко дни Ви изпратих своето Предлагам Пловдив да стане знаменосец на промяната към добро: да стане лидер на дълбокия културен поврат в българското образование и училище! , с което инициирах създаването на "КРЪГЛА МАСА" по реалната демократизация и декомунизация на отношенията в сферата на пловдивското образование; предполагам, че в момента размишлявате каква да бъде Вашата реакция. В тази връзка реших да Ви подпомогна за успешния и плодотворен завършек на Вашите размисли, поради което Ви изпращам една твърде полезна публикация в блога си. Позволявам си да Ви пожелая още по-успешни и плодотворни размисли, ведно със съвета да не се подчинявате на рефлекса си да отхвърляте механично всичко онова, което не се свързва с досегашните Ви представи за „правилно”, „добро”, „нормално” и прочие; не сме длъжни вечно да робуваме на един манталитет, който отдавна е отречен от живота, от времето и от историята. Позволявам си да Ви припомня също така, че дойдоха нови времена, в които даже самият закон изисква от нас, дейците на образованието, да бъдем иновативни и да не пренебрегваме собствените си творчески импулси.

Ще се радвам ако в резултат на всичко предприето от нас в Пловдив наистина започне тъй съдбовно потребният ни повратен момент в новата културна история на българското образование и училище – по посока именно на неговата непосредствена и практическа реална демократизация и декомунизация!

Да си пожелаем успешно и градивно сътрудничество и партниране, което да замени тъй глупавата деструктивна война, която, за жалост, водим от години – защото си позволихме да се овладеем от някакви напълно погрешни чувства и страсти, т.е. от една напълно излишна и непростима неразумност!

 

5 март 2019 г., Пловдив                                              

 

С НАЙ-ДОБРО ЧУВСТВО: (подпис)

ПРИЛОЖЕНИЕ (явява се органична част от горния документ):

 

понеделник, 4 март 2019 г.

 

Идея за благотворителна интелектуална помощ на три властващи дами на пловдивското образование

 

Насилието и общуването взаимно се изключват. Просто казано с този, който ви е враг, не е възможно да говорите, но ако все още сте в състояние да общувате с него, той престава да е враг.

Роло Мей (1909 – 1994) – американски екзистенциален (философски) психолог, автор на влиятелната книга „Любов и воля“, излязла през 1969 г. (Неговият портрет ще украси предната корица на поредната книжка на международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ, което от години издаваме в сътрудничество с учени от Украйна и други страни – и на което моя милост има честта да бъде съосновател и главен редактор.)

КРАТЪК КОМЕНТАР: Хрумна ми да изпратя горния цитат на няколко властващи труженички на пловдивското образование, най-напред ще го изпратя на директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" Стоянка Анастасова (разглеждаща моя скромна милост именно като "зъл враг" най-вече на собственото й самовластие, но така също и на... "образованието" на младите, поради което именно на два пъти ме опраска, ме уволни и ме изрита от работата ми като учител по философия и гражданско образование!), тази властваща дама от години по тази причина решително не желае да разговаря с мен; ще го изпратя и на инспекторката по философия в РУО-Пловдив г-жа Антоанета Кръстанова, която на същото "основание" оказа неоценима помощ на горната ръководна дама и за двете ми опрасквания (и в последвалите тежки съдебни процеси, изходът от втория все още не го знаем, но ще го научим тия дни!) и, на трето място, ще го изпратя за размисъл и на тяхната началничка г-жа Иванка Киркова, шефката на РУО-Пловдив, която пък, предполагам, не посмя нищичко да каже по повод на техния произвол, навярно и тя си мисли, че "враг на образованието" като мен е вероятно неприлично да бъде подкрепен по какъвто и да било начин.

Идеята ми е тия три властващи дами на пловдивското образование, като прочетат изказването на философския психолог Мей, благодарение на авторитета му, но най-вече и на съдържащия се в думите му пределно ясен и лесен за постигане смисъл да преоценят, да се надяваме, своята твърда позиция ПРОТИВ каквито и да било разговори с "враг на образованието" като мен – защото аз, като капак на всичко, съм толкова "лош", че от години им предлагам да седнем около кръглата маса и в един свободен, непринуден диалог да обсъдим всички проблеми! Тези дни дори съвсем официално им предложих (в поредното си отворено писмо) да започнем тия преговори съвсем скоро, заявих, че на масата на преговорите освен нас непременно трябва да седнат и други небезразлични към образованието граждани, учители, родители, ученици; поради което в момента, чини ми се, и трите дами са изпаднали в дълбок размисъл какво да ми (не)отговорят.

Е, аз реших, поради вродената си доброта, да им помогна малко да излязат с чест от поредния крайно неприятен конфуз, който сами си предизвикаха и навлякоха... :-)

ДОБАВКА:

Корицата на новата книжка на международното многоезично издание на философското списание ИДЕИ...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo