Написах и изпратих отворено писмо до журналиста Сашо Диков

Тази сутрин написах и изпратих следното писмо до журналиста Сашо Диков:

Здравейте, уважаеми г-н Диков,

Казвам се Ангел Грънчаров, от Пловдив съм, по образование съм философ (завършил съм университета в Санкт-Петербург, Русия), през целия си живот съм работил като преподавател по философия (в ПУ и в гимназии), от много години съм активен блогър, пиша в блога си за политика, образование, философия, издател съм също така и на две списания, едното е за философия (списание ИДЕИ), другото е списание за съвременно образование, за подпомагане, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек (нарича се това списание HUMANUS). Ще Ви разкажа тук вкратце една твърде показателна история за злодеянията на т.н. директорска мафия в образованието на град Пловдив, готов съм (при интерес от Ваша страна) да разкажа за същото и в студиото, пред зрителите на Вашето предаване.

Горещ привърженик съм на идеите за т.н. демократично училище (разработени от израелския професор Яков Хехт), от години работя по свой проект за непосредствена и практическа реална демократизация и декомунизация на отношенията в конкретната училищна общност, в която работя от 2000-та година насам, става дума за училищната общност на пловдивската Професионална гимназия по електротехника и електроника, известна в града ни като "ТЕТ Ленин". През 2010 г. в училището се смени ръководството, дойде нова директорка, сложена на поста от ГЕРБ, скоро след това влязох с нея в тежък конфликт, който почна с това, че в края на 2011 г. предложих за патрон на училището да бъде определен починалия наскоро Стив Джобс (към което тя се отнесе крайно негативно). Не можейки да понася моя свободолюбив и правдолюбив манталитет (аз съм философ, аз съм учител - и като такъв мой дълг е да служа на истината, на правдата!), директорката реши, злоупотребявайки с властта си, да ме опраска, да ме уволни, за което използва целия богат арсенал за репресии и тормоз над инакомислещите, който познаваме от ерата на сталинизма-комунизма. И ето, като венец на обявената от нея злостна компроматна война срещу мен (опитвайки се да ми затвори устата и не давайки ми думата на учителски съвети тя ме принуди да казвам какво мисля в блога си: дадох пълна публичност на нейните злоупотреби с властта, на нейния произвол!) тя ме уволни (малко преди празника 24 май) през 2014 г., ползвайки се от крайно обидния за мен параграф "пълна липса на качества да бъде учител"; заведох дело, след дълъг и тежък съдебен процес (директорката доведе в съдебната зала безскрупулни лъжесвидетели, нейни подлизурковци!), протекъл на три инстанции, Окръжният съд в Пловдив, а накрая и Върховният Касационен съд отмениха нейната заповед за моето уволнение - и в началото на 2016 г. аз бях възстановен на работа. 

Което, разбира се, не попречи на директорката да закопнее още по-силно за отмъщение, тя си позволи да повтори все същата кампания по моето личностно и професионално дискредитиране (използвайки за целта дори и приближени й ученици и родители!), отворена бе денонощно работеща фабрика за компромати, произвеждаща "доказателства" за пред съда, когато се подготви, когато натрупа комай цяла планина от компромати, тя отново ме опраска, отново ме уволни, пак по съвсем същия сюрреалистичен и абсурдистки параграф, по който вече беше губила съдебно дело; но пак, за зла участ, загуби делото на ниво Окръжен съд! Тогава вече се наложи да задейства всички свои връзки и канали за влияние (съпругът й е бивш партиен секретар на Областното управление на ДС в Пловдив, мълвата твърди, че бил лично познат със самия Бойко Борисов!), в резултат на което въпросната администраторка най-накрая успя да се сдобие с тъй въжделеното от нея решение на ВКС в нейна полза - с което аз фактически бях лишен завинаги от преподавателски права! Оказа се, че в МУТРОЛАНДИЯ няма невъзможни неща за ония, които са приближени и се ползват от благоразположението на мутренската власт (това Вие, разбира се, го знаете не по-малко добре от мен!). 

И ето, в крайна сметка, след като благодарение на блога си аз дадох пълна публичност на случилото се, за отмъщение бях доведен до положение повече да не мога да си намеря работа като учител по философия; за да оцелявам някак се принудих да започна работа като нощен пазач - за минималната заплата. Ето до какво унизително положение доведоха един български учител хептен самозабравили се управници на мутренската власт, не се посвениха да ме подложат на тия гаври, нищо че съм възрастен вече човек, нищо ми остават само няколко години до пенсиониране, нищо че имам тежко сърдечно заболяване; очевидно тия разпищолили се управници не притежават никакви морални задръжки или спирачки.

Това е вкратце историята ми, уважаеми г-н Диков. Да, в образованието също има безконтролна мафия, за която няма нито съд, нито закон, която си прави каквото й скимне. При второто ми уволнение аз реших да изляза на граждански протест, надявайки се да повлияя по този начин на разпищолилата се властница: протестирах цели 77 дни там, на тротоара, до входа към двора на ПГЕЕ, всеки ден седях там с лозунги, с книгите си (аз съм написал и издал доста книги и учебни помагала!), под един чадър, пред очите на учениците, на гражданите и на родителите! Разбира се, авторитарната директорка е успяла да смрази душите на подчинените си в такъв страх (освен мен опраска и друг учител, който не й рипаше по свирката, и него съдът го върна на работа, и него тя го опраска отново!), че никой от приятелите ми (учители) в училището, с които съм работил толкова години, не посмя да дойде при мен и да ме подкрепи; разбира се, подкрепиха ме много граждани, подкрепи ме и бившият директор на училището инж. Венелин Паунов (той ми беше и свидетел на първото дело!), но ефект от тази акция нямаше.

Всъщност имаше: по време на протеста ми, за да отмъстят на мен, беше уволнена и моята съпруга, също учителка, с две магистратури, по начална педагогика и по английски език, тя беше изхвърлена като мен на улицата малко преди празника 24 май, беше изгонена от училище, независимо че също като мен беше на постоянно работно място!!! В Пловдив съвсем официално съществува Синдикат на работодателите в образованието към КНСБ (!!!), да, има такава организация, която ние, жертвите й, наричаме "директорска мафия" в образованието! Ето Ви пример с уволнението на моята съпруга как тази мафия действа. Две години и съпругата ми е безработна, от няколко месеца работи на хонорар в едно далечно пловдивско село, за съвсем жалко заплащане!

Ако решите, уважаеми г-н Диков, да информирате своите зрители за моята тъй злощастна история, бихте поне да прочетете в ефир това писмо. Разбира се, готов съм, ако ме поканите, да дойда в студиото и сам да разкажа за случилото се. Интересното е, че пловдивските медии също упорито мълчат за случая. Истината е, че аз бях опраскан по чисто политически причини и на това основание бях лишен и от преподавателски права, сиреч, официално бях превърнат в дисидент спрямо системата на държавното образование, което е под абсолютната власт на самозабравилата се, на разпищолилата се управляваща "образователна" бюрокрация. Принуден съм, след като не получих правосъдие в страната, да заведа съдебно дело срещу България в Европейския съд за правата в Страсбург. Не крия, уважаеми г-н Диков, че имам плаха надежда ако Вие дадете гласност на случая, да успея да си намеря благодарение на Вашето предаване някой адвокат, който да се съгласи да ми помогне за завеждане на делото, тъй като по понятни причини не мога да си позволя да наема такъв адвокат.

Благодаря ви за вниманието! Желая ви много сили, живот и здраве - за да продължите своята благородна мисия и борба на честен, на истински журналист!

17 април 2019 г., Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: Ангел Грънчаров

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo