Искам да разкажа пределно кратко и ясно каква е ролята на философите в обществото. Незаменима е тяхната роля. Разбира се, поставям си една свръхзадача, не е толкова лесно да се разкаже всичко това при положение, че (не само) у нас масово не се разбира що е това философия. Но ще опитам. Ще започна отдалеко.
Тази история се приписва на Зенон. Ето как е предадена в Уикипедия:
Античните автори отделят особено място на смъртта на Зенон. Поради политически различия Зенон е бил измъчван от Елейския тиран Неарх и в края на тези мъчения е починал. Тук версиите са различни. Диодор (Х, 18, 2) разказва версията, според която, когато Зенон трябвало да предаде политическите си съмишленици, той поискал тиранът да се доближи за да му ги прошепне на ухото. Когато Неарх направил това, Зенон захапал ухото му и бил пребит до смърт. Плутарх мимоходом разказва различна версия —- когато Зенон трябвало да издаде съзаклятниците си, той отхапал езика си и го изплюл в лицето на тирана (Против Колот, 32, 1126 D).
Обърнете внимание, щото смисълът на цялата история тук е нещо, до което трябва да стигнете сами. Зенон значи живее в държава (град), в който властва тиранин. Народът, както обикновено става в условията на тирания, се страхува и мълчи (и мнозина пък, като се подмазват на властта, черпят облаги от нея заради низостта си). Зенон е прочут философ. Тиранинът знае, че като такъв има влияние (в Античността към философите се отнасяли не като сега: уважавали ги, почитали ги). В този смисъл философът е нещо като конкурент на тирана: той има духовна власт, която в някакъв смисъл е по-важна дори и от политическата. Щото това е власт над умовете, философите завеждат ведомството на истината, те са нейни служители, така да се каже, което определя високият им статус. А истината е нещо най-мощно и непобедимо. Тя е тяхното божество. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
5 коментара:
Много добре си ги изтипосал тия от БАН.
Никакви философи не са, за разлика от теб.
Сега като чета пространното ти писание , както винаги объркано, неясно и зле аргументирано, кой знае защо се сетих за една твоя кареспонденция отпреди два-три месеца. С колегата ти от ЛГУ им Жданова, днес проф. дфн. Стефан Пенов.
Човекът с две изречения те постави на място.
Не беше много философски, но пък беше убедително и крайно ефектно.
Толкова дълго писание, на въпроса в заглавието може да се отговори акуратно с една-единствена дума: Минимална.
Наистина "...пределно кратко и ясно..." :-)) Като изляза в отпуск, може и да го прочета. Дерзай философе!
Често не съм съгласен с политическите възгледи, проповядвани от г-н Грънчаров. Но не казвам и това, че винаги не съм съгласен. Обаче като човек и християнин той казва и пише много общочовешки истини. Може да е много полезен за гражданското и етично възпитание на подрастващите. Като християнин осъзнавам, че на ближния, но човека трябва да се подава ръка. Нека не правим другиму това, което не искаме да сторят и на нас. Няма по-голямо мъчение за някого от това да се занимава с нещо, което не обича. Робски и за простото оцеляване. Всеки човек има право да упражнява работата, която харесва. Тази дейност, която способства да се чувства най-полезен за обществото. Жестоко е да принуждаваме някого да работи само за къшея хляб. Нека на човека се даде възможност да работи това, което му носи удовлетворение от изпълнения дълг.
Кръстьо Иванов
България Варна Справедливостта трябва да възтържествува. Не може да лишите един учител дал живота си да е преподавател и точно преди пенсионна възраст, някаква си директорка да го уволни.
Иван Нинов
Публикуване на коментар