Дали си християнин ако никога не си познал на своя гръб ония мъки и обиди, на които е бил подложен Христос?

Срещнах мой бивш студент, преподавал съм му философия в ПУ, той е филолог, работил е много години като журналист, сега работи като... пазач! :-( Досущ, таман като бившия си преподавател в университета. Опраскали го наскоро понеже се е прочул като свободомислещ и неподкупен, и неговият грях е че има морал и че обича силно свободата и истината.

Навремето като студент той беше и един от учредителите на инициирания и ръководения от мен Философски дискусионен клуб "Аристотел" в ПУ, създадохме го в далечната 1987 г. Обеща да дойде в предаването "На Агората...", което водя в ПОтв. Да си поговорим със зрителите за това докъде води предаността към истината и свободата.

Виждате ли колко съм "вреден" - ето какви са моите студенти и ученици?! Съвсем правилно комунисто-мутренската власт ме опраска и ме извади най-сетне от образованието. С Тодор Ангелов (така се казва той) си обещахме да възобновим дейността на нашия дисидентски Философски клуб и се посмяхме над възможността да го наречем "Клубът на пазачите-дисиденти". Щото той познавал и други свои колеги, които също се препитавали като пазачи.

Такива работи. А на днешния ден древните комунисти разпънали на кръста Иисус Христос, също Учител...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo