Млодият колега-блогър Ники Димов е написал тази сутрин публикация със заглавие Чудя се дали да изкарам педагогическа правоспособност?. Там той разказва защо смята, че е добре да направи такава една стъпка в живота си.
Ето какво написах като коментар в блога на този колега-блогър, който, излиза, е готов на толкова героичния жест да пожелае да стане учител (може би е "съблазнен" от моя тъй показателен пример - от моята саможертва!):
Благородно е намерението ти да станеш учител! Нещо повече, дори героично е това твое решение! Поздравления за което!
Но, приятелю, трябва да знаеш, че в "съвременните" български условия ситуацията в училищата на свидното ни отечество е твърде тежка, направо катастрофална. Предстои още по-тежка битка за промяна към добро в българското образование (което в момента е НЕобразование, е менте-"образование"). Тази битка ще бъде продължителна.
В този смисъл решението ти да направиш нужното за да станеш учител го оценявам като готовност за саможертва от твоя страна...
Както искаш ме разбирай...
Сметнах за свой дълг да ти кажа това, в случай че по някакъв начин съм ти повлиял на решението да се посветиш на тъй тежката, потретвам, духовна мисия на учителя - особено тежка в тъй бездуховните български условия!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Нищо чудно.
Сега за по-добрите заплати ще се увеличат кандидатите за учители.
Публикуване на коментар