В своето интервю Иван Костов казва нещо, което е пряко свързано с моята борба - и с моята саможертва (щото аз бях наказан защото във всичките тия години съм работил тъкмо в посоката, за която Костов казва, че е големият провал):
"Като неспечелена битка Костов посочи тази за децата и подрастващите. Те останаха в състояние на деидеологизация, което ги прави безпомощни да осмислят света около себе си, бъдещата си роля, заяви той, допълвайки, че не бива децата да са свободно пуснати в живота, тъй като това няма да ги направи конкурентни европейски граждани, способни да се борят за добри доходи и да създават високо конкурентна икономика в страната си."
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
https://www.youtube.com/watch?v=lNoYhguE1oo&feature=youtu.be
Публикуване на коментар