Из: Ненужното образование, Автор Момчил Григоров – доктор по икономическите науки
Често си задавам въпроса коя от дисциплините, изучавани в училище ми е донесла полза в реалния живот на зрял човек.
Може би е от значение е и начинът, по който изучавахме различните предмети. Често пъти, колкото да си изпееш назубреното в деня, когато очакваш да те изпитат и след това завинаги всичко да изветрее от главата ти. Питам се какво ли си спомням по химия? Дали мога да напиша формулата на сярната киселина? Ако се напъна може и да си припомня, ако не ще погледна в Гугъл. И въпреки това, за какво ми е тази формула? Свършила ли ми е някога работа изобщо. Не.
Дали си спомням нещо по физика или алгебра, макар да съм завършил физическа паралелка в математическа гимназия. Давам си сметка, че познанията ми никак не са задълбочени, а изглеждат и практически ненужни в ежедневния живот, където ти е необходима далеч по-различна информация и опитност.
Откъде учениците получават познания за едно толкова важно нещо в живота, каквито са човешките взаимоотношения. Как се запознаваш с момиче, как се запознаваш с момче? Днес учителят се нарича “улица”, “телевизия”, “лошият пример на по-големите”. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
6 коментара:
Идват от липсата на диалог.
Да де, в училищата не ни учат да проведаме дискусии, в училищата диалог не се провежда, там само се издават заповеди, изискващи изпълнение.
Вие ссъщо не желаете диалог господин Грънчаров .
Не, не идват.
Вината на училището за това е съществена, но не е ней-голяма.
Преди него са семейството и публичната среда.
Съгласен, Кольо. Така е. Но семеството и публичната среда все пак са производна до голяма степен на училището. На образованието и възпитанието, давани (не давани) в тях...
Другарко, несправедлива сте. Как така да не желая диалог като постоянно правя диалог? Говорете нелепици...
Публикуване на коментар